1 9 Р Е Ш Е Н И Е № 60081 гр. София, 26.07. 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 95 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 2061 от 8. 08. 2019 г. по т. д. № 3385/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав, с което след отмяна на решение № 749 от 12. 04. 2018 г. по т. д. № 2323/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, 16 състав „Национална електрическа компания“ ЕАД е осъдено да заплати на „Енергийна финансова група“ АД /н./ на основание чл. 99 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 59 519, 29 лв. /левова равностойност на 30 431, 73 евро/ - цедирано на „Енергийна финансова група“ АД /н./ от „УорлиПарсънс Нюклеър Сървисис“ ЕАД с договор от 25. 01. 2013 г. вземане, представляващо възнаграждение за консултантски услуги по договор № І-455-05/31. 01. 2005 г., сключен между „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Парсънс Иендси Юръп Лимитид“, Великобритания и изменен със споразумение от 24. 01. 2011 г. за замяна на изпълнителя от „УорлиПарсънс Нюклеар Сървисис“ ЕАД, за което е издадена фактура № 147/25. 07. 2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 24. 07. 2017 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че измененията и допълненията към договор № І-455-05/31. 01. 2005 г., сключен между „Национална електрическа компания“ ЕАД, възложител и „Парсънс ИендСи Юръп Лимитид“, Великобритания, архитект-инженер, а именно договор за новация от 31. 01. 2005 г. и споразумение за прехвърляне на права и заместване в задължения от 24. 01. 2011 г. са валидни, тъй като своевременно заявените в производството от касатора възражения за тяхната нищожност, включително на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./ са преклудирани. Касаторът излага доводи за противоречие с материалния закон и на извода на въззивния съд, че с договора за цесия вземанията са прехвърлени на ищеца, като сочи, че цесионерът не е бил титуляр на вземанията поради нищожността на посочените договори за субективна новация и прехвърляне на права и заместване в задължения. Релевира оплакване за несъответствие на закона- чл. 111, б. „в“ ЗЗД на становището на апелативния съд, че исковата претенция не е погасена по давност. Касационният жалбоподател поддържа, че изводите в обжалваното решение относно правните последици на арбитражно решение от 6. 09. 2018 г. на Арбитражния съд при Международната търговска камара, Париж по дело № 20351/MHM, постановено по спор на „УорлиПарсънс Нюклеар Сървисис“ ЕАД /цедент на ищеца/ и „Национална електрическа компания“ ЕАД, са направени при съществено нарушение на процесуалните норми /чл. 298 ГПК/ за силата на пресъдено нещо на арбитражното решение спрямо последващ процес, образуван въз основа на предявен иск на различно основание или за различно искане, произтичащ от същия договор и измененията към него. В противоречие с императивното правило на чл. 298, ал. 4 ГПК, както и с възприетото в мотивите по т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04. 01. 2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, било и разбирането на съда за обхващане на правоизключващите възражения на касатора от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение, тъй като установяване валидността на измененията на договор № І-455-05/31. 01. 2005 г. в арбитражното решение липсвала. Арбитражното решение нямало обвързващо действие за българския съд по смисъла на чл. 297 ГПК, тъй като липсвало тъждество на правоотношенията, предмет на арбитражния процес и на настоящото производство, мотивите на арбитражното решение нямали обвързващо действие за националния съд и нормата на чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./ била обективна по своя характер и защитавала публичен интерес, поради което само българският съд бил компетентен да се произнесе по спазването й. Изложените нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд довели и до неизпълнение на задължението му да се произнесе по всички надлежно релевирани възражения на ответника и да изложи мотиви по тях. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което предявеният осъдителен иск да бъде отхвърлен. Ответникът по касация „Енергийна финансова група“ /н./, [населено място] чрез синдика И. Р. оспорва жалбата и изразява становище за правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 31. 01. 2005 г., след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП /отм./, е сключен договор № І-455-05 между „Национална електрическа компания“ ЕАД, като възложител и „Парсънс Иендси Юръп Лимитид“, Великобритания, като изпълнител за възлагане на изпълнителя като архитект-инженер изпълнение на дейности по програмата за финансиране и изграждане на АЕЦ „Белене“. Констатирал е, че на същата дата е подписано новационно споразумение, с което страните са се съгласили изпълнителят да бъде заменен с „Парсънс Иендси България“ ЕООД /с променено през 2007 г. наименование на „УорлиПарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД/, чийто капитал бил притежание на дружеството със седалище във Великобритания и от чието име била подадена офертата. Въззивният съд е приел, че на 24. 01. 2011 г. „УорлиПърсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД е сключило с „Национална електрическа компания“ ЕАД споразумение за прехвърляне на права и заместване в задължения, като първото дружество било заменено като страна по договора от 2005 г. от „УорлиПарсънс Нюклеър Сървисис“ ЕАД. Установил е, че последното дружество е прехвърлило на ищеца „Енергийна финансова група“ АД с договор за цесия от 25. 01. 2013 г. вземания към „Национална електрическа компания“ ЕАД, произтичащи от договор № І-455-05/31. 05. 2005 г., част от които e и вземането по процесната фактура общо за сумата от 691 193 евро, от която ищецът претендирал непогасен остатък в размер на 30 431, 73 евро след извършени прихващания с ответника. С оглед правните изводи на първоинстанционния съд и доводите на страните апелативният съд е приел, че главният спорен въпрос е относно валидността на споразумението от 24. 01. 2011 г., с което е изменен договорът от 2005 г. и цедентът „УорлиПарсънс Нюклеър Сървисис“ ЕАД е заменил „УорлиПарсънс Юръп Енерджи Сървисис“ ЕООД. Въззивният съд е счел, че възражението на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД за нищожност на посоченото споразумение поради сключването му в нарушение на забраната на чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./ е преклудирано, съответно не го е изследвал, като се е позовал на влязлото в сила арбитражно решение от 6. 09. 2018 г. по д. № 20351/МНМ на Международната търговска камара, искът за отмяна на което по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е бил отхвърлен с решение по т. д. № 251/2019 г. на ВКС. Посочил е, че с този акт на арбитражния съд е било признато, че „УорлиПарсънс Нюклеър Сървисис“ ЕАД е основал своите искове на валидни изменения и допълнения към договора от 2005 г., като „Национална електрическа компания“ ЕАД било осъдено да заплати претендираните пред арбитражния съд суми по фактури за месеците февруари-август 2013 г. и други суми по същия договор. Приел е, че съобразно правилата на чл. 41, ал. 3 ЗМТА и чл. 298, ал. 2 ГПК арбитражното решение има действие и за ищеца по настоящото дело – частен правоприемник на „УорлиПарсънс Нюклеър Сървисис“ ЕАД на основание сключения договор за продажба на вземания от 25. 01. 2013 г. и сила на пресъдено нещо със същите обективни предели като тази на съдебното решение. Изтъкнал е, че пред арбитражния съд праводателят на ищеца е обосновал легитимацията си именно с действително споразумение за изменение на договора за изработка, сключено между него и ответника, поради което с оглед преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо /с предмет и фактите, представляващи основание за нищожност на споразумението/ длъжникът не би могъл да оспорва валидността на същото споразумение в настоящия процес. За да уважи предявения осъдителен иск, въззивният съд е направил извод за неоснователност на възражението на ответника, че цесията няма действие по отношение на него, като е приел, че цесията е валидна и му е надлежно съобщена от цедента. Изтъкнал е, че с последващата датата на сключване на договора за прехвърляне на вземанията разпоредба на чл. 42а ЗОП /ДВ, бр. 40 от 2014 г./ е установено, че паричните вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми и едновременно с това на същата с § 115, ал. 3 от ПЗР на ЗИЗОП /ДВ, бр. 40 от 2014 г./ е придадено обратно действие – за прилагането й и по отношение на договорите, сключени до влизане в сила на ЗИЗОП. За да формира извод за съществуването на вземането по процесната фактури, въззивният съд е отчел установеното със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че фактурата е отразена в счетоводството на ответното дружество, включена е в дневника за покупко-продажбите по ДДС с право на пълен данъчен кредит, както и извършеното прихващане с протокол от 30. 06. 2013 г. на страните по делото. Накрая, съдът е отхвърлил и възражението за погасяване по давност на вземането, като е приел, че същото се погасява с общата петгодишна давност, тъй като не се касае до периодични платежи. В решението е посочено, че падежът на задълженията действително е уговорен предварително, като дължими плащания за всеки месец според графика на фактуриране и натоварване на работната сила, но престациите по предоставяните услуги не са идентични. С определение № 93 от 15. 02. 2021 г. по т. д. № 95/2020 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса относно силата на пресъдено нещо на арбитражното решение. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА с връчването му арбитражното решение влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Арбитражното решение поражда правни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила на решението, а когато предявеният иск е конститутивен, то има и конститутивно действие. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Силата на пресъдено нещо обвързва срещупоставените страни – ищецът и ответникът, като в същото положение са универсалните правовоприемници на страните, както и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска /чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 226, ал. 3 ГПК/. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4. 01. 2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение, с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество. Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала силата на пресъдено нещо. От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се извежда т. нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този момент. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. След влязло в сила решение, което установява със сила на пресъдено нещо вземане с договорно основание, длъжникът не може да въведе в нов процес между него и кредитора твърдения за нищожност на договора, съответно да заведе иск за обявяване на тази нищожност. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 115 от 10. 01. 2012 г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, I т. о., определение № 360 от 21. 12. 2016 г. по ч. гр. д. № 518/2016 г. на ВКС, I г. о., решение № 335 от 13. 11. 2018 г. по т. д. № 2477/2017 г. на ВКС, II т. о. и др., която напълно се споделя от настоящия състав. По основателността на касационната жалба: Предвид отговора на релевантния правен въпрос настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно е приел, че влязлото в сила решение от 6. 09. 2018 г. по дело № 20351/MHM на Арбитражния съд при Международната търговска камара, Париж със страни „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД и „Национална електрическа компания“ ЕАД има действие и за ищеца „Енергийна финансова група“ АД /н./ и направеното от ответника по иска по настоящото дело „Национална електрическа компания“ ЕАД възражение за нищожност на споразумение от 24. 01. 2011 г. е преклудирано от силата на пресъдено нещо на арбитражното решение. Решението на Арбитражен съд при Международната търговска камара, Париж от 06. 09. 2018 г. по дело № 20351/МНМ е постановено по искове, предявени от „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД. С него ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД е осъден да заплати на „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД следните суми: сумата от 7132483,60 евро - за неплатени фактури за месеците февруари - август 2013 г.; сумата от 560 096, 29 евро – лихва върху първата сума до 31. 07. 2016 г. плюс допълнителна лихва върху същата сума в размер на едномесечен LIBOR за евро плюс 2.5 пункта, считано от и след датата 01. 08. 2016 г. до пълното и окончателно плащане; сумата от 1 302 45, 10 евро - за предоставени, но нефактурирани услуги за периода 01. 09. – 07. 10. 2013 г. плюс лихва в размер на едномесечен LIBOR за евро плюс 2.5 пункта, считано от и след датата 31. 01. 2016 г. до пълното и окончателно плащане; сумата от 1 078 210, 08 евро - неплатена част от ескалацията, заедно с начислена лихва в размер на едномесечен LIBOR за евро плюс 2.5 пункта, считано от и след датата 31. 08. 2016 г. до пълното и окончателно плащане; сумата от 148 842, 59 евро – разходи за демобилизация и разходи, възникнали поради прекратяването на договора, с начислена българска законна лихва /чл. 86 ЗЗД/ от и след датата 31. 08. 2016 г. до пълното и окончателно плащане; сумата от 21 262 904, 50 евро – договорно обезщетение, с начислена българска законна лихва /чл. 86 ЗЗД/ от и след датата 31. 08. 2016 г. до пълното и окончателно плащане. Ищецът по настоящото дело – ответник по касационната жалба „Енергийна финансова група“ АД /н./ не е страна в арбитражното производство. Със сключения на 25. 01. 2013 г. между „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД, като цедент и „Енергийна финансова група“ АД, като цесионер договор за цесия, въз основа на който настоящият ищец претендира присъждане на процесната сума, са цедирани вземания към „Национална електрическа компания“ ЕАД в общ размер от 18 867 431, 12 евро без ДДС за извършени консултантски услуги по Договор № I-455-05 от 31. 01. 2005 г., сключен между „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Парсънс ИендСи Юръп Лимитед“, Великобритания, по 11 бр. фактури, издадени през периода от м. февруари 2012 г. до м. януари 2012 г., включително по процесната фактура № 147 от 25. 07. 2012 г. Като съобрази предмета на арбитражното дело и прехвърлените с договора от 25. 01. 2013 г. вземания, настоящият съдебен състав приема, че не е налице идентитет между двете вземания. Пред арбитражния съд и Софийски градски съд са предявени различни претенции, за различни вземания, произтичащи от различни услуги, предоставени през различен период от време, респективно претенции за обезщетения за вреди /в арбитражното производство/. Поради липсата на тъждество между вземанията арбитражното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право по чл. 99 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предмет на настоящия иск. В противоречие с процесуалните правила се явява изводът на въззивния съд, че субективните предели на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение се разпростират спрямо „Енергийна финансова група“ АД /н./. Ищецът по настоящото дело не е бил страна в арбитражното производство и с договора от 25. 01. 2013 г. на същия не е цедирано вземането, предмет на арбитражния процес. Частното правоприемство обвързва правоприемника със сила на пресъдено нещо относно правото, предмет на правоприемството, и в този смисъл предпоставя тъждество между правото, предмет на решението, и придобитото от правоприемника право. Настоящият ищец не е обвързан от силата на пресъдено нещо в отношенията си с противната страна- „Национална електрическа компания“ ЕАД и поради това, че прехвърлянето на процесното вземане /с договор за цесия от 25. 01. 2013 г./ е осъществено преди предявяването на исковете пред арбитражния съд /съобразно мотивите на арбитражното решение искането за арбитраж е подадено на 2. 07. 2014 г./. По изложените съображения, независимо от правилността на изложеното в обжалваното решение разбиране, че преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася и до фактите, от които могат да се изведат основания за нищожност на договора, въззивният съд неправилно е заключил, че ищецът е адресат на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение, може да се позове на нея в отношенията си с ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД и възражението му за нищожност на споразумение за прехвърляне на права и заместване в задължения от 24. 01. 2011 г. е преклудирано и не следва да бъде обсъждано. С оглед това неправилно становище на въззивния съд се е достигнало и до съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 236, ал. 2 ГПК за обсъждане в мотивите на въззивното решение на направеното от ответника допустимо възражение за нищожност на споразумение от 24. 01. 2011 г. поради противоречие със забраната по чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./ за промяна в предмета и страните на договора за обществена поръчка. В противоречие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд не се е произнесъл и по възражението на ответника за нищожност на новационното споразумение от 31. 01. 2005 г. поради противоречие със същата забрана, както и по свързания с оспорената валидност на посочените съглашения довод, че договорът за цесия от 25. 01. 2013 г. не е могъл да прехвърли спорното вземане на ищеца, доколкото цесионерът не е бил негов титуляр поради нищожност на договора за новация и споразумението. Във връзка с горното следва да се изтъкне, че изводът на въззивния съд, че вземането по фактура № 147 от 25. 07. 2012 г. е прехвърлимо, съответно е могло да бъде прехвърлено с договора за цесия, от който ищецът черпи права, съответства на закона. С приемането на разпоредбата на чл. 42а /в сила от 13. 05. 2014 г./ от ЗОП /отм./ са предвидени прехвърляемост на паричните вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение, възможност да бъдат залагани и върху тях да се извършва принудително изпълнение. С § 115, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗОП /ДВ, бр. 40/2014 г., в сила от 01. 07. 2014 г./ е придадено обратно действие на разпоредбата на чл. 42а ЗОП /отм./, поради което вземанията, произтичащи от договор за обществена поръчка, сключен преди 01. 07. 2014 г., могат да бъдат цедирани. По тези съображения настоящият състав приема, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК и обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено. След отмяната на въззивното решение на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе относно спорното материално право след обсъждане на релевираните от ответника допустими възражения за нищожност на договора за новация от 31. 01. 2005 г. и споразумението за прехвърляне на права и заместване в задължения от 24. 01. 2011 г. поради противоречие със забраната по чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./ и за следващата от нищожността липса на транслативен ефект на договора за цесия от 25. 01. 2013 г., на който ищецът основава правото си, и на свързаните с тях доводи на ищеца. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК по разноските за водене на делото във ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2061 от 8. 08. 2019 г. по т. д. № 3385/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.