Ключови фрази
Частна касационна жалба * разноски * очевидна неправилност * намаляване на адвокатско възнаграждение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 295

София, 08.07.2022 година


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 829/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на Р. Н. Х. срещу решение № 126 от 26.11.2021 г. по в.гр.д. № 420/2021 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на страната срещу определение № 261454/09.08.2021 г. по т.д. № 538/2019 г. на Окръжен съд Бургас.
Ответната страна – ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], депозира становище, с което оспорва наличието на основания за допускане на определението до касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Бургас е потвърдил определение № 261454/09.08.2021 г. по т.д. № 538/2019 г. на Окръжен съд Бургас, с което частният касатор е осъден заплати на застрахователното дружество разноски в размер на 4624 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, намален с 800 лв.за ДДС поради липса на доказателства за внасянето му. За да постанови този резултат, въззивният състав е приел, че са налице предпоставките за присъждане на съдебно-деловодни разноски за техническа експертиза и за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ЗД „Бул Инс“ АД, но без ДДС, както и че направеното с частната жалба възражение за прекомерност на същото е преклудирано.
Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирани са въпросите: „1. Следва ли съдът да взима предвид доказателства за направени разноски от страна, представени след последното по делото заседание и дължи ли произнасяне по дължимостта и разпределянето им?“ и „2. Дължи ли съдът произнасяне по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, инкорпорирано в допълнителна искова молба или друг документ по делото, но направено преди приключване на последното съдебно заседание?“. Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане и развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно частният касатор поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да са формулирани други въпроси с оглед твърдяно противоречие на обжалвания акт с възприетото в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, определение № 399/06.06.2012 г.по ч.гр.д. № 357/2012 г. на III гр.о. на ВКС, определение № 358/30.10.2018 г.по т.д. № 288/2018 г. на II т.о. на ВКС, определение № 36/26.01.2015 г.по ч.гр.д. № 5936/2014 г. на I гр.о. на ВКС, определение № 372/16.05.2012 г.по ч.гр.д. № 223/2012 г. на IV гр.о. на ВКС, определение № 364/08.08.2012 г.по гр.д. № 856/2012 г. на IV гр.о. на ВКС и определение № 615/24.11.2016 г.по ч.т.д. № 400/2016 г. на II т.о. на ВКС. На самостоятелно основание се поддържа очевидна неправилност на обжалвания акт.Частният касатор излага още съображения, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е взел предвид настъпилата преклузия за представяне на списък по чл. 80 ГПК по отношение на допълнително направените разноски за експертиза в размер на 324 лв. Посочва, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е преклудирано, както неправилно е приел въззивният съд, тъй като е било направено в допълнителната искова молба.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.
Въпрос първи не обосновава наличие на общото селективно основание за допускане на касационно обжалване. Същият освен, че не е бил разгледан от въззивния съд, не отговаря на фактическите данни по делото, доколкото доказателства за направените от застрахователното дружество разноски са представени преди последното заседание по делото, а не след него – вж. л. 226 от т.д. № 538/2019 г. на БОС.
Вторият въпрос е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, доколкото е налице произнасяне на въззивния съд по него, но не обосновава допълнително поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същия е налице многобройна съдебна практика, известна и на частния касатор, тъй като е приложена към частната касационна жалба – напр. определение № 615/24.11.2016 г.по ч.т.д. № 400/2016 г. на II т.о. на ВКС. В посочения акт, съставът на ВКС е приел, че моментът, до който страната може да прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е приключване на устните състезания по делото пред съответната инстанция. Такива са и изводите на въззивния съд.
Налице е, обаче, основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотеза на очевидна неправилност. Този извод се налага поради това, че фактически невярно е приетото от състава, че липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като ищцата с допълнителния отговор на исковата молба, намиращ се на л. 29 от т.д. № 538/2019 г. на БОС, e заявила такова възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, а извода за неговата преклудираност е направен, без съдът да отчете фактите по делото. Това обстоятелство обуславя допускане на касационно обжалване за проверка правилността на обжалвания акт.
По същество частната касационна жалба е неоснователна.
Предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е в размер на 120 000 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/2004 г. на ВАдвС минималното адвокатско възнаграждение за този вид дела възлиза на 3930 лв. Ответникът е претендирал възнаграждение в размер на 4000 лв. Същото не се явява прекомерно, нито с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, нито съобразно ограничението на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗА. Налице са всички предпоставки за присъждането на адвокатското възнаграждение – застрахователят е отправил своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от неговия процесуален представител действия и е доказал извършването им. Следователно, въззивното решение е правилно само като краен резултат, в частта, с която е потвърдено определението на първостепенния съд по чл.248,ал.1 ГПК следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 от 26.11.2021 г. по в.гр.д. № 420/2021 г. на Апелативен съд Бургас в частта, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 261454/09.08.2021 г. по т.д. № 538/2019 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126 от 26.11.2021 г. по в.гр.д. № 420/2021 г. на Апелативен съд Бургас в частта, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение № 261454/09.08.2021 г. по т.д. № 538/2019 г. на Окръжен съд Бургас
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: