3 решение по гр.д.№ 913 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 143 София, 16.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието а секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 913 по описа за 2011 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Г. срещу решение № 279 от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 177 от 2011 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е обезсилено решение № 166 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 433 от 2010 г. на Свогенския районен съд в частта му за отхвърляне на предявения по реда на чл.341, ал.2 от ГПК иск на Я. Г. Г. за делба на поземлен имот с площ от 195 кв.м., които са били отчуждени от УПИ X.-60 от кв.30 по силата на действащия ПУП на [населено място], одобрен със заповед № АБ-332 от 01.09.1983 г. на ИК на ОНС-С. и е прекратено производството по иска за делба на този имот. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, в нарушение на съществени съдопроизводствени норми и необосновано - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 17.08.2011 г. ответниците по жалбата М. Г. Т. и Л. Г. Т. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 1198 от 08.12.2011 г. по настоящото дело. С горепосоченото определение касационото обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като е прието, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасяето на ВКС по въпроса: може ли част от имот, по отношение на която е отпаднало отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, да бъде предмет на делба. По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Частите от имоти, които по силата на влязъл в сила дворищно-регулационен план се придават от един имот към съседен нему имот при действието на З. /отм./ не представляват самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към главната вещ по смисъла на чл.97 от Закона за собствеността и като такива следват собствеността на тази главна вещ. В този смисъл е трайната практика на ВС, която настоящият състав на ВКС споделя изцяло /например решение № 756 от 19.03.1969 г. по гр.д.№ 283 от 1969 г. на ВС, Първо г.о., решение № 398 от 1972 г. на ВС, Трето г.о., решение № 2161 от 1972 г. на ВС, Първо г.о., решение № 115 от 1973 на ВС, Първо г.о. и др./. С оглед на това и на основание чл.98 от ЗС, ако до изчитане на сроковете по пар.6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ дворищната регулация бъде приложена, тези части остават собственост на собственика на парцела, към който са били придадени по силата на дворищно-регулационния план. Обратно, ако до изтичане на сроковете по пар.6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ дворищната регулация не бъде приложена, на основание пар.8 от ПР на ЗУТ поради отпадане на отчуждителното действие на неприложения дворищно-регулационен план тези части стават част от имота, от който са били отчуждени по силата на неприложения дворищно-регулационен план. Както бе прието в Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2011 г. по гр.д.№ 3 от 2010 г. на ОСГК на ВКС, в този случай трансформацията на собствеността настъпва по силата на закона, без да е необходимо да бъде осъществена предварително административната процедура по привеждане на регулационните граници на парцелите в съответствие с имотните им граници. Поради това, ако към момента на отпадане на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план имотът, от който тези части са били отчуждени по силата на този план, вече е поделен между неговите съсобственици и при тази делба е бил възложен на един от тях или е бил закупен на публична продан, върнатите придаваеми части не могат да се делят отделно. Те ще станат индивидуална собственост на съделителя, на който главният имот е бил възложен при делбата или на купувача по публичната продан, а останалите съделители биха имали право само на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на сумата, съответстваща на стойността на дяловете им от частите, върнати към бившия им съсобствен имот след отпадане на отчуждителното действие на дворищната регулация. Ако обаче към момента на отпадане на отчуждителото действие на дворищно-регулационния план имотът, от който тези части са били отчуждени по силата на този план, все още не е поделен, върнатите към имота придаваеми части следва да се поделят заедно с този имот, тъй като по силата на отпадането на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план и на основание чл.98 от ЗС те са станали част от този имот. Тоест, делбата следва да се извърши не на парцела, а на имота в неговите имотни граници преди влизане в сила на дворищно-регулационния план, чието отчуждително действие е отпаднало по силата на пар.8 от ПР на ЗУТ. Изискването за посочване на имота по неговия актуален градоустройствен статут е условие за редовност на исковата молба, както при иск за собственост, така и при иска за делба. В този смисъл е постоянната и задължителна практика на ВКС, например решение № 208 от 20.07.2011 г. по гр.д.№ 709 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 11 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 166 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. и др. Поради това, когато в хода на делото се установи, че в исковата молба имотът не е посочен по актуалния му статут, съдът е длъжен да даде срок на ищеца да стори това. Съответно в хипотезата на предявен иск за делба на парцел, ако в хода на делото се установи, че отчуждителното действие на дворищно-регулационния план е отпаднало за придаваемите към съседни парцели части от имота, послужил като основа за образуване на парцела, който се иска да бъде поделен, съдът е длъжен да даде срок на съделителите да уточнят имота, чиято делба се иска, по актуалния му градоустройствен статут- като имот с площ и граници от преди влизане в сила на дворищно-регулационния план, чието отчуждително действие вече е отпаднало. Това уточнение на съделителите не представлява нито предявяване на нов иск за делба, нито претенция по чл.341, ал.2 от ГПК за включване в делбата на нов имот, а само уточнение на границите и статута на делбения имот. С оглед на всичко гореизложено постановеното решение, в което е прието, че искането на Я. Г. за делба на 195 кв.м. /които според нея били придадени по регулация към съседен имот, а към настоящия момент поради отпадането на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план на [населено място] от 1983 г. били част от имота, чиято делба се иска/ представлявало искане по чл.341, ал.2 от ГПК за включване в делбата на нов имот, а не уточнение на границите и площта на делбения имот, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 от ГПК след отмяната на това решение делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: служебно назначаване на експертиза със задача да даде заключение относно това какви дворищно-регулационни планове са били приети и действали за местността, в която се намира делбения имот; кой от тези дворищно-регулационни планове е приложен и кой не; дали спорните 195 кв.м. са били придадени от процесния имот към съседния парцел VII по силата на дворищно-регулационен план или са били отчуждени по улично-регулационен план, чието отчуждително действие не отпада, както е прието в първоинстанционното решение; дали е приложен дворищно-регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № АБ-332 от 01.09.1983 г. относно придадените към парцела на съделителките части от съседни имоти /15 кв.м. и 35 кв.м. от имот № 58, 35 кв.м. от имот № 61 и 15 кв.м. от бивша улица/. За решаване на въпроса какви са границите на собственост на делбения имот към настоящия момент наложително е и събирането на нови доказателства относно това, дали придадените по дворищната регулация части са били заети от собствениците на парцелите, към които са били прададени по регулация и дали са владяни от тях повече от 10 години. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 279 от 17.05.2011 г. по гр.д.№ 177 от 2011 г. на Софийския окръжен съд, гр.отд., втори въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.