5 Р Е Ш Е Н И Е № 60092 гр. София, 07.06.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Зоя Атанасова Геника Михайлова при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2605 по описа за 2020 г. Производството е по чл. 290 -293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 117/ 08.07.2020 г. по гр.д. № 148/ 2020 г., с което Шуменски окръжен съд е отменил решение № 63/ 26.02.2020 г. по гр.д. № 144/ 2019 г. на Районен съд – Нови пазар и по исковете на Р. Й. Я. срещу МБАЛ „Шумен“ АД: · е признал за незаконно и е отменил уволнението със заповед № 201/ 26.11.2018 г., с която изпълнителният директор на Болницата е прекратил трудовото правоотношение с Р. Я. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · е възстановил Р. Я. на длъжността „касиер“ с работно място звено „Администрация“ на Болницата – [населено място] пазар (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · е присъдил сумата 4 314.60 лв. - обезщетение за оставане без работа в периода 28.11.2018 г. – 28.05.2019 г., ведно със законната лихва от 25.01.2019 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ). Материалноправният въпрос, по който решението е допуснато до касационно обжалване при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК е: Кой е релевантният момент за преценката спазени ли са изискванията за предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ и за отговора има ли значение, че след връчването на заповедта за уволнение е констатирана очевидна фактическа грешка от инспекцията по труда в даденото разрешение, а от трудово-експертната комисия - в мнението? По въпроса настоящият състав приема, че: Връчването на заповедта за уволнение или на предизвестието за уволнение е моментът, към който се осъществява закрилата по чл. 333 КТ. Тогава упражненото право от работодателя да прекрати трудовото правоотношение е породило действие с достигане на изявлението до адресата. Това е правно релевантният момент, към който следва да се прецени законността на изявлението – дали съществува потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено, включително дали е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ (арг. от чл. 333, ал. 7, вр. чл. 335, ал. 2 КТ). Такава е установената практика на ВКС – например решение №208/02.05.2012 г. по гр.д. № 738/2011 г. на IV ГО, решение № 559/09.07.2012 г. по гр.д. № 650/2009 г. IV ГО, решение № 208/02.05.2012 г. по гр.д. № 738/2011 г. IV ГО, решение № 437/20.01.2012 г. по гр.д. № 1594/2010 г. IV ГО и много други. Предварителната закрила за трудоустроените работници и служители и за онези, които страдат от болестите по Наредба № 5/1987 г. на МНЗ (чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ) е засилена в сравнение с останалите случаи по чл. 333, ал. 1 КТ. Тя изисква предварително разрешение от инспекцията по труда, предхождано от мнение на ТЕЛК. Целта е да се ангажират и здравните органи, тъй като закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ е по здравни, а не по социални причини, както са останалите случаи по чл. 333, ал. 1 КТ. Достатъчно е работодателят да е поискал мнението на ТЕЛК и да го е изпратил на инспекцията по труда в разумен срок след получаването, за да изпълни задължението по чл. 333, ал. 2 КТ. Мотивирането на мнението съобразно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. е задължение на ТЕЛК, а работодателят не може да я контролира. Следователно както когато мнението е немотивирано, но и когато е с очевидни фактически грешки (очевидно несъответствие между изразената и действителната воля на ТЕЛК), работодателят следва да го препрати, ако мнението обективно се свързва със случая – с конкретния работник, основание за уволнение и за закрила (чл. 333, ал. 2, вр. ал. 1, in fine КТ). Изводите следват логиката на приетото в решение № 219/28.04.2011 г. по гр.д.№ 1821/2009 г. и решение № 177/19.07.2017 г. по гр.д.№ 3777/2016 г., все на ВКС, IV ГО. С мнението на ТЕЛК инспекцията по труда може да се съгласи или не, а нейното разрешение или отказ са окончателни. Разрешението/ отказът е на държавен орган и с характеристика на индивидуален административен акт (чл. 21 АПК). Законът не предвижда да се обжалва, а с този акт работодателят е длъжен да се съобрази. Разрешението също може да е с очевидни фактически грешки. За поправянето им е приложим редът по чл. 62, ал. 2 АПК. Когато редът по чл. 62, ал. 2 АПК е приложен, но и когато не е, съдът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е длъжен да провери дали въпреки очевидните фактически грешки разрешение има – дали е свързано с конкретния работник, основание за уволнение и за закрила. Това е така, защото отделните основания за закрила по чл. 333 КТ изискват предварително разрешение на инспекцията по труда или съгласие на синдикален орган. Следователно „разрешение“ и „съгласие“ са синоними в юридическата им проекция, доколкото имат еднакви правни последици. Предназначени са да осъществят института на закрилата при уволнение по чл. 333 КТ. Разликата е, че разрешението се дава от държавен орган; затова има характера на индивидуален административен акт. Съгласието се дава от синдикален орган в предприятието, който няма държавновластнически правомощия. Общото и при двете е в тяхната задължителност за работодателя. Както при разрешението, така и при съгласието очевидни фактически грешки са възможни, но за съгласието е неприложим редът на чл. 62, ал. 2 АПК. Установяването на такъв очевиден порок на изявената воля е с пряко значение за закрилата по чл. 333 КТ, а предполага сходни правомощия на съда по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Доказателствената тежест е на работодателя. Свидетелските показания са недопустими (чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК). Следователно съдът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ не следва да игнорира акта по чл. 62, ал. 2 АПК, с който инспекцията по труда поправя очевидните фактически грешки в своето разрешение, само защото следва релевантния момент по чл. 333, ал. 7 КТ. Ако такива грешки има, но разрешението обективно (очевидно) е свързано с конкретния случай, актът по чл. 62, ал. 2 АПК е неразделна негова част, инкорпорира се в неговото съдържание и няма самостоятелно правно значение. Ако грешката няма такова естество, работодателят не е преодолял закрилата по чл. 333 КТ. При този отговор на въпроса основателно е касационното оплакване, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд е отказал да обсъди всички релевантни доказателства по възражението на ответника-работодател, че въпреки очевидните фактически грешки в мнението на ТЕЛК, респ. в разрешението на инспекцията по труда, е преодолял закрилата по чл. 333 КТ. При съществено процесуално нарушение съдът е игнорирал акта на инспекцията по труда по чл. 62, ал. 2 АПК, само защото следва релевантния момент. При неизяснена фактическа обстановка искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен на формално основание, а е нарушенъи чл. 344, ал. 3 КТ. Решението следва да се касира, а настоящата инстанция е длъжна да реши по същество спора по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Касационният състав приема, че на 27.11.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение с ответника МБАЛ „Шумен“ АД, по което ищецът Р. Я. е заемал длъжността „касиер“. Тогава е изтекъл срокът на писменото предизвестие № 1873/ 27.08.2018 г., с което работодателят е упражнил правото на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Към 27.08.2018 г. предизвестието е връчено на ищеца. Това е релевантният момент по чл. 333, ал. 7 КТ за преценката, дали се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и дали работодателят я е преодолял. Представеното решение № 292/ 14.02.2017 г. на ТЕЛК установява, че ищецът страда от исхемична болест на сърцето. Болестта е по чл. 1, т. 1 от Наредба № 5/ 1987 г. на МНЗ, а той се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Тя е обективна, а може да отпадне при бездействие, изричен отказ или умишлено затаяване на информация на искането на работодателя работникът да го уведоми за здравословното си състояние и да представи медицинските документи (решение № 246/12.07.2013 г. по гр.д. № 711/2012 г. IV ГО, решение № 61/02.04.2015 г. по гр.д. № 4165/2014 г. III ГО, решение № 364/04.04.2014 г. по гр.д. № 1514/2013 г. IV ГО). Със същото решение на ТЕЛК са опредени 74 % трайно намалена работоспособност и противопоказни условия на труд – посочено е, че ищецът може да изпълнява работата на длъжността „касиер“, но при облекчени условия (без тежък физически и нощен труд и при регулиран режим на труд и почивка). Установената практика с решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК (решение № 443/24.03.2016 г. по гр.д. № 2569/2015 г. IV ГО, решение № 246/11.11.2015 г. по гр.д. № 1305/2015 г. III ГО, решение № 60/13.06.2017 г. по гр.д. № 3186/2016 г. III ГО и други) приема, че когато с решението на ТЕЛК е определен намален процент на работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Заболяванията на ищеца, налагащи трудоустрояване, са установени по законовия ред и от органа по експертизата на работоспособността, като трудоустрояването се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването (чл. 314 КТ). Следователно ищецът се ползва и от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Преди да връчи предизвестието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ работодателят е бил длъжен да поиска мнението на ТЕЛК, а след като го получи – в разумен срок поиска и разрешението от инспекцията по труда; при това - за всяко от двете основания на закрила – аргумент от чл. 333, ал. 1, in fine КТ (така и решение № 168/11.06.2012 г. по гр.д. № 1113/2011 г. III ГО, решение № 83/ 11.04.2011 г. по гр.д. № 1784/2009 г. IV ГО, решение № 443/24.03.2016 г. по гр.д. № 2569/2015 г. IV ГО). На 06.07.2018 г. той е поискал информация за здравословното състояние, а ищецът му е предоставил всички решения на ТЕЛК, с които разполага, включително обсъденото. На 10.07.2018 г. работодателят е поискал мнението на ТЕЛК за предстоящото уволнение на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, посочвайки само основанието за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. С решение №1289/16.07.2018 г. ТЕЛК описва експертните решения, включително по трудоустрояването на ищеца, неговите заболявания и удостоверява, че исхемичната болест на сърцето е болест по т. 1 от Наредба № 5/ 1987 г. на МНЗ. Посочено е, че ищецът се полза от закрила по чл. 331, ал. 1 КТ. Въпреки допуснатата очевидна фактическа грешка в правната норма, която предоставя закрилата, мнение на ТЕЛК обективно се свързва с конкретния случай - касае ищецът, основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ и основанията за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Следователно с изпращането му до инспекцията по труда в разумен срок (на 13.08.2018 г.) работодателят е спазил задължението по чл. 333, ал. 2 КТ. На 13.08.2018 г. работодателят иска и разрешението от инспекцията по труда за предстоящото уволнение на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Позовава се лаконично на закрила по чл. 333 КТ. Представя същата медицинска документация и мнението на ТЕЛК. На 20.08.2018 г. инспекцията по труда разрешава ищецът да бъде уволнен по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ и сочи, че обсъденото основание за закрила е по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ. Разрешението е получено от работодателя на 22.08.2018 г., но в него е допусната очевидна фактическа грешка. Касационният състав приема, че несъответствието между изявената и действителната воля на инспекцията по труда е очевидно. Първо, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ е за работничка или служителка, майка на дете до 3-годишна възраст, а ищецът Р. Я. е невъзможен неин адресат. Второ, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ е социална, а не изисква предварително мнение на ТЕЛК (арг. от чл. 333, ал. 2 КТ). Пред инспекцията по труда работодателят е представил само медицинска документация и мнението на ТЕЛК, дадено поради болестта по т. чл. 1, т. 1 от Наредба № 5/ 1987 г. и трудоустрояването на ищеца, а разрешението е дадено при обсъждане на тези документи. Трето, на 14.02.2019 г. инспекцията по труда по реда на чл. 62, ал. 2 АПК е констатирала и поправила допуснатата фактическа грешка в основанието за закрила. Актът по чл. 62, ал. 2 АПК (до)изяснява, че разрешение е дадено поради закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Действително, актът по чл. 62, ал. 2 АПК следва релевантния момент по чл. 333, ал. 7 КТ, но при обсъждане на останалите релевантни обстоятелства (искането, в което работодателят се позовава лаконично на чл. 333 КТ без изрично да заяви и двете основания за закрила, на които ищецът е адресат, медицинската документация и мнението на ТЕЛК, при обсъждането на които е дадено), установяват категорично допуснатата очевидна фактическа грешка. Актът по чл. 62, ал. 2 АПК се инкорпорира в съдържанието на разрешението, но то касае единствено основанието за закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. След като в него не фигурира и другото основание по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, даденото разрешение не зачита особеностите на конкретния случай (нарушение по чл. 333, ал. 1, in fine КТ). Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е преодоляна. Уволнението на ищеца по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е незаконно на формално основание. При тези мотиви искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. За другите два иска самостоятелни касационни основания не са заявени. Следователно касационният състав е длъжен да остави в сила въззивното решение, тъй като е правилно като резултат. При този изход на делото и по аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора остават разноските пред касационната инстанция, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК той е длъжен да репарира направените от ответника по касация (от ищеца). При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВА В СИЛА решение № 117/ 08.07.2020 г. по гр.д. № 148/ 2020 г. на Шуменски окръжен съд. ОСЪЖДА МБАЛ „Шумен“ АД ЕИК[ЕИК] да заплати Р. Й. Я. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 610.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.