О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 567   София, 29.10.2009г.     В    ИМЕТО   НА   НАРОДА    Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание  на двадесет и трети октомври две хиляди и девета година в състав:                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                         ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                   След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 547/2009 год.,   за     да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Я. П. С. чрез адв. М срещу определение № 650 от 20.05.2009 год. , постановено по гр.д. № 904/2009 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила разпореждане от 28.02.2009 год. ,постановено по гр.д. № 5 200/1996 год. на СГС, с което жалбоподателката Я. С. не е освободена от внасяне на държавна такса по подадената срещу постановеното по делото решение от нея въззивна жалба. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на определението . Жалбоподателката иска неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което да бъде освободена от заплащане на държавна такса за обжалване решението на СГС, постановено по гр.д. № 5200/1996 год. изцяло или частично. Ответникът по частната жалба – П. С. И., действащ като ЕТ „ П. И. ” , гр. С., не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт- определение, поради което е процесуално допустима. Въпреки нейната редовност , при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество. Страната следва да е посочила материалноправен или процесуалноправен въпрос, който с обжалваното определение следва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, /чл. 280,ал.1, т.1ГПК,/ , да е решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото/ т.3/ От представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК във вр. чл.278,ал.4 ГПК, като процесуален въпрос , който е решен с обжалваното определение може да бъде извлечен този дали след като страна вече е била освобождавана частично от заплащане на държавна такса в хода на процеса, при следваща молба за освобождаване от държавна такса във връзка с друго процесуално действие , съдът е обвързан с постановеното вече определение за частично освобождаване и отново дължи такова или не. Като основание за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение жалбоподателката сочи това по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК като твърди, че отговорът на горния въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. счита, че вслучая са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 предложение 2-ро ГПК , доколкото по извлечения процесуален въпрос липсва съдебна практика. С оглед на това касационната частна жалба следва да бъде допусната за разглеждане по същество. Същата е частично основателна, като съображенията за това са следните: При образуване на делото пред СГС , частната жалбоподателка като ищца в това производство, е внесла следващата се държавна такса . В последствие , при увеличение на исковете общо със сумата 201 003 лв. същата е поискала да бъде освободена от заплащане на държавна такса за увеличения размер на исковата претенция . С разпореждане на Председателя на СГС от 07.07.2006 год. жалбоподателката - ищца е била освободена частично от заплащане на държавна такса като е била задължена да внесе такава в размер на 2 500 лв. / вместо дължимата 8 04 0,12 лв./. След приключване на производството по делото пред първоинстанционният съд във връзка с подадената въззивна жалба, С. отново е поискала да бъде освободена от държавна такса, която съдът е определил в размер на 4 630 ,37 лв. С разпореждане от 28.02.2009 год. на Председателя на СГС молбата за освобождаване от държавна такса е оставена изцяло без уважение. Това разпореждане е обжалвано пред Софийския апелативен съд, който с определението, предмет на касационно обжалване е оставил в сила разпореждането на Председателя на СГС от 28.02.2009 год. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е взел предвид представената декларация за материално и гражданско състояние на жалбоподателката като е приел, че данните относно притежаваните от нея недвижими имоти , лек автомобил и доходи не установяват действителна материална затрудненост и липса на достатъчно доходи за внасяне на определената държавна такса. Тези изводи не могат да бъдат изцяло споделени. Доколкото молбата за освобождаване от държавна такса е подадена на 25.02.2009 год.,по аргумент за противното на пар.2, ал.14 ГПК , приложим е ГПК, в сила от 01.03.2008 год. С оглед на това при произнасянето по молбата следва да бъдат преценявани критериите по чл. 83,ал.2 ГПК, които включват освен материалното състояние на лицето, и неговото семейно състояние, здравословното му състояние, възрастта здравословното състояние на членовете на неговото семейство /като „други обстоятелства по чл. 83,ал.2, т.7 ГПК /, които не са обсъдени и съобразени в обжалваното определение. В случая молителката е на 63 години като в кориците на делото се намират данни за влошено здравословно състояние на нейния съпруг / три броя епикризи, издадени от МБАЛСМ „Н”, установяващи многобройни тежки заболявания – претърпян мозъчен инсулт 2003 год., хроничен бронхит, белодробен емфизем, захарен диабет, хипертрофия на простата -2008 год./, които безспорно изискват отделяне на значителни средства за поддръжка живота и здравето на лицето. При тези данни и с оглед данните за имущественото състояние на жалбоподателката, касационната инстанция счита, че са налице основания за частичното й освобождаване от заплащане на държавна такса във връзка с въззивното обжалване. Предвид посочения въззивната жалба обжалваем интерес, дължимата държавна такса възлиза на сумата 3 469,40 лв. При съобразяване критериите на чл.83,ал.2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о., счита, че същата следва да заплати 1/3 от този размер държавна такса и да бъде освободена от заплащането на останалите 2/3. Тоест жалбоподателката следва да заплати държавна такса в размер на 1156 лв. и да бъде освободена за заплащане на държавната такса в останалия размер. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която разпореждането на Председателя на СГС е оставено в сила за размера над 1156 лв. и вместо него да бъде постановено ново определение с което над този размер молбата за освобождаване от държавна такса да бъде уважена. В останалата част определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с извлечения процесуален въпрос следва да се посочи, че освобождаването изцяло или частично от държавна такса във връзка с едно предходно процесуално действие, при което законът изисква внасяне на държавна такса, / случая увеличаването размера на исковете/ не обвързва съда при преценка дали молителката следва да бъде освободена от държавна такса при последващо такова действие, каквото в случая е въззивното обжалване. С други думи, при всяко последващо искане за освобождаване от държавна такса съдът отново и с оглед актуалните към момента данни извършва преценка на условията за освобождаване от държавна такса. Това не се отнася до случаите, когато още при завеждане на исковата молба ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса до приключване на цялото производство по делото. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 650 от 20.05.2009 год. постановено по ч.гр.д. № 904/2009 год. на САС, ГК, ІІ състав по касационната частна жалба на Я. П. С. от гр. С.. ОТМЕНЯ определение № 650 от 20.05.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 904/2009 год. на САС, ГК, ІІ състав в частта, в която е оставено в сила разпореждане от 28.09.2009 год. по гр.д. № 5 200/1996 год. на СГС , с което е отхвърлена молбата за освобождаване на Я. П. С. за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение за размера над 1 156 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА Я. П. С. от гр. С. от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решението по гр. д. №5 200/1996 год. на СГС за размера над 1 156 лв. ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му част.   Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: