Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр. София, 10 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 37/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдената Б. Ц. Г. от гр. М., за възобновяване на наказателно дело № 30352/2012 г., на Районен съд гр. Монтана и внохд № 38/2013 г., на Монтанския окръжен съд в потвърдителната му част. Твърди се, че съдебните актове са постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направените искания са за отмяната им и оправдаване на осъдената или за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 12.02.2013 г., постановена по нохд № 30352/2012 г., Районен съд гр. Монтана, 3-ти наказателен състав, е признал подс. Б. Ц. Г. от гр.М., за виновна в извършено престъпление по чл. 311, ал. 3, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК я е осъдил на една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, и е присъдил направените разноски. С решение от 27.06.2013 г., Окръжен съд Монтана, наказателен състав, е изменил посочената присъда в частта за съставяне на препис – извлечение от трудова книжка № 181/15.09.1988 г., вписвайки невярно обстоятелство по т. 4, че от 01.07.2005 г. до 01.11.2008 г. е работила на длъжност „Ръководител за подбор на кадри в ОМЦ Монтана, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство пред конкурсна комисия на НЗОК, както и за приложението на чл. 26, ал. 1 НК и отразяване на невярно обстоятелство в трудовата й книжка – за периода 17.04.2006 г. до 01.11.2008 г., че е работила на същата длъжност. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Възраженията по това основание за възобновяване, по същество се свеждат до твърдения в искането, че съдилищата са ограничили процесуалните права на подсъдимата, като страна в процеса, поради неконкретизираност на обвинението в досъдебното производство, неспазване реда на съдебното следствие, липса на мотиви и неправилна преценка на доказателствата. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, счита направения довод за изцяло неоснователен. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. Б. Г., така както се твърди в искането. За да са налице такива е необходимо съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. По делото няма данни за нарушение на установения процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата. Всички данни от доказателствените източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал. При това същите не са възприети превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Въззивната инстанция от своя страна, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверила изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Вътрешното им убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за осъдената, възможност за искания и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните й права. Съдебните актове не страдат от пороците, визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за тяхното отменяване по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Г., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертните заключения, чрез които е установено точно поведението и действията й през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че тази подсъдима е осъществила от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление /с корекцията от въззивната инстанция/, правилно е била осъдена за това. Възприемайки констатациите и правните изводи /с посоченото изменение от второинстанционния съд/, на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на районния съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, този съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Не е негово задължение отново да анализира подробно доказателствата събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа, не се правят различни фактически констатации. Неоснователни са и конкретно направените оплаквания по този довод. Няма нарушение на процесуалния закон по отношение прецизността на обвинението, реда на съдебното следствие, твърдяната липса на мотиви и неправилна преценка на доказателствата. Както правилно са посочили съдилищата, съставът на престъплението е осъществен както от обективна така и от субективна страна. Документът необходим за допускане до участие в конкурса е трудовата книжка на осъдената. Изпълнителното деяние е осъществено чрез въвеждане на неверни обстоятелства в нея. От субективна страна, с оглед приетите данни по делото, е налице пряк умисъл и специална цел. Знаела е кога е назначена на длъжност „Ръководител за подбор на кадри”, но въпреки това е удостоверила в трудовата си книжка, че има три годишен стаж по специалността, което обстоятелство не отговаря на обективното й положение, за да може да участва в конкурса на НЗОК за директор на РЗОК Монтана. Отказът на съдилищата да кредитират обясненията на подсъдимата безусловно, не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията й е била обсъдена обстойно и с основание отхвърлена като опровергана от другите събрани доказателства. Обясненията й са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което тя упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване в процеса се оценява на общо основание с данните от всички други доказателства и доказателствени средства възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. В тази връзка, въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на събраните доказателства е мотивирал обоснован извод, защо отхвърля направените от подсъдимата възражения. Изложил е точни и убедителни съображения кои от тях се кредитират и кои не и на кои се гради направения извод за виновността й. Останалите възражения в искането по този довод, касаят необосноваността и непълнотата на доказателствата, поради което не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са основания за възобновяване на наказателното производство По довода за нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по него се отнасят до неправилна според защитата преценка на събраните доказателства и от там, за незаконосъобразен извод, че подс. Г. е извършила престъпление по чл. 311 НК. И според настоящата инстанция, направените правни изводи от инстанциите /с изменението от второинстанционния съд/, при приетата фактическа обстановка, която не подлежи на контрол по реда и на това производство, че подс. Г. е осъществила състава на престъплението по чл. 311, ал. 1, пр. 1 НК, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните по делото данни от доказателствените средства и експертни заключения и от приложените писмени доказателства. Установеното от тях, правилно оценено и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалните изисквания по чл. 303 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен състава на посоченото престъпление. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът, че се касае за извършено престъпление е напълно законосъобразен. Съдилищата в мотивите си са изложили подробни и убедителни съображения, за утвърждаване на извода по приетите за установени фактически положения. Правната квалификация на посоченото деяние, съответства на приложимия в случая материален закон. Точно е посочено въз основа на кои доказателства са направени изводите за виновността на подсъдимата. По своята същност възраженията в искането, че осъдената не е извършила престъплението, се свеждат до оспорване обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в настоящото производство. Не може да се установяват нови фактически положения, затова и процесуалният закон не предвижда необосноваността като основание за възобновяване – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 НПК. В мотивите на съдилищата внимателно е обсъдено наличието на обективната и субективна страна на деянието, извършените инкриминирани действия на тази подсъдима, като правилно е било прието, че са налице всички елементи на състава престъплението. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на съдилищата, относно постановяването на осъдителната присъда с изменената от въззивната инстанция квалификация. Счита, че изложените мотиви в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани данни и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти. В съответствие с установената и приета фактическа обстановка, въз основата на събраните доказателства, е безспорен извода за виновността на подс. Г. в осъществяване на инкриминираното деяние. Същото е правилно квалифицирано както бе посочено по - горе и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В тази връзка, наведените в искането доводи, не могат да бъдат споделени. Подс. Г. е осъществила състава на престъплението по чл. 311, ал. 1, пр. 1 НК. Поради това е законосъобразен направеният извод, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна. С оглед на изложеното, доводът за допуснато нарушение на материалния закон и искането за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяването, също следва да бъдат отхвърлени. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд по реда на посоченото производство счита, че искането се явява изцяло неоснователно поради което следва да бъде оставено без уважение. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Б. Ц. Г. от гр.В., за възобновяване на наказателно дело № 30352/2012 г., на Районен съд гр. Монтана и внохд № 38/2013 г., на Монтанския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: