4 Р Е Ш Е Н И Е №.353 София,12 октомври 2015година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети септември две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря :Марияна Петрова и в присъствието на прокурора :Ивайло Симов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №987 по описа за 2015 година Срещу решение по внохд.№9/2015 г. на Военно апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия С. Ф. Т.. В съдебно заседание жалбата ,с ангажирани всички касационни основания се поддържа от защитник. Гражданските ищци и частни обвинители ,лично и чрез повереник намират жалбата изцяло неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата неоснователна,тъй като съда е положил усилия за установяване на фактическите обстоятелства и е направил правилна оценка ,а от там и правилно е приложил закона.Наказанието на подсъдимия е дори прекалено либерално. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 30.04.2015 г. постановено по ВНОХД №9/2015 г. на Военно апелативен съд София е потвърдена присъда по НОХД №213/2014 г. на Софийски военен съд , с която подсъдимия С. Ф. Т. е признат за виновен на 16.07.2012 г. в [населено място] ,при управление на мотоциклет, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2 ЗДвП по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на А. Г. И. ,от която последвала смърт на 1.08.2012 г. ,поради което и на основание чл.343 ал.1 б „в” вр. с чл.342 ал.1НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години.На основание чл.343 Г НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.С присъдата са уважени граждански искове ,в полза на съпругата и дъщерята на пострадалия ,за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв.,ведно със законната лихва. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Т. : Ангажирани са всички касационни основания ,като според защитата съществените процесуални нарушения са :-„изводите по фактите са направени на основа на противоречия в заключенията на вещите лица от съдебно технически експертизи,които не взели предвид(неизследвано) поведението на пешеходеца,а само на водача на мотоциклета.Не било установено по категоричен начин ,че пострадалия бил извън опасната зона за спиране, и че е пресичал пътното платно на непозволено място , и навлизайки внезапно на пътното платно сам се е поставил в опасност и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат”.Неправилен бил и извода ,че подсъдимия имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието и неговите последици. Възразява се и по това ,че събраните по делото доказателства са превратно тълкувани единствено във вреда на подсъдимия Т.. Доводите са неоснователни, правени са и пред двете инстанционни съдилища и след като подробно са обсъдени правилно са оставени без последици. Въззивният съд не е провел съдебно следствие ,но е приел нови фактически положения: 1. Мястото на удара по дължина на пътя е 11,60 метра преди първия бордюр на [улица], а по ширина на 7,70 метра вляво от десния бордюр на [улица] 2. Отстоянието на мотоциклета от мястото на удара е 38,43 метра. 3. пътят изминат от пострадалия до мястото на удара е 5,45 метра. Новите факти въззивният са на база повторната комплексна автотехническа експертиза /л.148-153 от НОХД №213/13 година/, в която са взети предвид, прецизирани и уточнени всички данни от предходните съдебно технически експертизи. Нито едно от заключенията не е тълкувано по превратен начин, както се твърди в касационната жалба, а и не се сочи от защитата за кои точно обстоятелства са налице „противоречиви изводи”. Въззивният съд в мотивите си ,е отговорил на всички направени пред него доводи от защитата, като е посочил и основанията ,поради които не ги приема. Съпоставил е всички назначени съдебно технически ,повторни,тройни, петорни и еднолични заключения на експертите по делото и е приел, че следва да кредитира /да възприеме/ специалните знания в двете последни експертизи, допълнителната тройна и комплексна петорна, тъй като техните изводи за скоростта на движение на мотоциклета, управляван от подсъдимият и тази на движение на пострадалия, мястото на удара, отстоянието на пострадалия от мотоциклета, момента и разстоянието от което пострадалият е могъл да бъде възприет, като пресичащ от дясно на ляво /опасност за движението/ и големината на така наречената „опасна зона”, тъй като техните изводи се основават на анализа на приложения по делото видеозапис на произшествието и при който всички разстояния са определени обективно с помощта на наложена върху записа перспективна мрежа /виж л.116/.Ирелевантно е и обстоятелството /неизследвано според защитата/ могъл ли е пострадалия да види управлявания от подсъдимия мотоциклет ,да спре пресичането и така да предотврати настъпването на ПТП.Това обстоятелство би имало значение ,ако подсъдимия не бе допуснал нарушение на правилата за движение ,и бе видял пресичащия пострадал ,което той очевидно не е сторил , и за което категорично сочи липсата на спирачен път ,преди мястото на удара. При правилно и безпротиворечиво установени факти и законът е приложен правилно. На инкриминираната дата и място при управление на мотоциклет „Х.”, подсъдимият Т. е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП , по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на пострадалия И., от която е последвала смърт и по този закон е осъден, т.е. приложен е законът, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера на наказанието инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение, а и от защитата не се сочат такива не взети предвид, наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства , с приложението на чл.66 НК и не е явно несправедливо по смисъл на чл.348 ал.5 т.1 НПК. Няма основание и доводът за завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Този довод не е и мотивиран, а само формално посочен, поради което и не се обсъжда. По изложените съображения ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимият С. Т. за изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение по ВНОХД №9/2015 година по описа на Военно апелативен съд гр. София, с което е потвърдена присъда по НОХД №213/2013 година на Военен съд гр. София. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: