Ключови фрази
прекратяване на трудовото правоотношение * допустимост на иск


5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 307

[населено място],03.05. 2012 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:


Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА


при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 123 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

С определение на Старозагорския окръжен съд № 227/31.10.2011 г. по ч.гр.д. № 478/2011 г., е потвърдено определение № 4565 от 07.10.2011 г. на Старозагорския районен съд, постановено по гр.д. № 9603/2010 г., с което е прекратено производството по делото като недопустимо по предявения от жалбоподателя ищец Р. Е. Д. от [населено място] срещу ответника [фирма] [населено място], за осъждане на ответното дружество да прекрати в писмена форма съгласно изискването по чл. 335 КТ трудовия му договор на основание чл. 327, т. 2 и т. 3 КТ.

Недоволен от определението на СтОС е жалбоподателят ищец Р. Е. Д. от [населено място], който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно.

В изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. с 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 1- 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като не е посочена и представена задължителна практика на ВКС, както и противоречива съдебна практика, настоящият състав на ВКС приема, че се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са: има ли работникът правен интерес да търси съдебна защита, когато работодателят не му издава изискуем документ по чл. 128, ал. 3 КТ, удостоверяващ прекратяване на трудовото правоотношение; компетентен ли е съдът да се произнесе по такова искане при липса на предвидена процедура в чл. 128а, ал. 3 КТ за защита на работника от неизпълнение на задължението за издаване на документ, който удостоверява прекратяването на едно трудово правоотношение от работодателя; както и подлежи ли на съдебен контрол неизпълнението на законовото задължение от работодателя, което се отнася за последиците при прекратяване на трудово правоотношение, включително и за отказа/мълчалив или изричен/ за издаване на документ по чл. 128а, ал. 3 КТ.

Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото, намира че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.

След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство на въззивното определение.

За да постанови определението си въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск за осъждане на ответното дружество да прекрати в писмена форма съгласно изискването по чл. 335 КТ трудовия договор с ищеца на основание чл. 327, т. 2 и т. 3 КТ е законосъобразно, тъй като прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ – без предизвестие настъпва от момента на получаване на писменото изявление от работодателя, а заповедта му по чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ има само констативен характер.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правните въпроси, посочени от касатора са от значение за изхода на делото, поради което касационното обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В отговор на въпросите относно това има ли работникът правен интерес да търси съдебна защита, когато работодателят не му издава изискуем документ по чл. 128, ал. 3 КТ, удостоверяващ прекратяване на трудовото правоотношение; компетентен ли е съдът да се произнесе по такова искане при липса на предвидена процедура в чл. 128а, ал. 3 КТ за защита на работника от неизпълнение на задължението за издаване на документ, който удостоверява прекратяването на едно трудово правоотношение от работодателя; както и подлежи ли на съдебен контрол неизпълнението на законовото задължение от работодателя, което се отнася за последиците при прекратяване на трудово правоотношение, включително и за отказа/мълчалив или изричен/ за издаване на документ по чл. 128а, ал. 3 КТ, настоящият състав на ВКС приема следното :

Съгласно чл. 128а, ал. 1 КТ по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането, а съгласно ал. 3 на същата законова норма при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. В конкретния случай между страните е сключен трудов договор и тъй като работодателят не е изпълнявал задълженията си по него да заплаща своевременно на работника уговореното трудово възнаграждение, последният му е отправил на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК известие за прекратяване на трудовия договор без предизвестие. Работодателят не е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с работника на основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2, респ. т. 3 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, в случая на 04.01.2011 г. – датата на получаване на писменото изявление на работника от работодателя, т.е. трудовото правоотношение е било прекратено с едностранно изявление от ищеца-работник до ответното дружество-работодател, считано от 04.01.2011 г., като заповедта за прекратяването му в случая има само констативен характер. По силата на закона – чл. 128а, ал. 3 КТ работодателят е длъжен да издаде писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение като неизпълнението на това задължение не подлежи на съдебен, а на административен контрол по силата на чл. 399 и сл. КТ. В конкретния случай следва да бъде сезирана съответната инспекция по труда, чийто правомощия в този аспект са посочени в чл. 402 КТ.

При този отговор на поставените правни въпроси, настоящата инстанция намира, че предявеният иск за осъждане на работодателя да прекрати в писмена форма съгласно изискването по чл. 335 КТ трудовия договор с работника на основание чл. 327, т. 2 и т. 3 КТ по исков ред се явява процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено, тъй като в този случай защитата на работника следва да бъде реализирана по административен ред. Достигайки до този извод за недопустимост на предявения иск, въззивният съд е постановил обжалваното си определение в съответствие с материалния закон, поради което то следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение на Старозагорския окръжен съд № 227/31.10.2011 г. по ч.гр.д. № 478/2011 г., по частна касационна жалба с вх. № 15288 от 23.11.2011 г. на Р. Е. Д. от [населено място].

ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение на Старозагорския окръжен съд № 227/31.10.2011 г. по ч.гр.д. № 478/2011 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :