Р Е Ш Е Н И Е № 403 гр. София, 21.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Галина Захарова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1321/2013 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Т. И. от с. К., обл. В.Т., чрез неговите защитници – адвокати Л. М. и М. М., против въззивна присъда на Великотърновския апелативен съд, постановена по внохд № 130/2013 г. Сочи се, че са допуснати нарушения на закона, съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо. Направени са алтернативни искания, за отмяна на съдебният акт и връщане делото за ново разглеждане, или за оправдаване на подсъдимия. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Д. и И. Д. – адвокат Л. Б., е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че не са допуснати сочените нарушения, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 126/27.05.2013 г., Великотърновският апелативен съд наказателно отделение, е отменил присъда № 50/09.04.2013 г., постановена по нохд № 682/2012 г., на Окръжен съд Велико Търново, в частта с която подс. В. Т. И. е бил признат за невинен и оправдан за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т.т. 5 и 6, пр. последно, вр. чл. 115 НК, в частта с която са били отхвърлени предявените граждански искове от Д. Д., И. Д. и М. И., като майка и законен представител на К. Д., както и в частта за направените разноски, като вместо това е ПРИЗНАЛ подс. В. Т. И. ЗА ВИНОВЕН, в извършено престъпление на 01.11.2010 г., в с.К., общ. П. Т., пред дом № 151, по чл. 116, ал. 1, т.т. 5 и 6 пр. последно, вр. чл. 115 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на дванадесет години лишаване от свобода, определяйки „строг” първоначален режим, в затворническо общежитие от „закрит” тип, уважил е предявените граждански искове от по 80 000 лв. за всеки един от ищците, заедно със законната лихва и направени разноски, присъдил е държавна такса и разноски в полза на държавата. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод посочени в жалбата и развити в допълнението към нея, се свеждат по същество до твърденията, че не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, тъй като не са били обсъдени обективно, всестранно и пълно събраните доказателства и е последвал незаконосъобразен извод за виновността на подсъдимия в извършване на посоченото престъпление. При приетите за установени от въззивният съд фактически обстоятелства, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. По своята същност, възраженията на подсъдимия и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда, във връзка с приетата фактическа обстановка, на основата на събраните и преценени данни от доказателствените средства. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата от този съд, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти свързани с предмета на доказване, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. В. И., в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от обясненията на подсъдимия дадени на 02.11.2010 г. по ДП в присъствие на защитник след повдигане и предявяване на обвинението, от показанията на св. Л., А., М., Г., М., И., К., Г. и В., подкрепящи тези неговите обяснения, частично от тези на св. И. – баща на подсъдимия, от експертните заключения и обясненията на вещите лица по тях, от данните по приложените писмени доказателства, включително протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за следствен експеримент. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен, задълбочен, самостоятелен, подробен и прецизен анализ на събраните доказателства. Установените данни от преките доказателствени източници, подкрепени и допълнени от останалите свидетелски показания, експертни заключения и приложените писмени доказателства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен от подсъдимия, именно състава на посоченото престъпление. Твърдяните противоречията между данните в гласните доказателствени средства, са били обсъдени в мотивите – стр. 11 – 16, съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 и 339, ал. 2 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и точно е посочено на кои от тях се дава вяра, на кои не и защо и на кои се гради направения извод за авторството на деянието и виновността на подсъдимия. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение, на предходната инстанция, при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване в процеса изводите, че се касае до умишлено умъртвяване с особена жестокост на лице, което се е намирало в безпомощно състояние, са напълно законосъобразни. Въззивният съд в мотивите си внимателно и подробно е обсъдил обясненията на подс. И. и тезата му за неучастие в извършване на престъпното деяние, показанията на св. К., С. и С. – последните родители на подсъдимия, съпоставил ги е с данните от останалите доказателствени средства и правилно не ги е кредитирал, тъй като се опровергават изцяло от последните. Поради това и изводите му за виновността на подсъдимия са непротиворечащи на посочените по горе обяснения от ДП, свидетелските показания, експертните заключения и приложените писмени доказателства. В мотивите си точно е приел, че подс. В. Т. И., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал. 1, т.т. 5 и 6, пр. последно, вр. чл. 115 НК, като е налице причинна връзка между извършеното деяние и престъпния резултат. В тази връзка, относно авторството му, което се оспорва пред настоящата инстанция, правилно са били преценени цитираните обяснения на подсъдимия, показанията на посочените свидетели, експертните заключения и приложените писмени доказателства. Следва да се отбележи, че с тези обяснения от досъдебното производство е възпроизвел фактите настъпили от тръгването му заедно с пострадалия от бар „М.”, до умъртвяването му, като подробно е описал движението си зад гърба му, разговора между тях, месторазположението им, мястото на намиране на оръжието – дърво, нанесените удари и средствата които е използвал, местоположението на жертвата след падането, спрямо трайно закрепени предмети и вещи – пейка, циментов постамент на пейката, входна врата и оградна мрежа. Тези обяснения кореспондират изцяло с данните от останалите доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, зацапвания от кръв по пейката, протокола за следствен експеримент, с експертните заключения за местата на нанесените удари и причинените наранявания и използваните средства – дърво, юмрук, крак, показанията на кредитираните свидетелски показания. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото, въз основа на събраните доказателства, споделят се и от настоящата инстанция и не се нуждаят от подробно преповтаряне. Както бе посочено по – горе, въззивният съд в мотивите си – стр. 13 – 16, подробно се е занимал с възраженията за признанието направено от подсъдимия на ДП въз основа на психотормоз, за липсата на биологични следи – кръв, върху дрехите и обувките му и правилно ги е отхвърлил, като неоснователни и опровергани от останалите доказателства по делото - редовността на протокола му за разпит от 02.11.2010 г., както и кредитираните свидетелски показания на св.В. и М. по отношение на приложените по делото като веществени доказателства – дрехи на подсъдимия. Отказът на съда да кредитира останалите обяснения на подсъдимия, не съставлява нарушение на закона. Версията изложена с тях е била обсъдена обстойно в мотивите и с основание отхвърлена, като опровергана от другите доказателства по делото. Обясненията на обвиняемия са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е., законодателят го е освободил т задължението да говори истината. Затова тяхната достоверност относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание в съвкупност със данните от всички други доказателствени средства, възприети непосредствено и второ инстанционният съд е сторил точно това. В настоящият случай е точен и законосъобразен направения извод, че събраните доказателства изобличават еднозначно подс. И., като извършител на престъпното деяние. Законосъобразно предходната инстанция е приела, че в конкретния случай, с оглед на конкретните фактически обстоятелства установени по делото са налице квалифициращите признаци на деянието – извършването му с особена жестокост спрямо лице в безпомощно състояние – установена алкохолна концентрация от 4.78 пром – в границите на смъртоносната доза. Поради това и деянието правилно е квалифицирано по посоченият текст от НК. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно приложението на материалния закон и постановяване на осъдителна присъда, именно по посочения текст от НК. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. В. И. е извършил престъпление по този текст от НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: И второто касационно основание по тази жалба - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на касатора В. И.. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Великотърновският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устни възражения и изложение по направени доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Същият е имал възможност да се защитава пред тази съдебна инстанция, ползвайки адвокатска защита, да дава обяснения и прави искания. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Този съд, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всетранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това, не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпросите, извършено ли е или не и какво престъпление от подс. И., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, експертните заключения, приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкириминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, правилно го е осъдил за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Неоснователно е твърдението в писмените бележки към касационната жалба, че липсвал дори приблизителен час на извършване на деянието, че не са били обсъдени точно всички свидетелски показания и наличието на противоречия в тях /според защитата/ и че фактическата обстановка не съответства на същите. В мотивите си, Апелативният съд изрично е посочил, събраните по делото доказателства, кои кредитира изцяло и кои не, обосновавайки по какви съображения, обсъждайки ги подробно, поотделно и в съвкупност с останалите данни от гласните доказателствени средства, експертни заключения и писмени доказателства. Изрично е отбелязано на кои се гради приетата фактическа обстановка, след като им е направен самостоятелен и подробен разбор. Поради това и е неоснователно оплакването в този смисъл. От друга страна още в обвинителния акт – л. 3 гърба е посочено, че престъплението е извършено между 21.30 ч., когато обвиняемият тръгнал към бар „М.”, виждайки излизащия пострадал и 21.50 ч., когато свидетели забелязали тялото на последния, на 01.11.2010 г., поради което няма нарушение на процесуалните права на подс. И., както се твърди в писмените бележки. Неоснователно е и възражението в допълнението към касационната жалба, за допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на процесуално – следствено действие за приемане като доказателство на видеозапис, на проведения следствен експеримент. Действително такъв не е бил приет по време на съдебното следствие, но въззивната инстанция не го е ползвала като доказателство по делото. Изводите и се градят на протокола за следствен експеримент, който е бил приобщен по делото с определение от 08.04.2013 г., на първоинстанционният съд – протокол на стр. 12, поради което и няма нарушение на процесуалните права на страните. Ето защо, касационната жалба и в тази си част се явява изцяло неоснователна. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Неоснователно е и това неконкретизирано възражение, по направения довод – за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на размера му, апелативният съд е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за отговорността на дееца и правилно е било прието приложение на чл.55, ал. 1, т. 1 НК – л. 53 от мотивите, като наказанието е наложено под долния предвиден в закона размер. Ето защо, присъдата и в тази си част се явява законосъобразна, а определеното по размер наказание, за извършеното престъпление – справедливо. В този вид и размер, в най-пълна степен ще осъществи целите му посочени в чл. 36 НК. То е напълно съответно, на тежестта на извършеното деяние и данните за личността на дееца. По-нататъшното му намаляване, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, задачите на индивидуалната и генерална превенции. Ето защо, касационната жалба се явява неоснователна и в тази си част. С оглед на всичко изложено, за неоснователността изцяло на касационната жалба, въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 126/27.05.2013 г., постановена по внохд № 130/2013 г., на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение.. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: