4 Р Е Ш Е Н И Е № 290 София, 11.07.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юни, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 882/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от юрисконсулт Ц. К., срещу въззивно решение №26 от 28.02.2011 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. №6/2011 г., с което е потвърдено решение №510 от 21.09.2010 г. по гр. дело №1527/2010 г. на Ямболския районен съд в частта, с която са уважени предявените от Л. П. С. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ е отхвърлен за разликата над 1 514.02 лв. до 1 608.42 лв. като на ищцата са присъдени още 94.40 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 21.09.2010 г. – 01.10.2010 год. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата е незаконно, защото е извършено преди влизане в сила на новото щатно разписание. Този въпрос не е посочен в исковата молба като основание за незаконност, но самото оспорване на уволнението по исков ред изисква съдът да провери дали основанието за уволнение е съществувало към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това в подбора са участвали само служителите от [населено място], а не и тези от останалите градове, в които дружеството – работодател осъществява дейност. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно, без да е сезиран от ищцата, е приел, че уволнението е незаконно защото предхожда съкращаването на щата. Неправилен е и изводът, че подборът е трябвало да се извърши между всички служители, заемащи длъжността на ищцата във всички градове, а не само в структурно обособеното звено в [населено място]. Ответницата по жалбата Л. П. С., [населено място] река, област Я., оспорва жалбата. С определение №261 от 01.03.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №26 от 28.02.2011 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. №6/2011 г. Обжалването е допуснато по правните въпроси за това дали може въззивният съд да се произнася за законността на уволнението по основание, относно което не е сезиран от страните и дали работодателят е длъжен да включи в подбора всички служители на длъжността на ищцата от цялата страна или може да се ограничи само до тези в [населено място], които са решавани противоречиво от съдилищата. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С решение №459 от 27.10.2011 г. по гр. дело №1532/2010 г., на ВКС, IV г.о. е даден отговор на въпроса дали предявеният иск за незаконност на уволнението може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Според това решение основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. За да признае или отрече правото съдът следва да прецени правното значение и на тези факти и обстоятелства, които ищецът счита, че имат значение за възникването, променянето или прекратяването му. С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че то е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Независимо от това от кого са посочени и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе решението си върху тях. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. С решение №329 от 13.07.2011 г. по гр. дело №1073/2010 г., на ВКС, IV г.о. е прието, че работодателят е длъжен да извърши подбора поначало само в рамките на обособената структура. Основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно-управленската. Освен това следва да се съобразяват и критериите - териториален (населено място, регион, област), финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка) и функционален (осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието). Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата е незаконно, защото е извършено преди влизане в сила на новото щатно разписание. Този въпрос не е посочен в исковата молба като основание за незаконност, поради което е извън предмета на спора. Подборът е извършен по законовите критерии в рамките на съответното структурно обособено звено за населеното място. Обединяването на няколко отделни организационни структури в регионален клон не задължава работодателя да извършва подбор между служителите в рамките на регионалното обединение, включващо клонове в различни населени места в страната. Ето защо трябва да се приеме, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 985.34 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №26 от 28.02.2011 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. №6/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. П. С., [населено място] река, област Я., срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №ОИ-3К-94/29.03.2010 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност специалист в отдел ”Обслужване на клиенти” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1608.42 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА Л. П. С., [населено място] река, област Я., да заплати на [фирма], [населено място], 985.34 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.