Ключови фрази
Частна касационна жалба * изпълнителен лист въз основа на чуждестранно съдебно решение


2



ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 818

С., 22.11.2010 година

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 774/ 2010 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “С. Ю. де К. (Societe Europeenne de C. - Е. дружество за захарни изделия”) - Ф., чрез адв. В. Ив. И. - САК, срещу Определение № 995 от 21.VІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 756/ 2010 г. на П. апелативен съд. Жалбоподателят излага, че съдът е изопачил смисъла и съдържанието на чуждестранното решение и на приложения към него официален документ, като от текста на решението е видно, че се дължат законовите лихви върху главницата, и че в издадения документ от съдебен изпълнител на Р.Ф., както и в изготвената таблица, ясно е посочен размерът на лихвата 39 236.94 евро, а главницата се дължи ”заедно със законоустановените лихви, считано от датата, на която е образувано производството”. Жалбоподателят поддържа, че неправилността на определението е видна и от издадения изпълнителен лист и подадената молба, от които е ясно, е тази сума не е присъдена. В Изложение на касационни основания към частна жалба поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса в рамките на производство по издаване на изпълнителен лист въз основа на чуждестранно съдебно решение, постановено от съд в рамките на ЕС, надлежно признато в Р., обемът на правомощията на българския съд включва ли тълкуване на съдържанието и смисъла на чуждестранното съдебно решение и свързаните с него документи. По този въпрос излага, че българският съд, при пълно незачитане на чуждестранното решение и свързания с него официален документ за изчисляване на лихвите, отказва издаване на изпълнителен лист за лихвите. Жалбоподателят счита, че е разрешен от въззивния съд и въпроса за задължението на българския съд при всяко производство, артикулиращо норми на чуждестранното право, включително производството за издаване на изпълнителен лист, да се съобрази с нормите на Кодекса на МЧП - чл. 31 и чл. 43 от Кодекса. Поддържа, че по чл. 31 КМЧП няма утвърдена съдебна практика - основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като апелативният съд изцяло е игнорирал и изопачил нормите на правото на ЕС, като незачита валидността на представения официален документ, удостоверяващ присъдените лихви, а за разпоредбата на чл. 43 ал. 1 КМЧП поддържа, че определението противоречи на установена съдебна практика - Р.№1106/3.ХІІ.2008 г. по г.д.№ 4201/ 2007 г. на ГПК и Опр. № 434/3.VІІ.2009 г. по ч.т.д.№ 455/ 2009 г. на ВКС - основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и сочи допуснатите от апелативния съд нарушения. Жалбоподателят заключава, че ако съществува неяснота по прилагането на Регламент 44/ 2001 г. на ЕС, съдът следва да отправи преюдициално запитване до С..
Ответникът по частната жалба [фирма] -[населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано издаване на изпълнителен лист за присъдени лихви 39 236.94 евро по чуждестранно съдебно решение, на което е допуснато изпълнение, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждането, с което е отказано да се издаде изпълнителен лист за 39 236.94 евро лихви въз основа на съдебно решение от 7.ХІ.2007 г. на Т. съд в Рубе Туркоен, Ф., по съображения, че в издадения изпълнителен лист дословно е възпроизведен диспозитивът на чуждестранното съдебно решение, като съдът, който издава изпълнителния лист, не може да допълва или изменя решението и не е от негова компетентност да изчислява размера на лихвите, дължащи се съгласно решението, въз основа на което се издава изпълнителния лист. Съдът е приел, че в чуждестранно решение не е посочена като сума дължимата лихва от датата на образуване на производството до изплащане на главницата и че не съдът, който издава изпълнителния лист, а изпълнителният орган, е компетентен да посочи размера на лихвите, както е отразено и в представеното Удостоверение на С. на съдебните изпълнители- Р.Ф..
От изложените от жалбоподателя разрешени от въззивния съд процесуалноправни въпроси, релевантен за делото е въпросът за правомощията на българския съд в производство по чл. 623 ГПК за допускане изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава - членка на ЕС, както и за издадения изпълнителен лист при допуснато изпълнение на решението - може ли съдът да тълкува чуждестранното съдебно решение, включително като ползва издадено удостоверение за лихвите, изчислени от съдебен изпълнител на съответната чужда държава. Вторият посочен от жалбоподателя въпрос за задължението на българския съд в производство за издаване на изпълнителен лист въз основа на допуснато изпълнение на чуждестранно съдебно решение по чл. 623 ГПК, артикулиращо норми на чуждестранното право, да се съобрази с нормите на Кодекса на МЧП - чл. 31 и чл. 43 от Кодекса, не е разрешен от въззивния съд, поради което не е релевантен за делото и няма отношение към производството по издаване на изпълнителен лист.
По разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос няма установена съдебна практика, поради което по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 404 т. 3 ГПК съдът е постановил да се издаде изпълнителен лист за сумите, дължими по решенията на Търговския съд на Рубе Туркеон и на Апелативния съд на Труе, за които е допуснато изпълнение по чл. 632 ГПК, както и за присъдените в производството по допускане на изпълнението разноски. Така издаденият изпълнителен лист не се отличава от диспозитива на чуждестранните съдебни решения, чието изпълнение е допуснато, в които изтеклите лихви не са посочени като сума 39 236.94 евро. Няма пречка при провеждане на изпълнението, съдебният изпълнител да изчисли посочените в изпълнителния лист “законни лихви към датата на образуване на производството”, съгласно съдебните решения, чието изпълнение е допуснато, но е неоснователно искането за издаване на изпълнителен лист за сумата 39 236.94 евро, каквато не е се съдържа в решенията, чието изпълнение е допуснато и която съдът не може да определи било въз основа на свои изчисления, като допълва или тълкува в този смисъл решенията, било въз основа на изчисления, направени от френски съдебен изпълнител .
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 995 от 21.VІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 756/ 2010 г. на П. апелативен съд.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: