Р Е Ш Е Н И Е № 360 гр.София, 19 декември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1179/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия, частните обвинители и граждански ищци срещу решение № 64/03.04.2013 год. по въззивно нохд № 1318/2012 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІ състав. Подсъдимият А. К. С. чрез упълномощения защитник поддържа, че въззивният съд е постановил съдебния акт при наличието на касационните основания по чл.348, ал.1 НПК. Обосновал се е с нарушение на процесуалните правила при оценката на показанията на свидетелката В. по смисъла на чл.107, ал.3 НПК и с отказа да приеме обясненията на подсъдимия, както и с нарушение на закона като не е приложил чл.15 НК за престъплението по чл.116 НК и липсата на умисъл за извършване на престъпленията по чл.142А НК и чл.142 НК. Определил е наложеното най-тежко наказание като явно несправедливо поради несъобразяването му с установените по делото смекчаващи обстоятелства. Поддържа, че е нарушен закона – чл.52 ЗЗД, при определяне на размера на обезщетенията по предявените граждански искове. Правят се алтернативни искания – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение с намаляване на размера на наказанието по чл.116 НК и на обезщетенията по гражданските искове. Повереникът на И. Т. М., С. С. М., М. С. М. и Б. Р. М. оспорва законосъобразността на решението в частта, в която съдът е признал за невинен и е оправдал подсъдимия по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, алт.2 НК и е изменил присъдата в частта относно размера на наказанието, което е намалил-включително и при приложението на чл.23, ал.1 НК. Определил е намаляването на размера на обезщетенията по предявените граждански искове за неимуществени вреди като немотивирани според изискванията на НПК дейност и в нарушение на принципа за справедливост. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК обосновава алтернативни искания – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и осъждане по първоначалното обвинение с определяне на по-високо по размер наказание или за изменение и увеличаване размера на обезщетенията до пълния им предявен размер със законните последици. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец С. П. В. оспорва законосъобразността на решението в гражданската част като поддържа, че с намаляването на размера на обезщетението по предявения граждански иск за неимуществени вреди е нарушен чл.52 ЗЗД. Обосновава се с неправилната оценка на относими за гражданската отговорност обстоятелства. Прави искане за изменение и уважаване на предявения граждански иск до пълния му размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбите. Излага съображения, че няма нарушения, които да са касационни основания за отмяна или изменение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският окръжен съд, наказателно отделение, VІІІ състав с присъда № 23/19.10.2012 год. по нохд № 481/2010 год. признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 15.09.2010 год. в [населено място]: умишлено умъртвил С. М. по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, като използвал огнестрелно оръжие-пистолет. На основание чл.116, ал.1, т.6 вр.чл.115 вр.чл.54 НК го осъдил на 17 години лишаване от свобода; отвлякъл С. В. и при извършване на деянието е бил въоръжен с огнестрелно оръжие, поради което и на основание чл.142, ал.2, т.1 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 8 години лишаване от свобода; на 15/16.09.2010 год. в [населено място] противозаконно лишил от свобода С. В., поради което и на основание чл.142А, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 4 години лишаване от свобода. Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия С. едно общо наказание от определените – 17 години лишаване от свобода, изтърпяването на което определил при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъпленията, уважил: в размер на 150 000 лева, които да заплати на всеки един от гражданските ищци Б.М., Ив.М.-лично и като майка и законна представителка на непълнолетните М.М. и Ст.М. и в размер на 40 000 лева на гражданската ищца С.В.-със законните последици. Отхвърлил исковете до пълните им предявени размери като неоснователни и недоказани. Приложил чл.59, ал.1 НК за времето на предварителното задържане, чл.112, ал.2, пр.2 НПК и чл.111, ал.1 НПК за веществените доказателства, чл.53, ал.1 НК за пистолета и чл.189, ал.3 НК относно размера на разноските и на държавната такса. Софийският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 1318/2012 год. изменил присъдата в наказателната част като оправдал подсъдимия по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, алт.2 НК и намалил наложените наказания лишаване от свобода съответно: по чл.116 НК – на 15 години, по чл.142 НК – на 7 години и по чл.142А НК на 1 година, както и определеното по реда на чл.23 НК общо наказание – на 15 години. Изменил в гражданската част като намалил размерите на обезщетенията, присъдени на наследниците на пострадалия М. до сумите от по 100 000 лева, а на пострадалата В. до сумата от 20 000 лева. Отхвърлил исковете над тези размери и намалил размера на държавната такса. Потвърдил присъдата в останалата част. Въззивният съд е образувал делото по повод жалбите на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци. С определението си от 28.12.2012 год. е приел, че не са налице основания за разпит на подсъдимия или на някой от свидетелите, както и за събиране на други писмени доказателства. Упражнил е правомощията си според изискванията по чл.314 НПК да обсъди не само доводите и възраженията на страните, но и да извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт. Изложил е фактическата обстановка, която е приел за правилно установена от първоинстанционния съд, с уговорката за необходимостта от допълване и уточнения, които е мотивирал. Обосновал е извода си, че събрания доказателствен материал е възможния и достатъчен, а проверката и оценката му е направена според изискванията по чл.107 и чл.14 НПК. Подробно е направил самостоятелен анализ на свидетелските показания и на обясненията на подсъдимия и не само е заявил съгласието си с изводите за достоверността или несъответствието на част от обясненията на подсъдимия с останалия доказателствен материал, но и по повод жалбата е изложил подробни съображения защо възраженията за нарушение на чл.107, ал.3 НПК при оценката на показанията на св.В. са неоснователни. Подробно е обсъдил и анализирал обясненията на подсъдимия. След съпоставката с останалите доказателствени източници за относимите към предмета на доказване обстоятелства е мотивирал съгласието си с първоинстанционния съд, че са недостоверни за конкретно посочените обстоятелства от относимите към предмета на доказване. В изложените съображения се съдържа отговор на въпросите доколко и защо не следва да бъдат възприети част от тях. Оценката е направена по начина, който е възприет и за другите доказателства. Съдът няма право да отхвърли изцяло обясненията на подсъдимия по съображения, че са недостоверни и изцяло в подкрепа на позицията му на защита, ако нямат и опора в събрания по делото доказателствен материал. В конкретния случай обаче подходът не е такъв, видно от мотивите в подкрепа на решението да бъдат определени само за някои от обстоятелствата за недостоверни, а в останалата им част след съпоставянето им и задълбочения анализ да се оценят като годен доказателствен източник. Възражението, че при оценката на показанията на св.В. са допуснати нарушения на чл.107, ал.3 и чл.305, ал.3 НПК, е неоснователно. Съдът изрично е обсъдил казаното от нея в съдебното заседание, от значение за правилното решаване на делото. Доколкото е имало противоречия ги е отстранил по предвидения процесуален ред. След като ги е обсъдил, съпоставил с останалия доказателствен материал е направил верен извод, че процесуалното й качество като страна в процеса не е повлияло върху достоверността на показанията й при установяване на фактическите обстоятелства. Необсъждането на посочени в жалбата конкретни факти, които не са от значение за правилното решаване на делото и липсата на отговор по такива възражения, не е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не са свързани с престъплението, за което е повдигнато обвинение. Възражението в жалбата, че съдът е допуснал нарушение на закона с отказа да приложи чл.15 НК в частта относно обвинението за извършено престъпление по чл.116 НК е неоснователно, в какъвто смисъл правилно въззивният съд се е произнесъл. Изводите не са само декларативни, а подробно мотивирани с изложените съображения, основани на правилно установената фактическа обстановка, които настоящият състав споделя. Обективните данни за цялостното поведение на подсъдимия при срещата си с пострадалия, правилно възприети и оценени от инстанциите по същество, не могат да обосноват наличието на случайно деяние и да са основание за определянето му като невиновно извършено по съображения, че не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици.Подсъдимият не се е намирал в ситуация на необходимост да се отбранява, нито е имало условия за такава оценка на поведението на пострадалия, което да го е въвело в заблуждение, че е нападнат и че има право да се отбранява. Законосъобразен е и отказа да се приеме наличието на неизбежна отбрана, мотивиран с конкретно установеното за поведението както на подсъдимия, така и на пострадалия. Затова като се изхожда от приетото за установено от фактическа страна и начина на формиране на фактическите изводи според мотивите на съда няма нарушение при квалифициране на поведението на подсъдимия като престъпление по чл.116, ал.1, т.6 НК. Констатациите, че не е допуснато нарушение на закона са направени във връзка и с установеното за вида на използваното огнестрелно оръжие. Подробно и задълбочено съдът е мотивирал липсата на елемент от състава на престъплението от предвидените в чл.116, ал.1, т.6, пр.1 НК – а това е средството, с което е извършено престъплението. Законосъобразно е приел, че следва да се направи разграничение между начина, по който е извършено престъплението и който според установеното за присъствието и на св.В. в близост е основание да се приеме, че е създадена опасност за живота на повече от един човек. Средството, за да е опасно за живота на мнозина, предполага възможности при употребата му да има по-широк обсег на действие и да се създаде опасност за живота на повече от едно лице, но такова не е използвания в конкретния случай пистолет. По тези съображения жалбата на повереника на частните обвинители М. в частта за незаконосъобразност на квалификацията е неоснователна. Неоснователни са възраженията за липса на умисъл за извършване на престъпленията по чл.142 НК и чл.142А НК. Поддържани и пред въззивния съд са получили отговор в изложените правни съображения, които настоящият състав изцяло възприема. Основани са на фактически изводи за конкретното поведение на подсъдимия при конкретната обстановка, изведени въз основа на задълбочен, прецизен и според правилата на НПК анализ и оценка на доказателствения материал. Доводите за явна несправедливост на наказанието, поддържани от подсъдимия, по съображения за завишаването му за престъплението по чл.116 НК и на повереника на частните обвинители М. - поради намаляването му, но и в двете жалби в подкрепа на становищата за несъответствие с извършеното и с целите по ч.36 НК, са неоснователни. Въззивният съд прецизно е обсъдил всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства и е мотивирал извода за неправилност на оценката на поведението на подсъдимия по време на досъдебното производство като отегчаващо обстоятелство. Обсъдил е и установеното за възрастта на подсъдимия, за заболяванията му, за социалното поведение в обществото, както и изводите в заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по повод възраженията, че са неоправдано пренебрегнати от първоинстанционния съд. Обобщената и вярна оценка на всички относими обстоятелства за решаване на въпроса за отговорността е основанието за изменение на присъдата и за намаляване на наказанието до размер на 15 години. Няма такива, които да не са взети предвид или да са оценени по начин, различен от предписания в чл.107, ал.3 НПК. Не са налице и основания за приложението на чл.55 НК предвид вида, тежестта, характера на тези обстоятелства. Затова в определения размер, който е минимално предвидения за това престъпление, при очевиден превес на смекчаващите обстоятелства наказанието съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК. Емоционалната оценка на някои от относимите обстоятелства или на предположения за евентуално бъдещо неправомерно поведение при предполагаеми обстоятелства в подкрепа на твърдението за неоправдано занижаване не могат да бъдат критерии за оценка справедливостта на наказанието, поради което не са взети предвид от въззивния съд. Това обаче не е основание процесуалната му дейност при решаване на въпроса за наказанието да бъде определена като нарушение на правилата по НПК и основание за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт. По тези съображения жалбите на подсъдимия и на повереника на частните обвинители М. са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. В жалбите по отношение на гражданската част се поддържа, че е допуснато нарушение на закона по смисъла на чл.52 ЗЗД. Доводите на подсъдимия са, че обезщетенията, макар и намалени по размер от въззивния съд, са завишени и не съответстват на действително извършеното и на другите относими обстоятелства. В жалбите на гражданските ищци се поддържа, че с изменението на присъдата и с намаляването на обезщетенията е нарушен принципа за справедливост поради допуснатото несъответствие с установеното за действително претърпените болки и страдания на всеки един и неправомерното поведение на подсъдимия, както и поради липсата на каквото и да било съпричиняване на вредоносния резултат. В подобен смисъл са и възраженията пред въззивния съд, който ги е обсъдил подробно и задълбочено. Приел е за законосъобразен извода, че има основания за гражданска отговорност по чл.45 ЗЗД и обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетенията. Установил е наличието на действителни неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, както и причинна връзка между резултата и неправомерното поведение на подсъдимия. Подробно е мотивирал решението си за необходимостта да бъдат намалени размерите на обезщетенията като се е обосновал с оценката си на данните за действително извършеното и за последиците. Отчел е страданията на всеки един от гражданските ищци, тяхната дълбочина и интензивност. Не е допуснал нарушение на закона, защото при решаване на въпроса за гражданската отговорност се е основал на вътрешното си убеждение, на общоприетото становище за справедливост, на оценката за справедливостта като критерий, който се влияе от конкретните обстоятелства, свързани с увреждането, но не се влияе от материалното положение на страните. По тези съображения жалбите на подсъдимия и на гражданските ищци следва да бъдат оставени без уважение. По изложените съображения за липса на нарушения, които да имат характер на касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК, жалбите на подсъдимия, частните обвинители и гражданските ищци следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. На основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на подсъдимия А. К. С.-чрез защитника, на повереника на частните обвинители и граждански ищци Б. Р. М., И. Т. М., действаща лично и като законен представител на С. С. М. и М. С. М., и на повереника на частния обвинител и граждански ищец С. П. В., срещу решение № 64/03.04.2013 год. по въззивно нохд № 1318/2012 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: