Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 497   гр. София, 20  ноември 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:      ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ             ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА                                                                                      ПАВЛИНА ПАНОВА     при  секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 526/2009 година   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд от 10.07.2009година постановено по ВНОХД№87/2009г.,с което е потвърдена присъда №25/13.04.2009 година на Окръжен съд-Ямбол. В касационната жалба на подсъдимото лице се релевират идентични по своето съдържание оплаквания с предявените пред въззивния състав за допуснати съществени процесуални нарушения при реализираната от съдебните инстанции доказателствена дейност, обосновали постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се на негодни гласни доказателствени средства и експертни заключения. Поставя се акцент на липсата на доказателствена стойност на депозираните в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес свидетелски показания на Г. Г. , които обективират отсъствие на свободно формирана воля и сериозни противоречия досежно относимите към инкриминираното престъпление факти, и индицират на възпроизвеждане на направено от Д. самопризнание. Излагат се фрагментарни съображения и за пороци в изслушаните и приобщени пиротехнически експертизи,изготвени при игнориране изискванията на чл.152НПК. Декларират се и налични касационни основания по чл.348, ал.1,т.т.1 и 3НПК, с бланкетни възражения за несъблюдаване на материалния закон в контекста на съществуващите предположения за авторството на престъпното деяние и за явна несправедливост на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Аргументира се позиция за неправилност на атакуваните присъда и въззивно решение и в гражданско-осъдителната част, в подкрепа на която се визират доводи за недоказаност на активната легитимация на конституираните граждански ищци и на причинените с престъпното посегателство имуществени вреди, последните от които неконкретизирани по вид и размер. Предявяват се алтернативни искания за отмяна на обжалваните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение по чл.330, ал.3, пр.1, вр.ал.2, т.1НК, с произтичащите от това гражданскоправни последици или за връщане на делото за ново разглеждане, с цел саниране на визираните процесуални нарушения и отстраняване на доказателствената непълнота. В съдебно заседание на 17.11.2009 година пред касационната инстанция Е. Д. и неговият з. поддържат жалбата и изложената в нея мотивация, възпроизведена дословно в представени по делото писмени бележки. Представител на ВКП дава убедително заключение за законосъобразност на атакуваното решение и пледира за прилагане разпоредбата на чл.354, ал.1, т.1НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на касационната проверка по чл.347НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №25 от 13.04.2009 година, постановена по НОХД№11/2009г., Ямболски окръжен съд е признал Е. К. Д. за виновен в това, че на 09.08.2006 година в гр. Е. запалил масивна двуетажна жилищна сграда, като пожарът представлявал опасност за живота на В. Д. , С. Д. , Т. Д. и В. Д. , и от деянието последвали значителни вреди, поради което и на основание на чл.330, ал.3, пр.1, вр.ал.2, т.1 и чл.54НК ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност. Със съдебния акт на подсъдимото лице е наложено наказание- лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим на изтърпяване и същото е осъдено да заплати на гражданските ищци сумите от по 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вредни последици и 23 621,26лв. за репариране на имуществените вреди, ведно със законните лихви, считано от датата на увреждането - 09.08.2006 година до окончателното им изплащане. По жалба на подсъдимия Д е инициирано съдебно производство по ВНОХД №87/2009г., финализирало с въззивно решение №91 от 10.07.2009 година на АС-Бургас, с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимото лице е НЕОСНОВАТЕЛНА. Претендираното дерогиране на процесуалните норми, предписващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинителната теза обстоятелства, и за задълбочен анализ на инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност, не е съобразено с реализираните от първостепенния съд и въззивния съдебен състав процесуални действия. ВКС не констатира процесуални нарушения при осъществените от съдебните инстанции, интерпретация и оценка на гласните доказателства и експертни заключения, обосновали погрешни очертания на фактологията досежно извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство, и довели до неправилно прилагане на материалния закон. Правилно Бургаски АС е възприел установената от първостепенния съд, фактическата обстановка-подробно изяснена и хронологически пресъздадена в контекста на повдигнатото обвинение. След внимателен преглед на обстоятелствата, сочещи на възникнали между подсъдимия Д малолетната В. Д. приятелски отношения през 2006 година, преустановени по желание на последната, е описана конкретиката на инкриминираното неправомерно посегателство. Същата е индивидуализирана по време, място, механизъм на осъществяване на престъпното деяние и причинен вредоносен резултат – извършен в ранните часове на 09.08.2006 година от Е. Д. палеж на къща, находяща се на ул.”Черно море”№46, гр. Е., собственост на семейството на В. Д. , вследствие на което били застрашени здравето и живота на спящите обитатели на жилището, и унищожено имущество на стойност 23 621,26 лева. Изводите на контролираните съдебни инстанции досежно релевантните факти за съставомерността на престъпната дейност и съпричастността на подсъдимото лице към нея са направени след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, приобщени чрез обясненията на Е. Д. ; свидетелските показания на Г. Г. , В. Д. , С. Д. , В. Д. ,Т. Д. , Х. Х. , П. Х. и П. Г. ; приложения писмен доказателствен материал /протокол за оглед на местопроизшествието с фотоалбум/; и проверени посредством изготвените заключения по строително-техническата, пиротехническата и стоковата експертизи. Визираната доказателствена маса е интерпретирана в съответствие с изискванията на процесуалния закон, с оглед източника на доказателства, предвид характеристиките на съдържанието на инкорпорираните в гласните и писмени доказателствени средства фактически данни, и съществуващата между тях и с експертните мнения корелация, като настоящият касационен състав споделя предложената при анализа аргументация за доказателствените им сила и тежест. Логическа последица от изложената позиция е формираното вътрешно убеждение на касационната истанция за неоснователност на доводите в касационната жалба за неспазване на процесуалните предписания при депозиране на показанията от свидетеля Г за прояви на тенденциозност при оценката на доказателствената им годност. Проведеният в хода на досъдебното разследване на 29.11.2007 година разпит на Г. Г. , при реализиран съдебен контрол по отношение на процесуално-следственото действие е съобразен с процесуалната норма на чл.223 НПК. Свидетелските показания са дадени пред компетентен орган, след осигуряване на посочен от разпитаното лице адвокат и в присъствието на съдия, като данни за твърдяното от защитата шоково състояние, поради взетата спрямо Г. мярка за неотклонение задържане под стража за извършено престъпление по чл.195НК не са отразени в изготвения протокол и на подобни обстоятелства не индицира словно материализираната в рамките на посочения способ за доказване фактология. Същите са инкорпорирани към доказателствената съвкупност от първостепенния съд по изискуемия се процесуален ред чрез непосредствен разказ, възпроизвеждащ същественото от изявленията на свидетеля в досъдебната фаза на наказателния процес и в съответствие с правните предписания на чл.281, ал.1, т.1НПК по отношение на констатираните несъответствия досежно сигурността в преценката на Г. за източника на видяната в дома на Д. светлина и за споделените от Е. Д. мотиви за предприетите действия по опожаряване.   Аргументирано първостепенният съд и АС-Бургас са приели, че заявеното от Г. Г. звучи убедително и житейски правдиво досежно правнорелевантните обстоятелства за инкриминирания акт. Свидетелят пресъздава последователно факти, сочещи на времевите и пространствени характеристики на престъплението и неговото авторство, като описва с подробности посещението на Е. Д. в дома на В. Д. в инкриминираната нощ на лятото на 2006година и собствените си зрителни възприятия за случилото се след това; коректно възпроизвежда обясненията на подсъдимия Д за осъществената от него дейност по запалване на яке, намиращо се на стенна закачалка във входното антре на къщата; и маркира важни детайли за предхождащите и последващи неправомерното поведение прояви на Е. Д. , косвено индициращи на извършителя /употребата на цигари към инкриминирания период и бягството от местопроизшествието/. Констатираните незначителни противоречия са преодоляни чрез разяснения на разпитаното лице в рамките на реализираната по чл.281НПК процедура и чрез базиращи се на доказателствата /свидетелските показания на Д. / разсъждения, обективирани в съдебните актове. Достоверността на коментираното гласно доказателствено средство е проверена чрез задълбочен анализ на останалия доказателствен материал, който сочи на несъстоятелност и на лансираната теза за основаваща се само на „самопризнанията на Е. Д. ” присъдастановеното чрез разказа на Г. Г. кореспондира на лимитираните от показанията на разпитаните свидетели В. и С. Д. фактически данни относно проведения след извършения палеж разговор в интернет пространството между В, и на съдържимото се в пиротехническата експертиза досежно посоченото огнище на пожара-стълбищната клетка на първия етаж. Касационната инстанция не споделя и предложените в жалбата лишени от конкретика съображения за допуснати процесуални нарушения при изготвянето на пожаро-техническата експертиза и за необоснованост на същата. Приобщеното и ценено в хода на съдебното производство експертно заключение е допуснато по искане на упълномощения представител на подсъдимия Д в съдебно заседание на 12.02.2009 година. То е изготвено след оглед на местопроизшествието и внимателен преглед на приложените по делото доказателствени материали. Неговите форма и съдържание са в съответствие с правните предписания на чл.152 НПК и инкорпорират компетентни отговори на поставените въпроси, поради което правилно съдебните инстанции са се съобразили със словно обективираните и научно издържани мнения на вещото лице. При реализирания съдебен контрол, настоящата инстанция не установи и декларативно релевираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3НПК. При съблюдаване на описаната и доказана фактология в обжалваното решение е мотивираното заключение на въззивния съд, че Е. Д. е автор на неправомерното посегателство, субсумиращо се от престъпния състав на чл.330, ал.3,пр.1, вр.ал.2,т.1, вр.ал.1НК, с обусловените от това наказателноправни санкции. Подсъдимото лице е осъществило обективни действия по запалване на масивна жилищна сграда, като пожарът е създал опасност за живота на обитателите на къщата - В. Д. , С. Д. , В. Д. , Т. Д. и от него са последвали значителни вреди. Коментираните факти за инкриминирания акт и констатациите за предхождащите инцидента взаимоотношения между подсъдимия Д пострадалата В. Д. , и за проведените последващи разговори на подсъдимото лице със свидетелите Г обосновават субективните измерения на пряк умисъл и индицират на налични мотиви за извършване на престъплението. При диференциране на наказателната отговорност на Е. Д. въззивният състав, възприемайки изцяло аргументацията на първоинстанционния съд е преценил тежестта на престъплението в контекста на кумулираните квалифициращи обстоятелства, на характера и параметрите на настъпилите вредоносни последици, и отдал необходимото внимание на фактите за личността на подсъдимия /младежката възраст и съдебното минало/. Очертаните обстоятелства интерпретирани в насока постигане на визираните в чл.36 НК цели, формират позицията на ВКС, че наложената при условията на чл.54НК санкция – ПЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода е справедливо отмерена. Съдебният акт на контролираната инстанция е законосъобразен и в гражданско-осъдителната му част. В пределите на реализираната компетентност въззивният съд обосновано е приел наличие на оспорваната от защитата активна легитимация на пострадалия Т. Д. , конституиран в качеството на граждански ищец. Видно от приложения нотариален акт №8, т.ІV, по дело №2691/1997г., на 01.12.1997 година Т. Д. е прехвърлил срещу задължение за гледане и издръжка на В. Д. и С. Д. ¾ идеални части от недвижимия имот, намиращ се на ул.”Черно море” №46, в гр. Е. и те са съсобственици на същия, и на придобитото движимо имущество, ползувано в тяхното домакинство. Убедителна е и изложената аргументация на Бургаски апелативен съд във връзка с акцентираната от процесуалния представител на подсъдимия Д липса на конкретизация на причинените имуществени щети по вид и размер. Преценката за основателност и доказаност на предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск се базира на лимитиран обективен признак от състава на инкриминираното престъпление по чл.330, ал.3 НК - последвали значителни вреди при палежа и същата е предопределена от приетото за установено относно тяхното стойностно отражение. Безспорно е доказано че жилищната сграда и намиращите се в нея движими вещи, предмет на инкриминираното посегателство принадлежат на пострадалите лица. Същите са индивидуализирани и коректно описани в изготвените оценителни експертизи, като при съблюдаване на вида на засегнатото имущество, неговата средна пазарна цена и процент на овехтяване, след отграничаване на унищожените от повредените вещи, и оценявайки годността им за употреба е определена общата дължима сума от 23 621,26 лева, представляваща присъденото от съдебните инстанции обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в рамките на възложената компетентност и с оглед предоставените й процесуални правомощия в настоящото съдебно производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е потвърдена присъда №25 от 13.04.2009 година на Ямболски окръжен съд, по НОХД №11/2009г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №91/10.07.2009 година, постановено по ВНОХД № 87/2009г., по описа на Бургаски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.