2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 277 София, 16.07.2020 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 855/2020 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Х. Ш. от [населено място] против определение № 855 от 13.04.2020 г. по ч. гр. д. № 458/2020 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо определение № 21 от 13.01.2020 г. по т. д. № 286/2019 г. на Софийски окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради неизпълнение на указанията за отстраняване нередовността на исковата молба. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Според него, въззивният съд не е отразил в акта си оплакванията, с които е сезиран и не е обсъдил всички заявени в частната жалба доводи и възражения. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че даденото му от първоинстанционния съд указание за представяне на пълномощно в полза на подписалата исковата молба адвокат В. е било изпълнено своевременно, но поради грешка при администрирането на молбата му от 30.12.2019 г. представените с нея две пълномощни не са приложени по делото. Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалвания акт. Като релевантни за спора частният касатор поставя въпросите: „ 1. Следва ли се проверка от въззивната инстанция при съобразяване нормата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК на извършените действия по администрирането на изпратените чрез куриер документи по чл. 27, т. 1 и т. 5 вр. чл. 29, ал. 1 вр. чл. 30 и чл. 35, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата; 2. Когато пред съда са депозирани документи при съобразяване на нормата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 35, ал. 2 и ал. 3 П., чие е правомощието за отделянето на постъпилите книжа, когато изрично е указано в придружаващата ги молба, че същите, представляващи нейни приложения, се депозират по посоченото в молбата дело, и Когато книжата се разделят – по кое дело в хипотезата на новообразувано се прилагат пощенският плик и обратната разписка; 3. Следва ли служба „Регистратура“ да се запознава със съдържанието на придружаващите молбата документи; 4. Какво е значението на задължението на съдебната администрация по чл. 35, ал. 2 и ал. 3 П. и как се отразява, респ. – тълкува/приема неизпълнението, респ. – неправилното/погрешното изпълнение при съобразяване нормата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 101, ал. 2 ГПК; 5. По приложението на чл. 101, ал. 1 ГПК следва ли се съдът да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и да даде нов срок за отстраняването й при хипотезата на депозирана молба за отстраняване на нередовност, когато съгласно текста й не са налице приложенията; 6. Превръща ли се хипотезата на чл. 213 ГПК в императивна при съобразяване нормата на чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК и при направено изрично искане за присъединяване на дела при констатирано нарушение на чл. 35, ал. 3 П.; 7. Кога и при какви условия съдът има право да тълкува адвокатското пълномощно по приложението на чл. 34, ал. 1 ГПК и чл. 33, ал. 1 ГПК; Ако при процедурата по изпълнение на процесуално задължение от страна на ищеца по отстраняване на нередовност съдът тълкува приложеното пълномощно по приложението на чл. 34, ал. 1 ГПК и чл. 33, изр. 1 ГПК, поради което настъпва последицата за неотстраняване на нередовността, дерогира ли той правомощията на съдебния служител по чл. 27, т. 1 и т. 5 и чл. 35 П. и допустими ли са разпорежданията в този ред по същността си вътрешноведомствени, от който въпрос произтичат и следващите – досежно носенето на дисциплинарна отговорност; Допустимо ли е тълкуване на пълномощното, когато е явно, че от последващите действия на съда ще се преклудира правото на процес и от очевидното настъпване на тази преклузия следва ли се ново указване на страната за отстраняване на нередовност по приложението на чл. 101, ал. 1 ГПК; 8. Следва ли право на достъп до електронно дело на адвокат или същият трябва първоначално да е приет от съда като упълномощен представител“. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. При постановяване на атакуваното определение въззивният съд е взел предвид, че: Производството по т. д. № 286/2019 г. пред Софийски окръжен съд е образувано по предявени от ЕТ „Е. – М. Х.“, [населено място], чрез адвокат С. В., назначена като особен представител на М. Х. Ш. по изп. д. № 257/2018г. на ЧСИ с рег. № 762, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК; С разпореждане от 04.12.2019 г. първоинстанционният съд е указал на адв. В. да посочи дали е упълномощена от едноличния търговец и да представи пълномощно за това; Разпореждането с указанията е връчено на същия адвокат на 27.12.2019 г., като срокът за изпълнението им е изтекъл на 04.04.2020г. (по отношение на месеца очевидно е допусната техническа грешка и следва да се счита м. 01.); С оглед разпореждането на съда, с молба от 30.12.2019 г. адвокат В. е уточнила, че едноличният търговец е заличен от Търговския регистър, както и че представя пълномощно; Върху посочената молба е поставена изрична резолюция на съда, че към нея липсват описаните приложения. При тези данни решаващият въззивен състав е приел, че първоинстанционното определение е правилно. Счел е, че в предоставения му срок ищецът не е изпълнил указанието за представяне на пълномощно в полза на адвоката, подал исковата молба. Що се отнася до изпратеното по пощата на 09.01.2020 г. пълномощно, съдът е преценил, че същото не следва да бъде съобразено, доколкото се касае за процесуално действие, извършено след изтичане на преклузивния срок по чл. 129, ал. 3 ГПК. Като неоснователно е счетено и твърдението на частния жалбоподател, че е следвало да му бъде указано правото на продължаване на срока за изпълнение на указанията. Съдът е посочил, че в разпоредбата на чл. 63 ГПК ясно е дефинирано основанието за продължаване на срока – наличието на уважителни причини за страната, като е акцентирал върху изискването молбата за продължаване на срока да бъде подадена преди изтичането му, а не след това. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по единия от поставените от частния касатор въпроси, а именно – по въпрос № 5, свързан с приложението на чл. 101, ал. 1 ГПК. Този въпрос има характер на обуславящ за изхода на делото, с оглед изричната констатация на въззивния съд, че първата инстанция е установила липсата на описаните в молбата от 30.12.2019г. приложения, но не е дала указание на страната за представянето им. По отношение на него е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Релевантна практика обаче в случая не са посочените от частния касатор актове на касационната инстанция, а служебно известното на настоящия състав определение № 35 от 21.01.2013 г. по ч. т. д. № 942/2012 г. на ВКС, II т. о., в което е разяснено в какво се изразява предвиденото в чл. 101, ал. 1 ГПК задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и да оказва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена. Обжалваното определение не е съобразено с цитираната практика. На ищеца не е оказано необходимото съдействие при изпълнение на даденото му указание за отстраняване нередовността на исковата молба. Съдът е следвало да уведоми страната, че описаното като приложение към молбата от 30.12.2019 г., подадена в изпълнение на указанията от 04.12.2019 г., адвокатско пълномощно не се намира по делото и да й даде възможност, в определен срок, да го представи. Предприетото от съда прекратяване на производството, без да е предоставена такава възможност на ищеца, представлява съществено нарушение на разпоредбата на чл. 101, ал 1 ГПК, водещо до неправилност на атакуваното определение. Ето защо, същото следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По отношение на всички останали въпроси не е изпълнено общото изискване да са обуславящи изхода на конкретното дело, тъй като по тях липсва произнасяне в мотивите на обжалвания акт. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, същото не подлежи на обсъждане, предвид допускането на касационното обжалване на първото поддържано от частния касатор основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 855 от 13.04.2020 г. по ч. гр. д. № 458/2020 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 21 от 13.01.2020 г. по т. д. № 286/2019 г. на Софийски окръжен съд за прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: