5 Р Е Ш Е Н И Е № 161 София, 02.12.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 1073 по описа за 2019 година. Производството е по чл. 290-293 ГПК. Подадена е касационна жалба от Й. С. Р., С. Й. Р., К. Й. К., С. А. Ж., И. А. С., чрез пълномощника им адв. Я. С., против решение № I-90 от 23. 10. 2018 г. по в. гр. д. № 1149/2018 г. на ОС – Бургас, с което е потвърдено решение № 134 от 11. 06. 2018 г. по гр. д. № 1195/2017 г. на Карнобатския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против Ц. В. С., Т. А. Т., В. А. Й., Е. С. П. и И. С. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответниците не са собственици общо на 1/2 идеална част от четири земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], общ. К. – нива от 15, 844 дка в м. „Под Д. д.“, съставляваща имот № ...., нива от 9,614 дка, в м. „С. б.“, съставляваща имот № ...., нива от 12, 327 дка в м. „С. б.“, съставляваща имот № ...., лозе от 6,799 в м. „Л. р.“, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне, както и иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на издаден по обстоятелствена проверка констативен нотариален акт № .... г. по описа на нотариус Н. С.. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 68, 69 и 79, ал. 1 ЗС, необоснованост на фактическите изводи и допуснато нарушение на чл. 235 и 236 ГПК, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и на всички възражения, съдържащи се във въззивната жалба. Сочи се и противоречие с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Ответниците по касационната жалба Ц. В. С., Т. А. Т., В. А. Й., Е. С. П. и И. С. Т., чрез адв. С. Г.-Т., изразяват становище за правилност на въззивното решение и потвърждаването му. С определение № 411 от 25. 07. 2019 г. по гр. д. № 1073/2019 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. при съсобственост, възникнала от наследяване, необходимо ли е наследникът, претендиращ да е придобил по давност наследствена идеална част на друг сънаследник, да докаже, че е извършил действия, доведени до знанието на последния и обективиращи намерение за своене на неговата идеална част; 2. отдаването под наем или аренда на наследствен имот и получаването на рента или наем представляват ли действия, обективиращи намерение за своене по отношение на несключилите договора и неполучилите граждански плодове наследници или съставляват действия по управление на общата вещ; 3. когато и двете страни по делото се легитимират с констативни нотариални актове за собственост върху спорния имот, следва ли всяка от тях да докаже фактическия състав на удостовереното в акта придобивно основание. На първия и третия въпрос е даден отговор в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 11/21. 03. 2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, а по втория въпрос настоящият състав споделя становището, изразено в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 8 от 19. 02. 2014 г. г. по гр. д. № 5109/2013 г. на ВКС, 2 г.о., според което сключването на договор за аренда, както преди, така и след приемането на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, съставлява управително действие по отношение на общата вещ и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение по отношение на несключилите договора и неполучилите гражданските плодове наследници. По основателността на касационната жалба: Производството има за предмет предявен от Т. К. Р., на чието място са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, Й. С. Р., С. Й. Р. и К. Й. К., С. А. Ж. и И. А. С. против Ц. В. С., Т. А. Т., В. А. Й., Е. С. П. и И. С. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответниците не са собственици общо на 1/2 идеална част от четири земеделски имота. Ищците обосновават правния си интерес от иска с твърдението, че са собственици общо на 1/2 идеална част от процесните имоти, като са придобили същите на основание влезли в сила решения № № 03/9. 09. 1997 г. и 3/14. 01. 1998 г. на ОСЗ – [населено място] за възстановяване на собствеността върху процесните имоти на наследниците на А. М. С., поч. 1959 г., и наследяване на С. А. М. – дъщеря от първия брак на А. С., починала 17. 10. 1988 г. Твърдят, че ответниците са наследници на дъщерята на А. С. от втория му брак Е. А. В., починала на 7. 05. 1988 г., поради което притежават, по наследство и земеделска реституция общо 1/2 идеална част от процесните имоти, но с нотариален акт № .... г. са били признати за собственици по давност на притежаваната от ищците общо 1/2 идеална част. Ответниците са оспорили иска като неоснователен. Заявили са, че са придобили по давност наследствената 1/2 идеална част на ищците, като са упражнявали владение върху земеделските земи от началото на 1998 г. до предявяване на иска (2. 10. 2017 г.). За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че процесните земеделски имоти са възстановени с план за земеразделяне на наследниците на А. М. С. с РПК № № 03/9. 09. 1997 г. и 3/14. 01. 1998 г. на ОСЗ – [населено място] и скици към тях. А. М. С. починал на 15. 09. 1959 г. и оставил за единствени законни наследници двете си дъщери – С. А. М., поч. 17. 10. 1988 г. и оставила за наследници ищците по делото, и Е. А. В., починала на 7. 05. 1988 г. и оставила за наследници ответниците по иска. С договори за аренда от 29. 01. 2007 г. и от 28. 02. 2007 г. имотите били отдадени под аренда на ЕТ „Грозд – Белун Хазърбасанов“ и на ЕТ „Миню Стайков – Комерс“. Първият договор бил сключен за арендодателите от част от наследниците на Е. В., а вторият – чрез пълномощник, упълномощен от наследниците на Е. В.. При сключване на арендните договори били представени неистински удостоверения за наследници, според които след смъртта си общият наследодател А. М. С. е оставил като законен наследник само дъщеря си Е. А. Й.. Двете неистински удостоверения за наследници са издадени по искане на ответницата Ц. В. С. и по нейни данни. Същата е била и заявител в административното реституционно производство по ЗСПЗЗ. Тя фигурира, като присъствало лице, в протокол за въвод във владение на имот № .... по плана за земеразделяне на наследниците на А. М. С., осъществен 1998 г. От 2006/2007 г. до 2016/2017 г. парична рента за отдадените под аренда имоти била изплащана само на наследници на Е. А. Й.. От правна страна въззивният съд е приел за неоснователен предявеният отрицателен установителен иск. Приел е, че ответниците са придобили по давност наследствената 1/2 идеална част на ищците, тъй като са владели същата в продължение на повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано. Ищците не са предприели никакви действия за защита на правото си на собственост чрез предявяване на иск за собственост срещу ответниците, поради което течението на придобивния давностен срок на ответниците не е прекъсвано, нито спирано. Владението на ответниците не е прекъснато и чрез фактически действия. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касаторите за необоснованост на извода за упражнявано от ответниците владение върху придобитата от ищците, по наследство и реституция по ЗСПЗЗ, общо 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесните земеделски имоти, както и за допуснато нарушение на чл. 68, 69 и 79, ал. 1 ЗС. Съгласно формираната задължителна съдебна практика по приложението на чл. 68 и чл. 69 ЗС (ТР 1/2012 г. на ОСГК), както и практиката, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, когато съсобствеността произтича от наследяване, то с приемането на наследството, част от което е и владението като фактическо състояние, владението продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот, като всеки наследник е владелец на собствената и държател на останалите идеални части. Ако един от наследниците се позовава на придобивна давност на идеална част на друг наследник, следва да преобърне с едностранни действия държането на тази идеална част във владение. Тези действия трябва да бъдат доведени до знанието на другия наследник и да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на другия сънаследник и намерението за своене на неговата идеална част. Сключването на договор за аренда, както преди, така и след приемането на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение по отношение на наследниците, несключили договора и неполучили паричната рента. Противоречи на разпоредбите на чл. 68 и 69 ЗС, както и на формираната практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер изводът на въззивния съд, според който сключването на договорите за аренда от 29. 01. 2007 г. и от 28. 02. 2007 г. и получаването на рента само от наследниците на едната дъщеря на общия наследодател А. С. представляват действия, доведени до знанието на останалите наследници, преобръщащи държането на идеалните им части във владение и отричащи владението на последните. Не доказва извършването на такива действия и съставения през 1998 г., от представител на ПК – [населено място], в присъствието на Ц. В. (заявител в административното производство за възстановяване на собствеността на наследниците на А. М. С. на земеделски земи в землището на [населено място]), протокол за въвод във владение на един от възстановените имоти. В самия протокол е посочено, че със същия се въвеждат във владение „наследниците на А. М. С.“, в присъствието на заявителката Ц. В.. Основателно е и оплакването за допуснато нарушение на чл. 537, ал. 2 ГПК и несъобразяване с указанията, дадени с ТР № 11 от 21. 03. 2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК. Когато и двете страни в правния спор се легитимират с констативни нотариални актове за собственици на процесния имот, в тежест на всяка от тях е да докаже фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание. В случая ищците се легитимират като собственици на спорната 1/2 ид.ч. от процесните имоти с решения на № № 03/9. 09. 1997 г. и 3/14. 01. 1998 г. на ОСЗ – [населено място], с които се възстановява собствеността на процесните имоти на наследниците на А. М. С., и скици към тях, които решения имат силата на констативни нотариални актове за собственост (чл. 5, ал. 2, чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ), а ответниците – с констативен нотариален акт № .... г., издаден по обстоятелствена проверка. Ответниците не са установили удостовереното с нотариалния акт придобивно основание. Събраните по делото доказателства са недостатъчни, за да обосноват извод, че след възстановяване на собствеността върху имотите по ЗСПЗЗ на наследниците на А. С. през 1998 г. са упражнявали владение върху наследствената 1/2 идеална част на ищците от 1998 г. до предявяване на иска и са придобили по давност притежаваната от тях общо 1/2 ид.ч. от правото на собственост. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната следва да бъде постановено решение по същество, с което предявеният отрицателен установителен иск бъде уважен по изложените по-горе съображения - по делото не е установено в полза на ответниците да се осъществило заявеното от тях придобивно основание давност по отношение на притежаваната от ищците наследствена 1/2 ид.ч. от процесните имоти. При този изход на делото ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата 1942, 86 лв. съдебни разноски, направени при разглеждането му пред трите инстанции (775 лв. разноски за касационната инстанция, 365 лв. разноски за въззивната инстанция и 802, 86 лв. разноски за първата инстанция). По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № I-90 от 23. 10. 2018 г. по в. гр. д. № 1149/2018 г. на ОС – Бургас и потвърденото с него решение № 134 от 11. 06. 2018 г. по гр. д. № 1195/2017 г. на Карнобатския районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. С. Р., С. Й. Р., К. Й. К., С. А. Ж., И. А. С. против Ц. В. С., Т. А. Т., В. А. Й., Е. С. П. и И. С. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответниците Ц. В. С., Т. А. Т., В. А. Й., Е. С. П. и И. С. Т. не са собственици общо на 1/2 идеална част от следните земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. К.: НИВА от 15, 844 дка в м. „Под Д. д.“, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № .... – нива на М. В. С., имот № .... – нива на П. А. Г., имот № .... – нива на ЕТ „Миню Стайков – Комерс“; НИВА от 9,614 дка, в м. „С. б.“, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № .... – нива на И. Р. П., имот № .... - блато на МЗГ-ХМС, имот № .... – отводнителен канал на Община-К., имот № .... - полски път на Община – К.; НИВА от 12, 327 дка в м. „С. б.“, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № .... – нива на н-ци на А. М. Р., имот № .... – отводнителен канал на Община – К., имот № .... – блато на МЗГ – ХМС, имот № .... – полски път; ЛОЗЕ от 6,799 в м. „Л. р.“, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № .... – лозе на ЕТ „Миню Стайков – Комерс“, имот № .... – полски път на Община – К., имот № .... – лозе на ЕТ „Р. С. – Комерс“, имот № .... – полски път на Община – К.. ОТМЕНЯ, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № .... г. по описа на нотариус Н. С. в частта, с която Ц. В. С., Т. А. Т., И. С. Т., В. А. Й. са признати за собственици по давност общо върху 1/2 идеална част върху описаните по-горе земеделски имоти. ОСЪЖДА Ц. В. С., Т. А. Т., В. А. Й., Е. С. П. и И. С. Т. да заплатят на Й. С. Р., С. Й. Р., К. Й. К., С. А. Ж., И. А. С. сумата 1942, 86 лв. съдебни разноски за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: