Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * установяване право на собственост * наследяване по закон * непълно осиновяване * давностно владение


3
решение по гр.д.№ 1476 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 390

София,02.11. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1476 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Надежда Б. Р. и Е. Б. Г. срещу решение от 20.06.2010 г. на Софийския градски съд, II-Г състав, постановено по гр.д.№ 1379 от 2008 г., с което е отменено решение от 06.11.2007 г. по гр.д.№ 12694 от 2005 г. на Софийския районен съд, ГК, 41-ви състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от Надежда Б. Р. и Е. Б. Г. срещу И. М. Б., Й. С. Б., Зоя К. Б. и А. Н. С. искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, чл.108 от ЗС, чл.33, ал.2 от ЗС и чл.30, ал.3 от ЗС.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 25.10.2010 г. и в съдебно заседание пълномощникът на ответника по жалбата И. М. Б. оспорва същата.
В съдебно заседание пълномощникът на ответницата Зоя К. Б. оспорва жалбата и моли решението на СГС да бъде оставено в сила.
Останалите ответници Й. С. Б. и А. Н. С. и третото лице-помагач А. В. Сухи не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 488 от 19.05.2011 г. на ВКС по настоящото дело.
Разгледана по същество, жалбата е основателна: За да постанови решението си за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел, че ищците не са съсобственици на процесния реституиран магазин, тъй като не са наследници на бившия собственик М. А. Б., починал на 01.04.1951 г. За да достигне до този извод, съдът е счел за неправилна тезата, че кръгът на наследниците на лице, чийто имот се реституира, се определя към момента на смъртта на това лице /в този смисъл са изричните мотиви на стр.2, ред 19-22 от обжалваното решение/.
Приетото от въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по гр.д.№ 1 от 1998 г. на ОСГК на ВКС, според която кръгът на законните наследници на едно лице, чийто имот се реституира, се определя към момента на смъртта на това лице, с изключение на правилото на чл.9а от Закона за наследството, касаещо наследниците на последващ съпруг.
В противоречие с т.1 от горепосоченото тълкувателно решение въззивният съд е приел и че Б. С. е „последваща” съпруга на И. М. Б. по смисъла на чл.9а от ЗН и поради това нейните деца не наследяват М. А. Б.: Б. С. К. не е съпруга на бившия собственик на реституирания имот М. А. Б., за да се преценява дали е негова „последваща” съпруга по смисъла на чл.9а от ЗН- съпруга, с която той е сключил брак след отчуждаването на имота, от която няма деца и която не е жива към момента на реституиране на имота.

Неправилно в обжалваното решение е прието и че ищците не са наследници на дядо си по бащина линия М. А. Б. и съответно на неговите наследници съпругата му Надежда Б. /баба по бащина линия на ищците/ и сина му И. Б. /рожден баща на ищците/, тъй като са били осиновени от втория съпруг на майка си Б. Г. К.. Видно от определение № 315 по ч.гр.д.№ 383 от 1960 г., ищците Е. Г. и Надежда Р. са били осиновени от втория съпруг на майка си Б. С. К. на 24.06.1960 г. Съгласно чл.81, ал.4 от Закона за лицата и семейството /редакция преди изм. с Изв., бр.50 от 1961 г./ и чл.81, ал.2 от този закон /редакция след това изменение/, тъй като се касае за осиновяване от съпруг на рождения родител, това осиновяване е непълно и е продължило да бъде непълно и след изменението на ЗЛС с Изв., бр.50 от 23.06.1961 г., тоест запазени са били правата и задълженията между осиновените и техните роднини по призход /в случая между ищците, рождения им баща и неговите възходящи/. Съгласно чл.105, ал.1 от СК от 1968 г. правата и задълженията на ищците с роднините им по произход биха били прекратени, ако осиновяването им е заварено- тоест ако осиновителят им Б. Г. К. е бил жив към 1968 г. Тази разпоредба на СК от 1968 г. обаче има незабавно, но не и обратно действие- тя преурежда отношенията между осиновените и роднините им по произход за в бъдеще, но не засяга вече придобитите към 1968 г. права на осиновените от техните роднини по произход. А видно от удостоверението за наследници № 001117 от 06.12.2005 г., издадено от СО- район Т., ищците са наследили рождения си баща И. М. Б., починал на 29.06.1955 г. и баба си по бащина линия Надежда Г. Б., починала на 02.09.1961 г. още към момента на откриване на техните наследства, тоест много преди да настъпи предвидената в чл.105, ал.1 от СК от 1968 г. трансформация на непълното им осиновявене в пълно. Тази трансформация настъпва през 1968 г. и не може да заличи последиците от настъпилото вече към този момент наследяване от роднините по произход на ищците- от техния баща и тяхната баба. Тоест, независимо от това дали осиновяването на ищците Е. Г. и Надежда Р. от Б. Г. К. е било заварено по смисъла на чл.105, ал.1 от СК от 1968 г., те като рождени дъщери на И. М. Б., починал още през 1955 г. и внучки на Надежда Г. Б., починала още през 1961 г. са наследили рождения си баща и баба си.
Поради всичко гореизложено, постановеното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
На основание чл.293, ал.3 от ГПК след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: събиране на доказателства и произнасяне на въззивния съд по направеното от ответницата Зоя Б. възражение за придобиване на 1/4 ид.ч. от процесния магазин на основание добросъвестно давностно владение, осъществявано през периода от 06.10.1999 г. /датата на закупуването на тази 1/4 ид.ч. от имота с нотариалния акт № 76 от 1999 г./ до 27.12.2005 г. /датата на завеждане на делото/. По това възражение въззивният съд не е изложил мотиви: нито дали ответницата Зоя Б. е осъществявала явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху горепосочената ид.ч. от магазина пред този период, нито дали в настоящия случай на владение на ид.ч. от сънаследствен имот, владението на останалите наследници следва да бъде отблъснато или не.

Доколкото само съсобственици са материалноправно легитимирани да предявяват искове по чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползите от недвижимия имот и по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване, то решението по тези два иска е обусловено от решението по иска за установяване на притежавани от ищците ид.ч. от процесния магазин. Поради това решението на СГС и по тези два иска следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ изцяло решение от 20.06.2010 г. на Софийския градски съд, II-Г състав, постановено по гр.д.№ 1379 от 2008 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.