5 Р Е Ш Е Н И Е №131 С., 19.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2300/2016 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение от 11.06.2014 г. по гр.д. № 634/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, с което след отмяна на решение № ІІ-69-146 от 21.09.2012 г. по гр.д. № 23152/2011 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 69 състав, Гаранционен фонд е осъден да заплати, на основание чл.88, ал.1, б.”б” ЗЗ, на Г. М. Т. от [населено място] сумата 20 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 04.04.2005 г. ПТП, ведно със законната лихва от увреждането – 04.04.2005 г. до окончателното плащане. С определение № 154 от 13.03.2017 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на атакуваното решение само в частта, с която въззивният съд е определил датата на увреждането за начална дата на дължимост на законната лихва върху присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК по формулирания от касатора правен въпрос: От кой момент Гаранционен фонд дължи лихва за забава върху присъдените обезщетения. Касаторът поддържа доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон. Твърди, че не дължи законна лихва от настъпване на произшествието – 04.04.2005 г., предвид сезирането на ГФ от ищеца едва на 22.07.2009 г., по която е налице своевременно произнасяне от УС на ГФ. Според касатора най-ранният момент, от който дължи лихва за забава е не по-рано от датата, до която е бил длъжен да се произнесе по молбата на пострадалото лице за заплащане на претендираното обезщетение. По съображения в жалбата се иска касиране на въззивното решение, с произтичащите от това правни последици. Ответникът по касация – Г. М. Т., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно и по съображения в писмен отговор претендира за оставянето му в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за деликтната отговорност на водача на лек автомобил БМВ с рег. [рег.номер на МПС] – И. М. И., причинил ПТП на 04.04.2005 г., в резултат на което на Г. Т. е причинена средна телесна повреда. Зачетена е задължителната сила на присъдата по НОХД № 91/2006 г. на Окръжен съд – Бургас. Констатирана е липсата на доказателства за сключена, към момента на произшествието, задължителна застраховка, покриваща гражданската отговорност на водача на посочения лек автомобил. Изведен е извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд по реда на чл.88, ал.1, б.”б” от Закона за застраховането - действащ нормативен акт към датата на ПТП. При зачитане на конкретните доказателства, релевантни към размера на обезщетението за понесени от ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е определил сумата от 20 000 лв. Решаващият състав е отхвърлил като неоснователно правоизключващото евентуално възражение на ответника за погасяване по давност на претендираното вземане. Приел е, че вземането, предмет на предявения иск, се погасява с изтичането на общата 5-годишна давност, считано от датата на ПТП. В конкретната хипотеза, подадената от Г. Т. молба вх№ 24-01-270/22.07.2009 г. до Гаранционен фонд за доброволно изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е преди изтичане на 5-годишния давностен срок. Тази молба е квалифицирана от съда като действие от кръга на визираните в чл.116 ЗЗД, водещо до прекъсване на погасителната давност за упражняване на правата на ищеца срещу Гаранционния фонд. Затова от момента на подаване на молбата е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок досежно претендираното от ищеца вземане спрямо ответника, който не е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба – 30.05.2011 г. Изведен е извод, че предявеният иск с правно основание чл.88, ал.1, б.”б” ЗЗ/ сега отм./ не е погасен по давност и се явява основателен за претендираната сума, върху която е присъдена законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.04.2005 г., до окончателното й изплащане. Решението е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. По правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: С постановеното по реда на чл.291 ГПК решение по т.д. № 149/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., послужило като основание за допускане на касационно обжалване, е уеднаквена съществуващата до този момент противоречива практика по въпроса за момента, от който ГФ изпада в забава за вземане, основано на чл.88, ал.1 ЗЗ/отм./, съответно за дължимостта на обезщетение за забавено плащане. Съдебният състав, постановил посоченото решение, съобразявайки, че ГФ не е застраховател, нито делинквент, а носи отговорност за чуждо задължение в случаите, когато е направено искане от пострадалите, е приел, че ГФ изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва от деня на поканата за плащане на претендираното обезщетение, а не от датата на увреждането, при приложимост на общата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД. В тълкувателната част на решението изрично е отразено, че материалноправният въпрос – за началния момент, от който започва да тече лихва за забавено плащане върху дължимото от ГФ обезщетение за неимуществени вреди по чл.88, ал.1 ЗЗ, отм., е и изрично законодателно разрешен с допълнението на чл.88 ЗЗ с новите ал.4 и ал.5 – ДВ бр.85/2004 г. Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение споделя тази практика, която съответства изцяло на законодателното разрешение по поставения правен въпрос. Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.4 от действащия към момента на увреждането Закон за застраховането/отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по реда и в сроковете, уредени с правилника по чл.93, и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от пострадалото лице, като срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от 30 дни от датата на завеждане на претенцията. Тази разпоредба е възпроизведена и в чл.288, ал.7 от КЗ/отм./, който е в сила към момента на предявяване на претенцията на ищеца пред ГФ, с единствената разлика, че към този момент пределният срок за произнасяне на ГФ вече е тримесечен, считано от сезирането от пострадалото лице. Видно от данните по делото, ищецът е заявил претенцията си за обезщетение пред Гаранционния фонд с писмо от 22.07.2009 г., като след комплектоване на преписката по образуваната щета № 210137/22.07.2009 г., с писмо от 20.06.2010 г. фондът е отказал да заплати претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 04.04.2005 г., поради което и съгласно разпоредбата на чл.288, ал.11 КЗ /отм./ ищецът е предявил исковата си претенция пред съда. С постановяване на определението по чл.288 ГПК в частта, с която не е допуснато касационно обжалване, а именно в осъдителната част за главницата в размер на 20 000 лева, постановеното от Софийски градски съд въззивно решение е влязло в сила. Съгласно законодателното разрешение относно момента, от който ГФ дължи лихва за забава върху присъдената главница и предвид изложеното по-горе, следва да се приеме, че за начален момент на дължимост на законната лихва следва да се определи датата 22.10.2009 г., съобразно определеният максимален срок за произнасяне по образуваната пред ГФ щета, приложим към момента на сезирането на фонда от пострадалото лице. При произнасяне по въпроса за началния момент, от който ГФ дължи лихва за забава, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на постановеното решение в допуснатата до касационно обжалване част. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, пр.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени в частта, с която ГФ е осъден да заплати на Г. Т. законна лихва върху присъдената главница считано от датата на увреждането – 04.04.2005 г. и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което като начален момент, от който следва да се начислява лихва за забава, дължима върху присъденото с влязлото в сила въззивно решение обезщетение за неимуществени вреди, дължими от Гаранционен фонд – С., следва да се определи датата 22.10.2009 година. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 11.06.2014 г. по гр.д. № 634/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав в частта, с която датата 04.04.2005 г. е определена като начален момент, от който се начислява законна лихва върху присъденото на Г. М. Т. обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от Гаранционен фонд – С., вместо което постановява: ОПРЕДЕЛЯ датата 22.10.2009 година като начален момент, от който следва да се начислява законната лихва, дължима върху присъденото на Г. М. Т. обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от Гаранционен фонд – С., съгласно влязлото в сила въззивно решение по гр.д. № 634/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-В състав. Оставя в сила въззивното решение в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: