Р Е Ш Е Н И Е   № 921/09   София, 01.07. 2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на  деветнадесети ноември  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА БОЙКА ТАШЕВА   при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 545/2009 година  Производството е по 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на отбраната, п. 18250 Челопечене чрез юрисконсулт Д. със служебен адрес п. 52370 с. Н., Софийско срещу въззивното решение на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІV – д отделение от 18.ІV.2008 г. постановено по в.гр.д. №3813/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изясняване фактическата страна на спора и необоснованост. Според жалбоподателя СГС неправилно е приел, че не е налице съкращение на щата, а промяна на изискванията за заемане на длъжността. С определение № 388/14.ІV.2009 г. на ВКС, 4 г.о. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на СГС за изясняване съотношението между уволнителните основания по чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ (съкращаване на щата) и това по чл. 328 ал.1 т.11 от КТ (промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях). Този въпрос е от значение за развитието на правото – чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по него няма общоприет отговор според това определение. Според настоящия състав на 4 гр.отделение на ВКС основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ и по т.11 на чл. 328 ал.1 от КТ са различни по своите предпоставки. Поради самостоятелния си характер на всяко от посочените уволнителни основания в определението за допускане на касационно обжалване – съкращаване в щата и промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, когато работникът не отговаря на тях, липсва практическо значение за изясняване на такова съотношение в съдебен акт на ВКС по чл. 280 ал.1 от ГПК. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд взе предвид следното: За да приеме, че предявените искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ са основателни, Софийският градски съд в обжалваното решение по гр.д. № 3813/2007 г., е приел, че работодателят със Заповед № 154/27.VІІІ.2001 г. на майор инж. П при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца В. Г. С. се е позовал на основанието по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ – съкращение в щата. Ищецът е бил възстановен на длъжността “снабдител, той и шофьор” в п. 18250 Челопечене със заповед № 27 от 16.ІІ.2001 г. в изпълнение на решение № 1802/23.І.2001 г. на ВКС на РБ (както се сочи в самата заповед). Със заповед № 154 от 27.VІІІ.2001 г. на изпълнявящия длъжността началник на п. 18250 майор инж. П е прекратено трудовото правоотношение с гражданското лице В. Г. С. на длъжността “снабдител, той и шофьор” в п. 18250-Челопечене, считано от 28.VІІІ.2001 г. Според изслушаната в първата инстанция съдебно счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Х. П. Х. , в щата на поделението, утвърден от началника на Генералния щаб на Българската армия на 5.V.2000 г., валиден към 28.VІІІ.2001 г. не съществува длъжност “снабдител, той и шофьор” касаеща гражданско лице, каквото е ищеца по делото. Тази длъжност е предназначена за кадрови военослужащ с военно звание “младши сержант”(каквото С. не притежава), съобразно представената длъжностна характеристика. Още към момента, в който ищецът е бил възстановен съобразно решението на ВКС на заеманата от него длъжност преди незаконното уволнение от 1996 г., в щата на поделението не е съществувала длъжността “снабдител, той и шофьор” за заемане от гражданско лице. В периода от 16.ІІ.2001 г. до 28.VІІІ.2001 г. той е получавал трудово възнаграждение за посочената длъжност. При така изяснените факти по делото, изводът на СГС, че в същност не е налице посоченото от работодателя уволнително основание “съкращаване на щата”, а е налице промяна в изискванията за заемане на длъжността, на които ищецът не отговаря – т.е. правилното основание би следвало да бъде по чл. 328 ал.1 т.11 от КТ, е необоснован от фактическа страна. Щом в щата на поделението не съществува длъжността “снабдител, той и шофьор”, която да се заема от гражданско лице по трудово правоотношение, което се установява от заключението на назначената експертиза, извършеното уволнение на основание чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ от командира на поделението е законосъобразно. Изведеният от Софийския градски съд извод, че уволнението е незаконно, е неправилен – в нарушение на материалния закон, поради което се налага отмяната на обжалваното решение и пререшаване на спора в противен смисъл. От това следва неоснователността на претенциите по чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, тъй като от изхода на спора по т.1 на чл. 344 ал.1 от КТ се предопределя и съдбата на останалите искове по т.2 и т.2 на същия текст. По въпросите за правомощията на заместващия по време на отпуск командир на поделението и за преодоляване на закрилата по чл. 333 ал.4 от КТ съдът се е произнесъл в предходните съдебни актове – на СГС от 13. Х.2006 г. по гр.д. № 3434/2003 г. и № 1497/27. ХІ.2007 г. на ВКС на РБ, ІІІ г.о. по гр.д. № 155/2007 г. Налице е основанието по чл. 281 т.3 от ГПК за касационно обжалване – решението на въззивния съд е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Обжалваното решение следва да се отмени изцяло съгласно чл. 293 ал.2 от ГПК и спорът да се пререши като се отхвърлят и трите иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. При този изход на спора следва да се присъдят на касатора на основание чл. 78 ал.8 от ГПК в размер на 200 лв. разноски по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решение № 133 от 18.ІV.2008 г. на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІV-д отделение, постановено по в.гр.д. № 3813/2007 г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Г. С. от гр. С., ж.к. Левски – В бл. 26 вх. Б, ап. 30 срещу П. 18250 София кв. Челопечене – М. на отбраната, с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконно уволнението му със заповед № 154/27.VІІІ.2001 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “ снабдител, той и шофьор” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ до размер на присъдената сума 1080.48 лв. ОСЪЖДА В. Г. С. да заплати на М. на отбраната П. 18250 София, кв. Челопечене разноски по делото в размер на 200 лв на основание чл. 78 ал.8 от ГПК. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: