2 Р Е Ш Е Н И Е № 161 София, 08 април 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Искра Чобанова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №337 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№984/2012 г. на Апелативен съд гр.София е подадена касационна жалба от подсъдимия Е. М. Й.. В съдебно заседание жалбата ,с оплаквания за нарушения по чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК се поддържа лично и от защитник. Частния обвинител И. Т. и повереникът му не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното : С решение от 20.12.2012 г. постановено по внохд.№984/2012 г. на Апелативен съд гр.София е изменена присъда по нохд.№5553/2011 г. на Софийски градски съд, като подсъдимия Й. е оправдан по обвинението да е отнел от владението на пострадалия лични документи. В останалата й част ,с която подсъдимия е признат за виновен на 17.03.2011 г. в [населено място] да е извършил квалифициран грабеж на пари и вещи на обща стойност 1383 лв.,от който/грабеж / пострадал св.Т.,поради което и на основание чл.199 ал.1т.4 НК вр. с чл.198 ал.1 НК вр. с чл.29 ал.1 б „а” и „ б” НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца,при строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието, присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Й. : Доводите са за „съществени процесуални нарушения при събиране,проверка и оценка на доказателствените източници,както и че фактическото положение е прието на несъществуваща доказателствена основа”.Не било обърнато внимание и от двете инстанционни съдилища на „нередовните /с изтекъл срок / лични документи на пострадалия Т. „и „тези обстоятелства категорично оборват повдигнатото обвинение...”. Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото. На първо място оплакванията за съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата и тяхната проверка ,не са мотивирани поради което и няма как да се обсъждат. На второ - инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Подробно и дори в детайли са ги обсъдили,като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа /виж л.254-255 от мотивите на присъдата и л.28-29 от мотивите на въззивното решение/. Правилно е прието ,че следва да се даде вяра на показанията на св.Т., не само защото се подкрепят от останалите доказателства по делото,а и защото са последователни,логични и безпротиворечиви.Подробно са обсъдени и обясненията на подсъдимия,отчетена е двойнствената им природа и са посочени основанията ,поради които не се възприема.Анализа на доказателствата е обхванал и заключенията на назначените по делото експертизи,показанията на свидетелите и писменните доказателства,като липсват игнорирания или превратни тълкувания. Въззивния съд е изпълнил и задължението си по чл.339 ал.2 НПК,като след обсъждане на доводите на защитата е посочил основанията,поради които не ги възприема. При правилно установени факти и закона е приложен правилно.На инкриминираната дата и място ,подсъдимия е отнел от владението на св.Т. сумата от 1380,00 лв. и портфейл на стойност 3 лв., като използвал за това заплаха , деянието е извършено при условията на опасен рецидив и по този закон е осъден,т.е. приложен, е закона който е следвало да бъде приложен. При определяне вида и размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Наказанието е при условията на чл.54 НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а касационната жалба на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№984/2012 г. на Апелативен съд гр.София,с което е изменена присъда по нохд.№5553/2011 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :