7 РЕШЕНИЕ № 255 гр.София, 14 декември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и прокурора от ВКП Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Христина Михова касационно наказателно дело №1065 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по протест на Апелативна специализирана прокуратура срещу решение № 21, постановено на 22.08.2016 год. по ВНОХД № 91/2016 год. по описа на Апелативния специализиран съд. В протеста се релевира наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че въпреки наличието на доказателства, обосноваващи обвинението, повдигнато срещу подсъдимия, въззивният съд неправилно е потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативния специализиран съд. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа касационния протест и пледира за неговото уважаване. Защитникът изразява становище, че въззивният съд е съобразил изискванията на процесуалния закон и е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Подсъдимият В. Б. поддържа становището на защитника си и моли съда да остави протеста на ВКП без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда, постановена на 10.09.2015 год. по НОХД № 767/2014 год., Специализираният наказателен съд е признал подсъдимия В. В. Б. за невиновен в това, че през месец януари 2010 год. в [населено място] е образувал и през периода от месец януари 2010 год. до 08.12.2010 год. е ръководил организирана престъпна група с участници Б. Б. М., Г. Б. и В. И. В., създадена с користна цел и с цел извършване в страната на престъпления по чл. 244 от НК и по чл. 308 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 321, ал.3, т.1, вр. с ал.1 от НК. Със същата присъда подс. Б. е признат за невиновен в това, че през периода 22.06.2010 год. до 08.12.2010 год. в [населено място] и на бензиностанция „П.“, находяща се в близост до [населено място], на автомагистрала „Т.“, на 121-ви км., при условията на продължавано престъпление, самостоятелно и в съучастие с Б. Б. М., като съизвършител е прокарал в обръщение подправени парични знаци –общо 91 бр. неистински банкноти с номинал 100 евро, като знаел, че са подправени и е оправдан по обвинението по чл. 244, ал.1, пр.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. С първоинстанционната присъда подс. Б. е признат за невиновен в това, че за периода 23.04.2010 год. до 09.09.2010 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е държал предмети и материали, за които е знаел, че са предназначени за съставяне на неистински чуждестранни документи за самоличност и деянието е било извършено с цел имотна облага, като е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 308, ал.7, вр. с ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. СпНС на основание чл. 53, ал.2, б. „а“ от НК с присъдата отнел вещите, предмет на престъпленията по чл. 244 и чл. 308 от НК. По повод постъпил въззивен протест, Апелативният специализиран съд се произнесъл с решение № 21 от 22.08.2016 год. по ВНОХД №91/2016 год., с което потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. При извършената касационна проверка на протестираното въззивно решение не бяха констатирани релевираните в касационния протест нарушения, поради което ВКС намери същият за НЕОСНОВАТЕЛЕН. Сочените в касационния протест нарушения са претендирани и в протеста срещу първоинстанционната присъда, като са били предмет на задълбочена проверка от въззивната инстанция в постановеното от нея решение в съответствие с разпоредбата на чл. 339, ал.2 от НПК. Въззивният съдебен състав е възприел изцяло фактическата обстановка, така както е била установена от първоинстанционния съд, като е направил свой собствен анализ на доказателствената съвкупност. Въззивният съд е подложил на подробна и задълбочена преценка показанията на всички разпитани по делото свидетели, включително и на св. Р. и на свидетелите служители под прикритие с идентификационни номера 1,2,3, 6 и 7, съпоставил ги е както помежду им, така и с останалите доказателствени материали - протоколи за оглед, за претърсване и изземване, протоколи за придобити вещи от доверителни сделки и заключения на технически експертизи. Приобщил е на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК обясненията, дадени от подсъдимия Б. на досъдебното производство, като подробно ги е анализирал във връзка с останалите, събрани по делото доказателства. Всички доказателствени източници са оценени задълбочено от въззивния съдебен състав, в съответствие с правилата на формалната логика и закона, като не е допуснато тяхното изопачаване, чрез придаване на съдържание или смисъл каквито те нямат. При това положение изводът на въззивния съд затова, че повдигнатото срещу подс. Б. обвинение по чл. 321 от НК не е доказателствено подкрепено е правилен, като е резултат от задълбочения анализ на показанията на свидетелите М., Б., Я., В. и ВДС, изготвени в резултат от експлоатацията на СРС. Нито един от тези доказателствени източници не е превратно тълкуван, извън действителното му съдържание, като изводите на контролиращият съд за липсата на доказателства от които да се направи извод, че подс. Б. е образувал и ръководил престъпна група е обоснован и законосъобразен. Убедително и добре аргументирано въззивният съд е изложил съображения относно показанията на св. Р., оценявайки същите като годен доказателствен източник, но недостатъчно информативен, поради липсата на конкретни данни съдържащи се в тях относно посоченото обвинение, както и поради неподкрепеността им от останалите доказателства. От вниманието на въззивния съд не е убягнало обстоятелството, че св. Р. пресъздава личната си оценка и анализ на информация, придобита от него във връзка с експлоатацията на СРС, която в много от случаите е в противоречие с отразеното във ВДС и с показанията на свидетелите служители под прикритие. Поради това не може да бъде прието за основателно твърдението, изложено в касационния протест за неправилно игнориране на показанията на св. Р.. При оценката на показанията на св. Р. във връзка с доказателствената обезпеченост на обвинението по чл. 308 от НК, въззивният съд е изложил подробни и добре обосновани съображения за кредитирането им по отношение на видяното от него предаване на някакъв пакет от подсъдимия на св. М.. В същото време, поради липсата на информация относно съдържанието на този пакет, включително и такава, изведена от показанията на служителите под прикритие, въззивният съд е намерил за недоказано твърдението, че пакетът е съдържал инкриминираните предмети. Както първостепенният съд, така и въззивната съдебна инстанция са анализирали всеки един от доказателствените източници поотделно и в тяхната взаимовръзка. Обсъдени са задълбочено ВДС- видеозаписи, съдържащи информация за проведени срещи между св. М. и служителите под прикритие, като логично е прието, че присъствието на подс. Б. в близост до тях, не може да обоснове извод за съпричастността му към престъпната дейност, осъществена от св. М., при положение, че последният категорично е посочил друго лице, от което се е снабдявал с неистинските документи - св. Ж.. Не са останали извън доказателствения анализ на съдилищата по фактите заключенията на техническите експертизи, протоколите за претърсване и изземване, ВДС за контролираните разговори между подсъдимия и св. Б., както и тези на св. М. с други установени и неустановени лица и показанията на служителите под прикритие, като законосъобразно е прието, че липсват доказателства подкрепящи обвинението за осъществени на посочените дати в периода 23.04.2010 год. – 09.09.2010 год. деяния по чл. 308 от НК. По отношение на обвинението по чл. 244 от НК относно първата дата от периода на продължаваното престъпление-22.06.2010 год. въззивният съдебен състав изцяло е възприел доводите на първостепенния съд за липсата на доказателства за това, че подсъдимият е предал на св. М. три неистински банкноти от по 100 евро, които той от своя страна е предоставил на свидетел с идентификационен № 2. Въззивният съд е отчел обстоятелството, че св. М. не дава сведения, от които да се направи извод за съпричастност на подсъдимия Б. в осигуряването на посочените банкноти или получаването на уговорената левова равностойност, резултат на сделката със служителя под прикритие. Последният също е категоричен, че единствените разговори и срещи във връзка със закупуването на неистинските банкноти е провеждал само и единствено със св. М., за което информация се извлича и от приобщените по делото ВДС, изготвени в резултат на експлоатацията на СРС. Не е установено каквото и да било активно поведение от страна на подсъдимия, което да може да се субсумира под нормата на чл. 244 от НК. Такова не е установено и по отношение на другите две деяния от продължаваното престъпление по чл. 244, вр. с чл. 26 от НК за датите 28.10.2010 год. и 08.12.2010 год. Първостепенният и въззивният съдебни състави задълбочено са изследвали всички доказателствени материали, събрани във връзка с обвинението за посочените дати- показания на свидетел с идентификационен № 7, протоколи за оглед на веществените доказателства, чрез които са приобщени паричните знаци-предмет на извършените две доверителни сделки от служителя под прикритие и заключение на техническа експертиза, установяваща неистинността на инкриминираните банкноти. Всеки един от тези доказателствени източници е анализиран детайлно, като законосъобразно и обосновано е прието, че единственият от тях, от който може да се направи извод за съпричастност на подсъдимия към престъпната дейност са показанията на служителя под прикритие - свидетел с идентификационен № 7. Показанията на същия за проведените разговори и срещи между него и подсъдимия Б., при които е била уговорена продажбата на инкриминираните парични знаци, не се подкрепят от ВДС, получени в резултат на експлоатирани СРС, за периода от 23.10.2010 год. до 07.11.2010 год. , както и от ВДС за датата 08.12.2010 год., въпреки даденото разрешение по съответния ред за експлоатиране на СРС по отношение на подсъдимия. В тази връзка отново са били преценени показанията на св. Р. и основателно е прието, че показанията му не могат да бъдат възприети като сигурен източник на информация за инкриминираните събития, поради липсата на конкретен спомен за тях и поради вътрешната им противоречивост. От вниманието на контролиращия съд не е убягнало обстоятелството, че въпреки проследяването на подсъдимия, извършено на 08.12.2010 год. и неговото задържане непосредствено след деянието, нито в него, нито в близките му или в други свидетели, както и в дома му, не е била открита сумата от 3000 лева. Правилно е констатирано и че по делото не са представени доказателства, че такава сума е била отпусната по служебен път, че предадените на подсъдимия банкноти са били описани или белязани с цел тяхното последващо идентифициране. Описани и предадени са от служителя под прикритие единствено неистинските банкноти, предмет на доверителните сделки, без по тях да са открити дактилоскопни или други следи, които да позволяват да бъдат свързани по някакъв начин с подсъдимия. В кръга на своите правомощия, въззивният съд е приобщил и обясненията на подс. Б. от досъдебното производство по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК, като е преценил, че те не могат да послужат за доказателствена основа на осъдителна присъда, предвид забраната на чл. 116, ал.1 от НПК. Законосъобразен и основан на съдебната практика е изводът на съдилищата по фактите затова, че осъдителна присъда не може да се основава само на доказателства, събрани чрез експлоатацията на СРС. Специалните разузнавателни средства, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от НПК, са техническите средства-електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти и оперативни способи - наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие. Специалните разузнавателни средства се третират от процесуалния закон като самостоятелен способ за доказване при разследване на ограничен кръг от тежки умишлени престъпления. Поради това, че при експлоатацията на СРС се засягат основни конституционно защитени граждански права, те се използват само субсидиарно заедно с други доказателствени способи и то ако значимите за делото обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности - чл. 172, ал.2 от НПК. Като гаранция срещу необоснованото и произволно ограничаване на правата на гражданите, законодателят е предвидил, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от СРС. Пренесено към конкретния случай, това означава, че за да бъде признат подс. Б. за виновен по обвинението по чл. 244 от НК за деянията на датите 28.10.2010 год. и 08.12.2010 год., освен показанията на служителя под прикритие и ВДС получени в резултат на доверителните сделки, е необходимо наличието и на други доказателства извън тези събрани чрез експлоатация на СРС. Поради липсата на такива доказателства, съдилищата по фактите правилно са приложили и процесуалния, и материалния закон като са признали подс. Б. за невиновен в извършване на посоченото престъпление. С оглед изложените съображения, ВКС констатира, че въззивният съд при постановяване на атакувания съдебен акт не е допуснал нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което касационният протест следва да се остави без уважение като неоснователен. Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21, постановено на 22.08.2016 год. по ВНОХД № 91/2016 год. по описа на Апелативния специализиран съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.