6 Р Е Ш Е Н И Е №101 София.03.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА при секретаря Л. З. изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 4391/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 157 от 17.03.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 865 от 09.05.2013 г. по гр.д. № 4749/2012 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е оставено в сила решение № 70 от 29.07.2008 г. по гр.д. № 2040/2007 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-7 състав за отхвърляне на предявените срещу Д. [фирма] искове с правно основание чл.407, ал.1/отм./ ТЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 10.06.2004 г. смърт на П. Д., за разликите над 50 000 лв. до 110 000 лева за всеки един от ищците Н. и Л. Досеви, ведно със законната лихва от увреждането. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос относно критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, които са от значение за определяне на обезщетениeто за неимуществени вреди. Касаторите Н. и Л. Досеви поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и за необоснованост на атакувания съдебен акт. Считат, че в нарушение на чл.52 ЗЗД, въззивният съд не е съобразил изцяло всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и не е отчел в достатъчна степен лимитите на отговорност на застрахователя към момента на произшествието. По съображения, подробно изложени в жалбата, както и в съдебно заседание на 18.06.2014 г., се иска отмяна на решението на Апелативен съд – София в неговите обжалвани части и присъждане на претендираните обезщетения в пълен размер – по 110 000 лв. за всеки един от касаторите, ведно със законната лихва от увреждането и разноски по делото. Ответникът по касация – [фирма] и третото лице помагач – И. Г. К. не са заявили становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на касаторите, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав е приел, че ответното дружество, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на И. К., е отговорно съобразно приложимата разпоредба на чл.407 ал.1/отм./ ТЗ за неимуществените вреди, претърпени от ищците Н. Д. и Л. Д. по повод смъртта на техния 19-годишен син П. Д., причинена от застрахования водач при ПТП, настъпило на 10.06.2004 г. Съобразена е влязлата в сила присъда, с която е установена деликтната отговорност на водача на МПС, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица 0276642/27.12.2003 г. За неоснователни са счетени възраженията на [фирма] за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, както и доводите, свързани с присъдените от наказателния съд обезщетения за неимуществени вреди, на основание чл.45 ЗЗД. В тази насока решаващият състав се е позовал на задължителните за съдилищата постановки на Тълкувателно решение № 2/2012 г. на ОСТК на ВКС. По отношение на присъдените от първата инстанция обезщетения за понесени от Н. и Л. Досеви неимуществени вреди, решаващият състав на САС е счел за неоснователно оплакването в тяхната въззивна жалба за занижаване на размера им. Изложени са мотиви, че действително в резултат на ПТП е отнет живота на 19-годишен абитурент от математическа гимназия, който е щял да продължи своето образование и който е живеел задружно заедно с родителите си, търпените от последните болки и страдания в резултат на безвъзвратно загубената подкрепа, грижи, обич и признателност, но с оглед годината на настъпване на събитието – 2004 г. е определено обезщетение от по 50 000 лв. Налице е позоваване на решение № 749/05.12.2008 г. и на решение № 124/11.11.2010 г. на ВКС, ІІ т.о. за значението на икономическата конюнктура за непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Въззивното решение, предмет на подадената касационна жалба, е валидно и процесуално допустимо, но по същество е частично неправилно. При безспорно установените по делото предпоставки за надлежно упражняване на прякото право на ищците/сега касатори/ по чл.407, ал.1/отм./ ТЗ и при зачитане на влязлата в сила присъда по НОХД № 912/2004 г. на Окръжен съд – Стара Загора, въззивният съд е направил обоснован извод за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за понесените от ищците Н. Д. и Л. Д. неимуществени вреди от внезапната загубата на 19-годишния им син П.. При определяне размера на тези обезщетения безспорно е приложим предвиденият в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на вредите. При приложение на този законоустановен принцип въззивният съд, макар и въз основа на събраните гласни доказателства да е констатирал обема на претърпените от ищците вреди, не е отчел в достатъчна степен настъпилите изключително тежки последици за ищците както в психически, така и в негативно емоционален план, тяхната непреодолима мъка по загиналото им при жестокия инцидент дете, която винаги ще търпят. Не са съобразени изцяло и установените от разпитаните свидетелки изключително близки отношения между пострадалия и неговите родители, които са сред общите критерии за справедливо обезщетяване на понесените вреди при причиняване на смърт. С неотчитането в цялост на дадените в ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата критерии, въз основа на които следва да се определи конкретното обезщетение за претърпените от деликт неимуществени вреди и с неизвършването на цялостна оценка на всички релевантни към размера на обезщетенията обстоятелства, въззивният съд е присъдил значително занижени по размери обезщетения. Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливото обезщетение за неимуществени вреди изисква съобразяване и на конкретните икономически условия към правнорелевантния момент, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане по съответните подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за застраховането. По този въпрос макар и в мотивите към решението да е цитирана част от задължителната за долустоящите съдилища практика на ВКС, тя не е съобразена изцяло. В посочените в определението по чл.288 ГПК съдебни актове на ВКС /решение по т.д. № 795/2008 г.,ІІ т.о., решение по т.д. № 619/2011 г.,ІІ т.о. и решение по т.д. № 916/2011 г., І т.о./ е прието, че при прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, нормативно определените лимити за отговорността на зстрахователя, макар и да не са пряк израз на принципа на справедливост, следва да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на този критерий Тази практика се споделя изцяло от настоящия съдебен състав и при нейното съобразяване следва да се отрази, че нивото на застрахователна закрила към момента на настъпване на вредите е определено в чл.9, ал.1, т.1 от издадената въз основа на чл.77, ал.4 ЗЗ/отм./ Наредба № 4/2003 г. за задължителното застраховане, която разпоредба има действие до края на 2004 г. Според нея минималната застрахователна сума за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност” е 240 000 лева – за всяко събитие при две или повече увредени лица, независимо от техния брой. С оглед на всички конкретни обстоятелства, съотнесени към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, следва да се счете, че въззивният съд не е спазил точно съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. указания и се е отклонил от задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД. В резултат на това определените обезщетения за неимуществени вреди са значително занижени. С оглед точното приложение на посочената материалноправна разпоредба е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищците, определени към момента на увреждането, да се завишат с по 40 000 лева за всеки един от тях, или общо по 90 000 лева. Върху допълнително определените обезщетения се дължи и законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след частична отмяна на въззивното решение в отхвърлителните части, ВКС следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизвоодствени действия. На всеки един от касаторите /ищци/ следва да се присъди допълнително по още 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.06.2004 г. В останалите части – за отхвърляне на исковете за разликата над 90 000 лв. до 110 000 лева за всеки един от ищците, обжалваното въззивно решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, ответникът по касация следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 200 лева. Независимо от направеното от касаторите искане за присъждане на разноски, липсват доказателства за действително понесени от тях разноски по водене на делото пред касационна инстанция, поради което съдът не се произнася по отговорността по чл.78, ал.1 ГПК. Погрешно внесената държавна такса от касаторите в размер на 30 лв. подлежи на връщане, тъй като съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК те не дължат такса по делото. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 865 от 09.05.2013 г. по гр.д. № 4749/2012 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е оставено в сила решение № 70 от 29.07.2008 г. по гр.д. № 2040/2007 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-7 състав за отхвърляне на предявените от Н. Василева Д. и Л. Р. Д. срещу Д. [фирма] искове с правно основание чл.407, ал.1/отм./ ТЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 10.06.2004 г. смърт на П. Д., за разликите над по 50 000 лв. до по 90 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от увреждането, вместо което постановява: ОСЪЖДА Д. [фирма] да заплати на Н. Василева Д. с ЕГН [ЕГН], на основание чл.407, ал.1/отм./ ТЗ допълнително сумата 40 000/ четиридесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.06.2004 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА Д. [фирма] да заплати на Л. Р. Д. с ЕГН [ЕГН], на основание чл.407, ал.1/отм./ ТЗ допълнително сумата 40 000 лева/четиридесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 10.06.2004 г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите обжалвани части. ОСЪЖДА Д. [фирма], на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 3 200/три хиляди и двеста / лева. Освобождава погрешно внесената по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лева, като същата се върне на касаторите, след посочване на сметка, по която да бъде преведена. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: