1 Р Е Ш Е Н И Е № 275 Гр. С., 25.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 20.09.2011 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П. При участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №533/11 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.106, ал.4, вр. с чл.7 от Закон за адвокатурата/ ЗА/. Образувано е по жалби на адв. В. Д., на адв. В. Волева, на адв. М. Т., на адв. И. В., на адвокати И. Д., П. П. и Ч. Т. и на адвокати Х. Х., А. В. и Л. Т. срещу решението на Висш адвокатски съвет /ВАС/ от 23.07.10 г., с което са оставени без уважение жалбите на посочените лица – членове на Софийска адвокатска колегия /САК/, срещу решението на избирателната комисия /ИК/, с което е обявен резултатът от избора за органи на колегията, проведен на 26.06.10 г. и на 4.07.10 г.. В съд. заседание жалбоподателите поддържат жалбите си с искане да се отмени като незаконосъобразно решението на ВАС в частта, с която са обявени за избрани органи на САК, а последните трима – в частта, с която е обявено, че такива не са избрани поради липса на мнозинството по чл.108, ал.4/ първоначална редакция/, вр. с чл.107, ал.1 от ЗА. Ответниците по жалба ВАС и адв. П. К. / избран за председател на адвокатския съвет на САК с обжалваното решение/ ги оспорват като недопустими и неоснователни. Ответниците адв.Л. Р. и адв.Е. К. – избрани съответно за председател и за член на дисциплинарния съд /ДС/, не изразяват становище. ВКС на РБ в производството по жалбите, намира следното: По допустимостта на жалбите: Ответниците ВАС и адв. П. К. считат, че всички жалби са недопустими като подадени пред съд в непредвиден от закона случай; евентуално, ако това възражение не бъде уважено, намират част от жалбите за недопустими като подадени след специалния 7-мо дневен срок по чл.106, ал.4 от ЗА, който е приложим и за производството пред съда, а тази на Ив. В. – и като подадена от нелегитимирано да обжалва решението на ВАС лице, което не е кандидат за избиране в органите на АК. За допустимостта на обжалването пред съд : производството по чл.106, ал.4, вр. с чл.7 от ЗА е особено контролно производство, уредено в ЗА. По реда му се проверява законосъобразността на проведения избор за органи на АК. Производството по чл.7 от ЗА е с две фази – решението на органа на колегията се обжалва първо пред висш орган на адвокатурата – ВАС, а решението на последния се обжалва пред съда. Препращането на чл.106, ал.4 от ЗА е към чл.7 от ЗА в цялостта му, с обжалването и пред съд, поради което ВКС намира възражението за недопустимост на жалбите като подадени пред съд в непредвиден от закона случай за неоснователно. Съдът може да потвърди обжалваното решение или да го отмени и обяви избора за незаконосъобразен, като във втория случай се провежда нов избор – чл.109, ал.1 от ЗА. За срока: специалният срок по чл.106, ал.4 от ЗА – 7-мо дневен от обявяване на решението на ИК, се прилага за обжалването на това решение пред ВАС; за обжалването на решението на ВАС пред съда, при липсата на посочено в закона друго, е приложим 14 дневният срок от получаване на решението на ВАС – чл.7, ал.5 от ЗА, който е спазен от всички жалбоподатели. За легитимацията: ВАС е разгледал жалбата на адв. И. В., като се е позовал на дългогодишната си практика да не се съобразява с ограничението по чл.7, ал.2 от ЗА, което съответно приложено сочи за легитимиран да обжалва само кандидатът за член на органите на АК и на значимостта на случая. Това становище съответства и на практиката на ВКС за подобни случаи – напр. Р №645/98 г. по гр.д. №1281/98 г. на пето г.о. Там е посочено, че когато става дума за активно избирателно право, ограничаването му било при упражняването му или при проверката на вота е недопустимо. Такова е разбирането и на настоящия състав на ВКС, който намира и последното възражение по допустимостта на жалбите за неоснователно. По основателността на жалбите: С обжалваното решение на ВАС е потвърдено това на ИК за обявяване резултатите от проведения на осн. чл.109, ал.1 и 3 от ЗА нов избор / първоначален и допълнителен/ за органи на колегията. Първоначалният избор е проведен на 26.06.10 г., а допълнителният – на 4.07.10 г., на осн. чл.108 от ЗА. С решение от 27.06.10 г. са обявени резултатите от избора на 26.06.10 г., като до допълнителен избор на осн. чл.108, ал.2 от ЗА са допуснати кандидатите за председател на адвокатския съвет /АС/ П. К. и Вл. Д.. Това решение се оспорва само от жалбоподателката В. Волева, която е един от четиримата кандидати за председател на АС, с доводи за незаконосъобразност и искане за отмяна.. ИК е обявила за избрани с допълнителния избор на 4.07.10 г. адв. П. К. - за председател на адвокатския съвет, адв. Л. Р. – за председател на дисциплинарния съд и адв. К. - за член на дисциплинарния съд и това решение се оспорва от жалбоподателите Д., В., Т., Д., П. и Т., с оплакване за нарушения на закона при провеждането на избора и искане за отмяната му. Жалбоподателите Х., В. и Т., без да оспорват обявения избор, искат отмяна на решението на ИК и потвърдилото го на ВАС, в частта, с която е прието, че няма избрани членове на органите на АК с гласовете по чл.107, ал.1 от ЗА, както и съдът да постанови ново, с което да обяви за избрани кандидатите, получили по-голям брой гласове, на осн.чл.108, ал.4 от ЗА, изменен с ДВ бр.53/13.07.10 г. Разглеждайки жалбите, ВКС предварително намира, че за да доведат до отмяна на решението на ВАС сочените от жалбоподателите нарушения следва да са установени и съществени – т.е. да се отразяват на резултата от избора, който без тях щеше да е друг. По жалбата на адв. В. Волева: жалбоподателката сочи, че вотът е манипулиран от досегашното ръководство посредством гласуването с пълномощни. Използвайки правомощието си да възлага служебни защити, ръководството е притиснало адвокатите, които ги извършват и държат на тях да подписват пълномощни, без да знаят кого упълномощават и за коя от кандидатурите ще гласува пълномощникът. Така се е стигнало до издигане и избор на казионни кандидатури от „послушна, незаинтересована и апатична адвокатура”. Голям брой адвокати - около 1000, не са допуснати на гласуват, защото е намерено, че не са редовни в заплащането на членския си внос, на осн.чл.49 от ЗА. Отказано е да гласуват и на адвокати, представили квитанции за платен членски внос, като сочи поименно един от тях Б. Г., разпитан като свидетел от съда. От друга страна ЗА не указва редът и начинът, по който неплатилият членски внос адвокат да бъде лишен от участие в избора. Според жалбоподателката това следва да стане с изричен мотивиран акт, доведен до знанието на потърпевшия, като му се даде възможност да се защити. Дори членският внос да не е платен, недопустимо и противоконституционно е на осн. чл.6, ал.2 от Конституцията, която е с пряко действие, това да води до забрана да се упражни активното и пасивно право на избор. Жалбата е неоснователна: на осн. чл.81, ал.6 и 7 от ЗА гласуването е лично или чрез адвокат- пълномощник, вписан в същата адв. колегия. Един адвокат – пълномощник не може да представлява повече от трима членове на АК. Законът урежда още къде и в какъв срок се представят пълномощните, както и обявяването на списък с упълномощителите и упълномощените. Подобен начин на гласуване е предвиден и в други устройствени за корпоративни структури закони – напр. ЗННД. Мотивите за упълномощаването и избора на пълномощник са лични и не подлежат на изява и проверка; нито един от упълномощителите не се е оплакал за оказан му при упълномощаването натиск. От заключението на тройната експертиза –т.6 и 7, се установява съответствие на гласувалите чрез пълномощник с отразеното от избирателната комисия, няма гласували с повече от три пълномощни, а констатираните несъответствия между броя на регистрираните и представените при гласуването /използваните/ пълномощни, както и нерегистрирането или липсата на печат за малка част от тях не се отразяват на резултата от избора.. В случая, след отмяна поради незаконосъобразност на извършения избор на органи на колегията от редовното годишно общо събрание, АС е свикал на 26.06.10 г. извънредно общо събрание за провеждането на нов избор, на осн. чл.81, ал.2 от ЗА,вр. с чл.109, ал.3 от ЗА, с обявление в ДВ бр.35/11.05.10 г. Не се спори, че до участие в избора не са допуснати адвокатите, които не са изпълнили задължението си по чл.49, ал.1 от ЗА за предхождащия събранието месец май до края на този месец / т.е. ежемесечно, месец за месец/. За тях е изготвен списък /методически указания на ИК, в.л. И. на л.263 от делото/, който има удостоверително значение за ИК и според приетото от ВАС. В списъка са включени 1117 адвоката, неплатили членски внос за м. май. По довода на жалбоподателката за противоречие на чл.49, ал.2 от ЗА с чл.6, ал.2 от Конституцията, и позовававането на прякото й действие съгл. чл.5, ал.2 от нея, ВКС намира следното: непосредственото действие на Конституцията от 1991 г. – като отменително и регулативно е несъмнено за законите, приети до влизането й в сила, според тълкуването на чл.5, ал.2, вр. с пар.3 от ПЗР на Конституцията в Р №4/94 г. на КС. По принцип противоречията с Конституцията на приети при действието й закони се отстраняват от Конституционния съд/ КС/, по реда на чл.149 от Конституцията. ВКС, вкл. отделния му състав, разглеждащ конкретен спор е сезиращ субект, на осн. чл.150, ал.1 и 2 от Конституцията. В решението на КС и в теорията се приема още, че в правораздавателната компетентност на съда по разглежданото дело е да приложи разпоредби на Конституцията с конкретно регулативно действие, покриващо обхвата на обществените отношения, уредени с приет при действието й закон, ако той й противоречи. Това следва от върховенството на Конституцията и принципа, че по-висшият в йерархията нормативен акт отменя по-низшия. На осн. чл.49, ал.1 от ЗА адвокатът е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и ВАС; съгл. ал.2, адвокат, който не е изпълнил задължението си по ал.1 за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, не може да участва в тези избори и да бъде избиран в тези органи. Или неизпълнението на задължението по ал.1 води до специално ограничение, предвидено в закона и следващо се от него. Последиците от неизпълнението на това задължение не се изразяват в дисциплинарно наказание, за разлика от предвиденото в чл.133, ал.1,т.2 от ЗА, за да се прилага процедура за установяването и налагането му, както настоява жалбоподателката. Специфичното ограничение по чл.49 от ЗА е на професионални и членствени в колегията права на адвоката – да бъде избиран и да избира органи на адвокатурата на следващия неизпълнението избор. Те не са с характера, мащаба и значимостта на основно конституционно право, каквото е избирателното за държавни и общински органи на власт по чл.42, ал.1 от Конституцията, затова разпоредбата не може да бъде приложена пряко или по аналогия, според довода в жалбата, за избора на органи на самоуправляващата се структура. Принципно, по повод чл.53 от ЗИНП в Р №12/01 г. КС е приел, че няма конституционна забрана за ограничаване на права или за предоставяне на привилегии на други основания, различни от посочените в чл.6, ал.2 от Конституцията. Във всички тези случаи се касае за обществено необходими ограничения на права или предоставяне на привилегии при запазване приоритета на принципа за равенство на всички граждани пред закона.. В контекста на горното, при обсъждане на доводите в жалбата за недемократичност и липса на ясни правила при прилагане на ограничението, следва да се има предвид следното: В случая, ограничението по чл.49, ал.2 от ЗА е въведено като необходимо за адвокатурата с устройствения й закон, предвиден в чл.134 на Конституцията от 1991 г. ЗА, приет през 2004 г. е добре известен, а датата на провеждане на събранието - публично огласена според предвиденото в ЗА, така че всеки от адвокатите – членове на колегията, да може да изпълни задължението си по чл.49, ал. от ЗА, за да избегне ограничението по ал. 2. Посочения в жалбата адв. Б. Г. , разпитан като свидетел е заявил, че е внесъл членския си внос на 1.06.2010 г., т.е. след срока по ал.1, който е уреден и приложен като преклузивен за възможността да се участва в избора, на осн. чл.49, ал.2 от ЗА. Същото е направила и св. С.. Това се установява и от приложените квитанции – л.228. Св. Г. , който твърди, че е внесъл вноската си за май до края на този месец пък не е удостоверил това с писмени доказателства. Или откъм съдържание, цел и при прилагане на ограничението по чл.49, ал.2 от ЗА, принципът на равенство пред закона не е нарушен. Затова този състав на ВКС не намира основание да приложи пряко конституционна норма или да упражни правомощието по чл.150, ал.2 от Конституцията за чл.49, ал.2 от ЗА. Данни за масово прилагане на ограничението не според законовите предпоставки, а според изборната нагласа на адвоката, което да опорочава избора, както твърди жалбоподателката, също няма. По жалбата на адв. М. Т.: Жалбоподателят сочи, че ИК незаконосъобразно е приела, че изборът от 26.06.10 г. и този от 4.07.10 г. са един и същ избор и не е допуснала за участие във втория адвокатите, които не са платили членския си внос до края на месец май, макар да са го сторили след това през м. юни. Разпоредбата на чл.49 от ЗА е тълкувана необосновано ограничително, в смисъл и с цел, каквито не са вложени в нея. В общия случай на редовно общо събрание, провеждано в края на м. януари – чл.81, ал.2 от ЗА, разпоредбата има за цел преди всичко да подсети нередовните платци да се издължат към края на предходната година, а не да ги лиши от избирателни права. Това е логично и традиционно продължение на годишното издължаване на адвоката към АК, предвидено в стария ЗА от 1991 г. Дори да се приеме, че изборът на двете дати е един продължаван избор, в ЗА не е посочен точният момент на издължаване – затова достатъчно е при гласуването адвокатът да представи квитанция за платени вноски. На избора от 4.07.10 г. е препречен пътя към урните на повече от 25 % от членовете на колегията, които към този момент са внесли или са били готови да внесат вноските си. Лишаването от избирателни права за органите на адвокатурата е тежка санкция за адвоката и не може да бъде приложена по закон и „по списък” за неплатилите, който не е утвърден от АС, а е съставен от ИК, която няма функциите на дисциплинарен съд. Сочи още, че незаконосъобразно е избран председател на ДС, без да е избран ДС като колективен орган, тъй като първият не може да съществува без органа, към който принадлежи. Незаконосъобразно са променени и правилата за провеждане на избора – от 13 избирателни бюра за избора на 26.06.10 г., броят им е намален на 10 бр. за допълнителния избор на 4.07.10 г. , като по-малкият брой бюра принципно ограничава възможността да гласуват повече адвокати, при доказано увеличение на броя им. Жалбата е неоснователна: По първото оплакване в допълнение на вече посоченото във връзка с предходната жалба следва да се има предвид и следното: жалбоподателят сам сочи, че разпоредбата на чл.49 от ЗА има финансов за адвокатурата характер – да стимулира заплащане на вноските към самоиздържащата се адвокатура в срок. Затова според ВКС тълкуването й следва да е стриктно и счетоводно. При определения в чл.49, ал.1 от ЗА срок за плащане на вноските – ежемесечно, предпоставената от това забрана по чл.49, ал.2 от ЗА и оповестяването на датата на общото събрание за нов избор на 11.05.10 г. – логичен е и следва да се сподели изводът в обжалваното решение на ВАС, че адвокатите, които не са платили вноските си / в размер на по 10 и 20 лв. месечно, видно от списъка и приложените вносни бележки/ в срока по ал.1 сами са подценили възможността да упражнят правото си на участие в изборите, като не са изпълнили предпоставящото я добре известно и лесно изпълнимо задължение . Неизпълнението на задължението не е въздигнато в дисциплинарно нарушение от изброените в чл.132 от ЗА и води не до наказание, както вече бе посочено, а до предвиденото в закона специално ограничение, което се прилага от Избирателната комисия, като орган по провеждане на изборите – чл.101 и сл. от ЗА. За неплатилите вноските си до края на м. май е изготвен списък с удостоверително значение – списък на длъжниците за месец май, които не са допуснати да гласуват, както на първоначалния избор на 26.06.10 г., така и на допълнителния на 4.07.10 г., според приетите от ИК методически указания и решения. Разбирането на ИК и на ВАС, че допълнителният избор е продължение на първоначалния е законосъобразно – това следва от начина на огласяване на допълнителния избор по чл.108, ал.1 от ЗА, предпоставеността му от недовършения първоначален – ал.2, и краткия срок – едноседмичен след първоначалния, в който се провежда. По отношение законосъобразността на решението за обявяване избора на председател на ДС: ЗА урежда като пряк от общото събрание изборът на: АС, председател на АС / той е и отделен орган – чл.79 от ЗА/, на дисциплинарния съд и неговия председател. Последният не е отделен орган на АК, но изборът му, както и на председателя на АС, се извършва пряко от общото събрание, а не от дисциплинарния съд, респ. от АС, което да налага конституирането на тези колективни органи за избор на председателите им – арг. и от чл.108, ал.2 от ЗА. Затова решението на ИК, с което е обявен резултатът от тези преки и самостоятелни избори, извършвани от общото събрание на колегията, не е незаконосъобразно. По отношение броя на изборните бюра: На осн.чл.101, ал.2 от ЗА в своята работа избирателната комисия се подпомага от избирателни бюра в състав от трима членове, чийто брой и състав се определя от адвокатския съвет. Действително за допълнителния избор избирателните бюра са намалени от 13 на 10 бр. с мотив, че има новопостъпили адвокати и са избрани част – 7 , от членовете на ДС. Избирателната комисия се е позовала на решение на АС, което не е представено по делото. Няма обаче оплаквания и данни намаляването на броя на избирателните бюра, като помощни органи с определен от адв. съвет състав преди първоначалния избор, да е създало пречки за гласуването на допълнителния избор и да се е отразило на резултата му, като обща предпоставка за отмяна на избора. По жалбата на адв. И. В.: жалбоподателят сочи, че упълномощил адв. Т. да гласува за него на допълнителния избор на 4.07.10 г. Пълномощникът не бил допуснат да гласува на осн. чл.49, ал.2 от ЗА. Сочи и прилага квитанция за платен членски внос за м. май и юни на 1.06.10 г. Твърди, че незаконосъобразно е лишен от правото да гласува, тъй като е изпълнил задължението си по чл.49 от ЗА и няма изрично решение на ИК, с което да е лишен от право на глас. Това не може да стане по силата на закона, както са приели ИК и ВАС, защото ограничението е твърде съществено. Освен това законът не съдържа срок, в който следва да се изпълни задължението по чл.49, ал.1 от ЗА. Жалбата е неоснователна по съображенията за неоснователност на предходната. По жалбите на адв. В. Д. и на адвокати И. Д., П. П. и Ч. Т.: и в двете жалби се излагат оплаквания за противоконституционност и незаконосъобразност на ограничението по чл.49, ал.2 от ЗА, лишило от участие във вота 1117 адвоката от САК. Сочи се, че ограничението е с характер на дисциплинарното наказание, тъй като лишава от основни права адвоката, затова е недопустимо прилагането му без изричен санкционен акт. До гласуване на допълнителния избор на 4.07.10 г. незаконосъобразно не са допуснати адвокатите платили през м. юни членския си внос за м. май и юни. Сочи се още, че избирателната комисия е действала при конфликт на интереси, защото обявеният за избран кандидат за председател на АС Петър Китанов е участвал при определяне състава й, в качеството си на председател на дисциплинарния съд, на осн. чл.101 от ЗА. При провеждане на изборите не е дадена възможност за наблюдение върху изборния процес, което способства за подмяна на резултата. По повод жалбите пред ВАС не е извършена проверка на действителните и недействителни бюлетини, на гласувалите по списък и бюлетините, на гласувалите с пълномощни и пълномощните с оглед ограничените по чл.81,ал.7 от ЗА, на недопуснатите да гласуват лица, които не дължат членски внос, на действията по използване на втора урна във второ избирателно бюро. За част от упълномощилите пълномощници адвокати са гласували лица, различни от упълномощените – сочи се конкретно адв. Р. Ж., с настояване, че това не е единичен случай. Други пък – като адв. А. К., са упълномощили повече адвокати и на някои от пълномощниците не е позволено да гласуват – конкретно на жалбоподателя Т., е отказано да гласува от името на упълномощителя К.. Според жалбоподателите недопустимо е да бъдат обявени за избрани председателите на АС и на ДС, без да са избрани по състав тези колективни органи, още повече, че на осн. чл.79 и 99 от ЗА председателят на ДС може да бъде избран само между неговите членове. Жалбите са неоснователни: както бе посочено вече, като последица от неплащане на членския внос ЗА не предвижда дисциплинарно наказание, а специфично ограничение на професионални и членствени в колегията права на адвоката – да бъде избиран и да избира органи на адвокатурата на следващия неизпълнението избор. Изложените съображения за характера и приложението на чл.49, ал.2 от ЗА във връзка с предишните жалби важат и в случая. Не е налице и соченият конфликт на интереси – законът предвижда ИК да се определя съвместно от Адвокатския съвет, Контролния съвет и Д. съд, като колективни органи, и не забранява участвалите в състава им при определяне на ИК лица да се кандидатират за членове на органите на АК в провеждания от последната избор. От заключението на тройната експертиза, изготвено след преброяване на бюлетините, не се установяват разлики, които да сочат на подмяна на вота. Вещите лица са посочили, че намерените различия в броя на бюлетините и действителните гласове, в регистрираните и използвани пълномощни / конкретно отразени в заключението и коментирани при разпита на вещите лица/ са в рамките на допустимото и не предизвикват промяна на заключението на избирателната комисия в решението й за обявяване на избора. Не се установяват конкретни нарушения и от използването на втора урна поради препълване на първата във второ избирателно бюро – в.л. И. на л.263. Твърдението, че не са допуснати до гласуване адвокати в майчинство не се установява по делото. Установено е, че за адв. Ж. е гласувал П. Ст. П.. Разпитана като свидетел адв. Ж. е посочила, че не е упълномощавала и дори не познава гласувалия за нея адвокат, а е упълномощила адв. Д.. Той пък не е могъл да гласува от нейно име, тъй като вече било гласувано . И двете пълномощни са регистрирани в деня на избора. Случаят обаче не е масов, а доколкото се установява / адв. Ж. не е подала жалба за нарушено избирателно право, по повод на която да се провери автентичността на пълномощното, с което е гласувано от нейно име, нито последното е поискано от жалбоподателя Д./ е единичен и затова не влияе на резултата от изборите. В списъка на пълномощните адв. Т. е регистриран като пълномощник на три лица – адв. С., Т. и М., за които е гласувал. Не е регистриран като пълномощник и не би могъл да гласува и за четвърто лице – адв. К., на осн. чл.80, ал.7 от ЗА, както е посочено и в решението на ВАС. Относно единството на първоначалния и допълнителния избор и съотв. на предпоставката по чл.49, ал.1 от ЗА за допускане до гласуване и на двете дати, за законосъобразността на избора на председатели на АС и ДС, както и на промяната на броя на избирателните бюра важат съображенията по жалбата на адв. Т.. По жалбата на адвокати Х. Х., А. В. и Л. Т.: жалбоподателите не оспорват принципно редовността на избора на 4.07.10 г., но считат, че избирателната комисия е следвало да обяви за избрани в органите на адвокатурата кандидатите, получили най-голям брой гласове, според изменението на чл.108, ал.4 от ЗА – ДВ бр.53/13.07.10 г. Намират, че това следва да направи съдът, тъй като решението на ИК не е влязло в сила, а нормата макар приета след събранието на 4.07.10 г. е процесуална и следва да се приложи при висящност на изборната процедура. Жалбата е неоснователна – ИК е приложила нормата на чл.108, ал.4, вр. с чл.107 от ЗА в действащата към момента на избора от 4.07.10 г. редакция, а именно: допълнителният избор се провежда по правилата на редовния. На осн.чл.107, ал.1 от ЗА за избрани се считат кандидатите, получили повече от половината от действителните гласове. Нормата на чл.108, ал.4 от ЗА, ред бр.53/13.07.10 г. е материалноправна и няма обратно действие. Правомощията на съда в особеното контролно производство по ЗА се изразяват в проверка за съответствие на потвърденото от ВАС решение на ИК със закона, при действието на който е проведен изборът. Разпоредбата на чл.42, ал.1 от Конституцията не може да бъде приложена пряко в случая поради различието на обществените отношения, за които се отнася тя и процесните, както бе посочено вече. Жалбите са неоснователни по изложените съображения и следва да останат без уважение, поради което ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на адв. В. Волева, на адв. В. Д., на адв. М. Т., на адв. И. В., на адвокати Х. Х., А. В. и Л. Т. и на адвокати И. Д., П. П. и Ч. Т. срещу решение на Висш адвокатски съвет от 23.07.10 г., с което е потвърдено обжалваното от посочените лица решение на Избирателната комисия за обявяване резултата от проведения на 26.06.10 г. и 4.07.10 г. нов избор /първоначален и допълнителен/ за органи на Софийска адвокатска колегия. ОСЪЖДА изброените по –горе жалбоподатели да заплатят по сметка на ВКС деловодни разноски за това разглеждане на делото от 180 лв./ за вещи лица/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: