1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 458 гр. София, 30.09.2016 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1303 по описа за 2016г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Г. срещу определение № 206 от 18.04.2016г. по ч. в. гр. дело № 254/2016г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 1425/08.02.2016г., подадена от [фирма] срещу определение № 155 от 22.01.2016г. по гр. дело № 2353/2012г. на Районен съд Горна Оряховица. С посоченото първоинстанционно определение е прекратено производството по гр. дело № 2353/2012г. на Районен съд Горна Оряховица в частта досежно предявените от [фирма] срещу [община], [населено място] осъдителни искове за сумата от 27 804,39 лв., представляваща задължение по договор за кредит от 16.11.2007г., сключен между [фирма] и М. И. Ш., бивш жител на [населено място], починал на 13.02.2008г., от която 23 380,80 лв. – просрочена главница, 2 825,77 лв. – просрочена договорна възнаградителна лихва върху главницата, 1 141,38 лв. – лихва за забава върху просрочената главница, 269,70 лв. – неустойка за забава върху просрочените лихви, 22,80 лв. – месечна такса за поддържане на разплащателна сметка и 163,94 лв. – застрахователна премия за служебно подновена застраховка, ведно със законната лихва за забава върху посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, и исковата молба в посочената й част е върната на ищеца поради недопустимост на предявените искове. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на разпоредбата на чл. 11 от Закона за наследството. Поддържа становище за неправилност на извода на въззивния съд, че [община] придобива само право на собственост, но не отговаря за задълженията, за обезпечаване на които е ипотекиран имотът, както и несъобразяване с разпоредбата на чл. 60 ЗН. В приложено към частната касационна жалба изложение частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантен правен въпрос относно отговорността на общината, която е придобила по силата на чл. 11 от Закона за наследството жилищен недвижим имот, по предявен осъдителен иск въз основа на облигационно отношение между кредитора и наследодателя – длъжник, който впоследствие е починал. Поддържа, че посочният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед изменението на разпоредбата на чл. 11 ЗН през 1999г. и множеството случаи след настъпването на икономическата и финансова криза на отказ от наследство на наследниците на длъжници по договори за кредит и придобиването му от държавата и общината като правоприемници. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. Ответникът [община], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. К. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 11 ЗН е ясна и е приложена точно от въззивната инстанция, както и поради това, че частният жалбоподател бланкетно се е позовал на точното прилагане на закона и развитието на правото и не е изложил конкретни мотиви какво налага промяна на създадената практика или осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Ответникът излага евентуални доводи за правилност на обжалваното въззивно определение и съобразяването му с разпоредбата на чл. 11 ЗН. Моли да не се допуска касационно обжалване на определението, евентуално частната касационна жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените разноски в размер 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въз основа на разпоредбите на чл. 5 – чл. 11 ЗН въззивният съд е направил извод, че държавата и общината получават наследството не поради качеството си на наследници на починалия, а поради това, че няма лице, което да получи същото - няма лица, които да наследяват съгласно предходните разпоредби на ЗН, откажат се от наследство или изгубят правото да го приемат. Изложил е съображения, че когато държавата и общината получават наследството, те не стават наследници на починалия, а негови правоприемници. Доколкото наследниците на починалия ответник в конкретния случай са направили отказ от наследство, то негов правоприемник е държавата, а предвиденото в чл. 11 ЗН изключение касае само описаните вещи и имоти, които стават собственост на общината. Съдебният състав е приел, че недвижимият имот, който е притежавал М. И. Ш., е станал собственост на [община], а цялото останало имущество, което като пасиви и активи включва другите права и задължения на починалия, включително процесното облигационно задължение по сключения договор за кредит, е преминало върху държавата. Въззивният съд е изложил съображения, че банката може да реализира претенциите си срещу [община] като трето лице, придобило имот, обременен с тежест, но това следва да стане в различно от настоящото производство. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посоченият от частния жалбоподател материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, и може да бъде уточнен по следния начин: отговаря ли общината за задълженията на починал длъжник, когато неговите наследници са се отказали от наследство. Основателен е релевираният от частния жалбоподател довод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид особеностите по конкретното дело, липсата на съдебна практика и възможността този въпрос да се разрешава противоречиво от съдилищата. По релевантния материалноправен въпрос: Разпоредбата на чл. 11 ЗН урежда получаването на наследството от държавата и от общините в случаите, когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството, или когато наследниците изгубят правото да приемат наследството. Общината става собственик на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, на чиято територия се намират. Всичко останало от наследството се получава от държавата. Следователно общината получава само конкретни вещни права, придобива конкретно имущество по силата на закона, но не и пасивите, които остават в тежест на общия правоприемник – държавата. Получаването на имуществото от общината на основание чл. 11 ЗН е сходно с придобиването на имущество от заветника, доколкото общината придобива отделни права от наследството, но не отговаря за задълженията на починалото лице. За задълженията на починалия отговаря държавата ограничено - до размера на полученото от нея имущество, тъй като приема наследството винаги по опис съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН. След изчерпване на актива на наследството кредиторите с непогасени вземания имат право на иск по чл. 66, ал. 2 ЗН срещу общината, в който случай общината ще отговаря за непогасените вземания до размера на полученото имущество /движими вещи и недвижими имоти/. По правилността на определението: При така дадения отговор от правна страна се налага изводът, че въззивният съд е постановил правилно определение при спазване на разпоредбата на чл. 11 и в съответствие с даденото от настоящия съдебен състав тълкуване на посочената правна норма. Законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че процесното облигационно задължение по договора за кредит е включено в имуществото, получено от държавата, и че банката може да реализира претенциите си срещу [община] като трето лице, придобило имот, обременен с тежест, в производство, различно от настоящото, т. е. в производството по иск на основание чл. 66, ал. 2 ЗН – след изчерпване на актива на наследството и до размера на полученото от общината имущество. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател трябва да заплати на ответника направените разноски за настоящото производство в размер 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 206 от 18.04.2016г. по ч. в. гр. дело № 254/2016г. на Окръжен съд Велико Търново. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [община], [населено място], пл. „В.“ № 1, [улица] лв. /петстотин лева/ – направени разноски за производството пред ВКС, представляващи платено адвокатско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.