3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.518 С., 15.06.2012 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч.т.дело № 582/2011 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. Д. и Н. Д. Д., и двамата от [населено място], подадена от процесуалния им представител адв.К.К. срещу определение № 94 от 27.04.2011 г. по ч. гр.д. № 88/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 303 от 01.03.2011 г. по гр.д. 76/2011 г. на Сливенски окръжен съд. С последното първоинстанционният съд прекратил производството по исковете на настоящите жалбоподатели с правно основание чл.226 КЗ срещу [фирма], [населено място].. В частната жалба се излагат доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон, а допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за допустимостта на прекия иск по чл.226 КЗ срещу застрахователя, предявен след приключено с влязла в сила присъда наказателно производство срещу деликвента, с който е уважен предявения срещу него иск по чл.45 ЗЗД. Ответната страна [фирма] не е изразила становище по частната касационна жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предявените преки искове срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на съпругата на първия и майка на втория от ищците, настъпила в резултат на виновно причинено ПТП е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес, извод, обоснован с присъденото им вече обезщетение за същите вреди по гражданския иск, предявен в наказателното производство срещу деликвента. Правният въпрос от значение за изхода на спора е за съотношението на търсената с двата иска защита и за допустимостта на иска по чл.226 КЗ срещу застрахователя при положение, че деликвентът вече е осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД. Противоречивото разрешаване на поставения въпрос бе преодоляна с ТР № 2 от 06.06.2012 г. по т.д.№ 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, с което със задължителна за съдилищата сила бе прието, че прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е допустим и при уважен срещу делинквента иск по чл.45 ЗЗД. Направеният с обжалваното определение извод за недопустимост на предявените от настоящите жалбоподатели искове противоречи на задължителните за съдилищата указания, дадени с ТР № 2 по т.д.№ 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, което налага то да бъде отменено, както и потвърденото с него определение, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 94 от 27.04.2011 г. по ч. гр.д. № 88/2011 г. на Бургаския апелативен съд. ОТМЕНЯВА определение № 94 от 27.04.2011 г. по ч. гр.д. № 88/2011 г. на Бургаския апелативен съд, както и потвърденото с него определение № 303 от 01.03.2011 г. по гр.д. 76/2011 г. на Сливенски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Сливенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: