Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София , 17 октомври 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Антони Лаков след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 681/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба ,подадена от адв. Б., повереник на гражданския ищец [фирма] , представлявано от управителя И. Ш. срещу гражданско-отхвърлителната част на присъда №9 от 30.03.2016 г.,постановена по внохд №67/2016 г. на Софийски апелативен съд, НО, на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК. В жалбата се твърди ,че по делото са били събрани достатъчни гласни и писмени доказателства в подкрепа както на наказателното обвинение,така и относно гражданската претенция.Посочва се ,че подсъдимият П. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна деликт,като е причинил вреди на дружеството.Моли се да бъде отменена въззивната присъда в гражданската част, отхвърляща гражданския иск и да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят и граждански ищец [фирма] ,редовно призован не изпраща представител. Не се явява и повереникът адв.Б.,редовно призована. Подсъдимият Г. А. П. и неговия защитник ,редовно призовани , не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена в сила присъдата на апелативния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на явилите се страни от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №4354 от 01.10.2015 г., постановена по нохд № 161/2015 г. подсъдимият Г. А. П. е признат за виновен в това ,че на 28.12.2014 г. в [населено място], в игрална зала „име“,собственост на [фирма],с управител И. Ш. ,чрез посредственото извършигелство на К. Б., е прокарал в обръщение подправени парични знаци –една неистинска банкнота с номинал 500 евро със сериен № /номер/,емисия 2002 г.,като е знаел ,че е подправена , поради което и на основание чл.244 ал.1 пр.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като го е оправдал за изпълнителното деяние „служи с подправени парични знаци“. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание на подсъдимия П. е отложено за срок от пет години. С присъдата подсъдимият П. е осъден да заплати на [фирма], представлявано от неговия управител И. Ш. сумата от 977,72 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2014 г.до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до пълният му предявен размер като неоснователен,както и направените от гражданският ищец разноски в размер на 500 лв. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия ,направените по делото разноски . Произнесъл се е и досежно веществените доказателства. Присъдата е подписана с особено мнение от един от съдебните заседатели ,в което е посочил ,че според него обвинението не е доказано по категоричен начин, тъй като липсват доказателства за идентичност между изследваната от експертизата банкнота /установила неистинността й/ и банкнотата ,която св.Б. е получил от подсъдимия ,а след това предал на св.Ш.. По въззивна жалба, депозирана от подсъдимия Г. П., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд № 67/2016 г. , приключило с въззивна присъда №9 от 30.03.2016 г.,с която е отменена първоинстанционната присъда в наказателно –осъдителната,гражданско-осъдителната част и в частта относно разноските,като подсъдимият Г. А. П. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението му за извършено престъпление по чл.244 ал.1 пр.1 от НК,гражданският иск ,предявен от [фирма] срещу подсъдимия е отхвърлен изцяло.В останалите й части, присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. За да постанови оправдателната си присъда Софийски апелативен съд е приел, че деянието по чл.244 ал.1 пр.1 от НК е несъставомерно от субективна страна. Видно от посочената правна норма, престъплението „прокарване в обръщение на подправени парични знаци“ може да бъде извършено само при пряк умисъл, тъй като регламента изисква деецът да „знае“, че те са подправени. Въззивният съдебен състав, анализирайки доказателствата по делото е намерил, че такова знание у подсъдимия Г. П. не се обосновава. Като аргумент за отхвърляне на гражданската претенция, апелативната инстанция е отразила в мотивите си, че непредпазливата форма на вина е несъставомерна ,тъй като законът не изисква от дееца той да е допускал или предполагал подправения характер на банкнотата и поради това виновно да е причинил вреди другиму, като я е прокарал в обръщение. Настоящият касационен състав не се съгласява с изводите ,направени от Софийски апелативен съд, за това, че макар и деянието да е несъставомерно по чл.244 ал.1 пр.1 от НК от субективна страна, същото не съставлява и деликт. Съдебната практика е категорична, че ако подсъдимият е бил оправдан, той въпреки това може да отговаря за причинената от него вреда. Когато е предвидена наказателна отговорност само за умишлено деяние и за него деецът е оправдан,гражданската отговорност не отпада при условията на непредпазливо деяние.Когато е предвидена наказателна отговорност и за непредпазливо деяние и за него подсъдимият е оправдан,в този случай ще отпадне и гражданската му отговорност. За да е налице непозволено увреждане е необходимо да бъде установено вредоносното деяние и авторът му, като вината съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД се предполага. От описаните в мотивите на апелативния съд фактически констатации може да се направи заключение, че чрез посредствения извършител К. Б. ,подсъдимият Г. П. е прокарал в обръщение неистински паричен знак- банкнота с номинал 500 евро ,за която е допускал , че може и да е подправена. Както беше посочено и по-горе ,за да се носи наказателна отговорност по чл.244 ал.1 пр.1 от НК е необходимо деецът да е действал с пряк умисъл. Когато обаче същият действа с евентуален умисъл или по непредпазливост, той няма да носи наказателна отговорност ,но ще понесе гражданска такава за непозволено увреждане, какъвто е настоящият случай. Възприетите от контролираната инстанция факти, обсъдени съвкупно и в тяхната логическа връзка , а именно: за да върне дълга си от 20 лева, който имал към св.Б. , подсъдимият му дал банкнота от 500 евро -да я развали и удържи от нея заема ; инкриминираната вечер при съвместното им отиване до казиното в хотел „име“, св. Б. за втори път попитал подсъдимия дали банкнотата не е фалшива,поради съмненията си, като подсъдимият му отговорил ,че ако е фалшива ще се разбере, но не е фалшива; съмнение за неистинността на банкнотата,в резултат на допира до нея, с цел проверката й, се е породило и в свидетелите К. и Ш. ; на следващия ден,след деянието подсъдимият се обадил на св.Б. и му казал ,че банкнотата може и да е била фалшива, но не е сигурен, както и че ако стане проблем и повикат Б. в полицията да измисли някакво оправдание, а също и че ако банкнотата се окаже действително фалшива ,свидетелят да подчертае, че и той /подсъдимият/ не е знаел; след този разговор свидетелят многократно правил опити да се свърже с подсъдимия по телефона ,но той не му отговарял ,навеждат на извод, че подсъдимият е допускал ,че банкнотата е неистинска. Освен това не следва да се подминава и обстоятелството ,че подсъдимият се е занимавал с покупка на грозде от Гърция,така ,че същият е бил наясно с вида на намиращите се в обръщение парични знаци .От друга страна, от изготвената по делото техническа експертиза се установява,че изследваната банкнота е била отпечатана с офсетов печат , върху хартия, която се различава по плътност и морфологични белези от хартията на оригиналните банкноти, като голяма част от елементите от дизайна на банкнотата са имитация, а в печатните изображения се установяват множество различия. С оглед на изложените съображения се обосновава, че подсъдимият е допускал ,че инкриминираната банкнота е неистинска, доколкото е притежавал опит в боравенето с евро банкноти, поради спецификата на неговата работа /търговия с Гърция/, както и поради обективно установената различна плътност на хартията на процесния паричен знак /факт ,усъмнил и свидетелите К. и Ш./. При това положение, подсъдимият Г. П. е осъществил състава на непозволеното увреждане- налице е виновно поведение /под формата на евентуален умисъл/, причинена вреда на гражданския ищец / получено от подсъдимия ресто в размер на 490 евро и сумата от 20 лева,представляваща стойността на изиграната от св.Б. игра в казиното,заплатена с неистинската банкнота/ и причинна връзка между тях. Левовата равностойност на 500 евро по фиксинга на БНБ е 977,72 лв., като за тази сума гражданският иск следва да бъде уважен. За разликата до претендираните 1000 лв. гражданският иск е бил отхвърлен още с първоинстанционната присъда. Липсата на въззивна жалба от гражданския ищец срещу присъдата в тази й част и поради невъзможността от прескачащо обжалване в наказателния процес, ВКС, не счита за нужно изобщо да обсъжда въззивното решение в частта, в която е потвърдена присъдата на БлОС за отхвърляне на гр.иск над сумата от 977,72 лв. С оглед уважената част на гражданския иск ,подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и д.т. в размер на 50 лв. съобразно чл.2 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,както и д.т. от 10 лв. за издаване на изпълнителен лист. Като е отхвърлил гражданската претенция ,Софийски апелативен съд е допуснал нарушение на закона, което касационната инстанция следва да коригира , с оглед правомощията й по чл.354 ал.2 т.5 пр.1 от НПК. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.5 във вр.с ал.1 т.3 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивна присъда №9 от 30.03.2016 г.,постановена по внохд № 67/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд,НО в гражданско-отхвърлителната й част, като ОСЪЖДА подсъдимия Г. А. П. да заплати на [фирма], представлявано от управителя И. Г. Ш., обезщетение за имуществени вреди в размер на 977,72 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата; д.т. върху уважения граждански иск в размер на 50 лв. и д.т. в размер на 10 лв. за издаване на изпълнителен лист. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/