Ключови фрази
Недостатъци, отклонение, разваляне * противоречие между мотиви и диспозитив на съдебен акт * дължимо обезщетение * вреди от некачествено строителство


3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 340

гр. София, 11.10.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 870 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. И. Т. от [населено място], приподписана от адв. А. Н., против въззивното решение № ІV-116 от 1 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 486 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г., с което е обезсилено решение № 66 от 26 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 148 по описа на районния съд в [населено място] за 2008 г. в обжалваната му част за присъдената сума от 2712 лева обезщетение за неточно изпълнение на договор и делото е върнато за ново произнасяне по предявения иск.
К. контрол е допуснат с определение № 372 от 9 март 2011 г. поради противоречие с практиката на ВКС по обусловилия изхода на спора въпрос за приложението на чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК.
По заявения правен въпрос касаторът сочи, че неправилно и в противоречие с ППВС № 1/85 въззивният съд не разглежда мотивите към първоинстанционното решение като неразделна част от него; решението би било недопустимо само в случай, че първата инстанция е разгледала непредявен иск, което би довело до обезсилване на постановеното решение и връщане на делото за разглеждане на предявения иск; в посоченото постановление се приема, че мотивите на съдебното решение са неразделна част от него, обосновават диспозитива му и той следва да е логически извод от тях; първоинстанционното решение е постановено по предявен иск.
Ответницата С. З. К., в качеството й на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че в исковата молба се претендира заплащане на стойността на подробно описани строителни, монтажни и ремонтни работи, извършването на които е необходимо заради некачествено извършени СМР от ответницата; в мотивите на съда е прието, че ответницата не е извършила качествено част от тези работи, поради което дължи обезщетение в приетия от съда размер; в диспозитива на решението е присъден същият размер, като поради липсата на изложени мотиви и произнесен диспозитив не е възможно да се установи за кои точно работи искът е приет за основателен и доказан и в какъв размер; тъй като въззивната проверка е невъзможна, решението следва да бъде обезсилено и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав.
В ППВС № 1/85 г., т. 9, неизгубило значението си и при действието на ГПК от 2007 г., В. съд приема, че в случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск. Това разрешение е в пълно съответствие и с текста на чл. 270, ал. 3 ГПК.
Разглежданият случай не е такъв.
Според първоинстанционното решение по претенцията за заплащане на необходими ремонтни и строително-монтажни работи предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи в размера, който е установен от съда съгласно заключението на вещото лице, като преди това изрично са описани установените от съда от данните по делото, в т.ч. и изслушаната техническа експертиза, ремонтни и строително-монтажни работи, които следва да се извършат; сборът от съответните стойности съответства на възприетия от съда размер на дължимо обезщетение, който е отразен както в мотивите, така и в диспозитива на решението. При посочените обстоятелства абсолютно неправилно въззивният съд е приел, че липсват изложени мотиви и произнесен диспозитив, поради което било невъзможно да се установи за кои точно СМР искът е приет за основателен и доказан и в какъв размер. В цитираното ППВС № 1/85 г. още е прието, че мотивите са неразделна част от решението, обосновават диспозитива му и затова той трябва да е логически извод от тях; при констатирано несъответствие между диспозитив и мотиви на решението, следва да се възстанови тяхната съгласуваност и единство; мотиви към решението ще липсват когато не са съставени или когато са написани, но са толкова неясни, че не може да се разбере смисълът и съдържанието им. Нито едно от посочените нарушения не се наблюдава в решението на първоинстанционния съд. В случай, че въззивният съд всъщност е имал предвид порок на исковата молба, то е следвало да процедира по различен начин.
По посочените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК атакуваното въззивно решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № ІV-116 от 1 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 486 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния окръжен съд в [населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: