Р Е Ш Е Н И Е №39 гр.София, 12 февруари 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №2288/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения Г. М. Р. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, на основание чл. 422, ал. 1,т. 5, вр. чл. 348, ал. 1,т. 3 НПК ,вр. чл. 420, ал. 2 НПК, на производството по ВНОХД №122/2013 год. на Окръжен съд гр.Добрич, в частта на въззивно решение №77 от 3.05.2013 год., по отношение на подсъдимия Г. М. Р. с ЕГН:[ЕИК], с която е потвърдена присъда №11 от 28.02.2013 г., постановена по нохд №.328/2012г. на Балчишкия районен съд .В лично изготвеното от осъдения искане се изразява недоволно от размера на наложеното му наказание, групирано и с наказанието по нохд№211/09 год. на РС гр.Балчик. Изтъква прекомерност на размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода”; несъобразяване на индивидуализацията на наказание с факта , „че е инвалид с лявата си ръка” ,за което прилага епикриза; полага грижи за болната си майка; изпитването „на огромни трудности в пребиваването си в затвора”. Моли за възобновяване на делото и намаляване размера на наложеното му наказание. В съдебно заседание осъденият Р. се явява лично и със служебен защитник, назначен от ВКС по реда на чл. 94, ал.1,т.6 НПК – адвокат Ж. Ж. от САК. ЗАЩИТАТА И ОСЪДЕНИЯТ ,в своя лична защита, поддържат искането, поради преценката, че наказанието е несъразмерно тежко. Претендира се намаляване на наложеното на осъдения наказание на две години „лишаване от свобода”. ПРОКУРОРЪТ от ВКП дава заключение , че производството е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимите са признали фактите; ползвали са се от привилегията на тази процедура за налагане на редуцирани по чл. 58а НК; на осъдения Р. наказанието е редуцирано с 1/3 –та и е справедливо; правилно е приложен и чл.68, ал.1 НК. В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА искателят заявява, че се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли да последващо намаляване разцмера на наказанието ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО СЪОБРАЗИ ПОСОЧЕНОТО В ИСКАНЕТО ОСНОВАНИЕ, ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА СВОЯТА КОМПЕТЕНТНОСТ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо : подадено е от легитимна страна; в рамките на установеният в закона шестмесечен срок от влизане в сила на атакувания акт ; насочено е срещу подлежащ на проверка по реда на възобновяването влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не е допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК С въззивно решение №77 от 3.05.2013 год. по внохд №122/2013 год. на Окръжен съд гр.Добрич , образувано по жалба от подсъдимия Г. М. Р., и по жалба от защитата на подс.А. А., е била потвърдена присъда №11 от 28.02.2013 г., по нохд №.328/2012г. на Балчишкия районен съд, в частта, с която подс.Г. М. Р. е бил признат за виновен в това ,че при условие на продължавано престъпление за времето от началото на м.януари 2012г. до 15.02.2012г. в [населено място], чрез разбиване на прегради здраво направени за защита на имот, използване на специални технически средства и МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф 3" с рег.№ Н 04-11АР, в съучастие – като помагач, с подсъдимите И. П. А., И. А. А., М. М. В. и В. Д. И., умишлено е улеснил (помогнал) да се отнемат движими вещи, чужда собственост, всички на обща стойност 7 101,87 лв, от владението на различни лица : Х. Х.; Г. В.; С. Щ.; И. М.; Ж. Д.; Г. К., без съгбласието им и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.т. 3 и 4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр с чл. 20, ал. 4 , във вр. чл. 26 НК, вр. чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като осн. чл. 58а от НК съдът е намалил така наложеното наказание с 1/3 и е определил за изтърпяване наказание „лишаване от свобода” за срок от две години , което осъденият да изтърпи при първоначален „строг” затворнически режим в затвор или в затворническо общежитие от „закрит тип”. На осн. чл. 68, ал.1 от НК е постановено постановил подсъдимият Р. да изтърпи отделно и наложеното по нохд № 211/2009г. на РС Балчик наказание в затворническо общежитие от „закрит тип”. Относно подс.Ал. А. (която не е предмет на настоящото производство) присъдата е изменена в частта за наложеното му наказание за същото престъпление и отменена за групиране с наказания по други влезли в сила присъди. Производството на делото пред първата инстанция се е развило по реда на чл. 371,т. 2 от НПК. При прилагането на тази диференцирана процедура за решаване на делото, съдебните инстанции са се съобрази с обстоятелствата очертаващи процесуалното поведение на осъдения Р.. Наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като е съобразено с релевантните за наказателната отговорност на осъдения обстоятелства по чл. 54 от НК и с целите по чл. 36 от НК. Основателно е отхвърлена и възможността за прилагане на чл. 55 от НК, тъй като отчетените смекчаващи обстоятелства нямат характер на "многобройни" или "изключителни", а и наложеното наказание, особено предвид съвкупния анализ на определящите отговорността на осъдения обстоятелства, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Правилно наказанието е определено при превес на смекчаващите отговорността на Р. обстоятелства, въпреки немалкия брой отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчетено е изразеното съжаление и разкаяние, влошеното здравословно състояние, вида и степента на участие в съвместната престъпна дейност – като помагач. Неоснователно се твърди, че не е съобразено, според действителното му значение, влошеното здравословно състояние на осъдения - наличието на некротомия и фасцитомия на част от горен ляв крайник с ампутация с средна трета на лява предмишница, датираща от 18.02.2011 год. Тази инвалидност е съществувала и по време на извършване на деянието , но не е била възпиращ фактор за осъществяване престъпната дейност през 2012 година. Освен че е направил признание по фактите и е проявил разкаяние за извършеното, което е отчетено при определяне на наказанието му , съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК и вр. чл. 58а от НК, признанието по чл. 371, т. 2 от НПК законосъобразно е третирано и като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство. Правилно това самопризнание е разгледано като елемент от цялостното, обективно проявено още от досъдебното разследване поведение на Р., което е спомогнало и за своевременното разкриване на престъплението, и съучастниците в съвместната престъпна дейност . Вън от тези фактори , обуславящи смекчаващите отговорността обстоятелства, наказанието е съобразено и с данните, че отговорността на осъдения е формирана на базата и на редица отегчаващите вината на обстоятелства: завишената степен на обществена опасност на деянието предвид размера на предмета на престъплението и броя на деянията в рамките на единното престъпление – пет отделни деяния ; съучастническа дейност с още пет лица в различни комбинации, отличаваща се с многобройност на съучастниците и с трайност на общия престъпен умисъл във времето за около два месеца ; многобройност на деянията, извън съставомерния им минимум при продължаваното престъпление от две деяния. Във въззивното решение е извършена преценка на доводите за смекчаване правното положение на осъдения, включително и относно неговата инвалидност като са изложени убедителни аргументи, по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, за липса на основание за повече снизхождение. Въззивната инстанция основателно е отхвърлила претенцията на Р. за намаляване размера на наложеното му по реда на чл. 58а, ал. 1 НК наказание от три години лишаване от свобода, което - след намаляването му с 1/3, е определено на две години „лишаване от свобода”. Така, на Р. е било определено наказание малко над минималния размер, което, с оглед цялата му престъпна деятелност се явява справедливо. Д. за затрудненото пребиваване в затвора при наличието на посочения по-горе вид инвалидност на осъдения е несъотносим към обстоятелствата, очертаващи индивидуализацията на наказанието, а е валиден към условията и режима за неговото изпълнение. Престъплението е извършено за времето от началото на м.януари 2012 год. до 15.02.2012 г. в установения изпитателен срок по предходно условно осъждане на Р. с влязла в сила на 16.06.2009 год. присъда по нохд №211/2009 г. на БРС за извършено на 17.07.2008 год. престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК , за което му е наложено наказание осемнадесет месеца „лишаване от свобода”. При тези данни приложението на чл. 68 ал. 1 НК с постановяване на отделното изпълнение на това наказание е императивно обусловено и не търпи доводи за неправилно приложение на закона. Липсва основание за възобновяване , тъй като не се намериха данни за неправилна индивидуализацията на наказанието или за неправилен отказ от приложението на останалите, предвидени институти при неговото определяне, регламентирани в нормите на Глава V-та в Общата част на НК. Настоящото производство е извънредно. Посягането върху стабилитета на влезлия в сила съдебен акт има оправдание само, когато е необходимо отстраняването на особено съществени нарушения при приложението на закона. В случая няма никакви данни да се счита, че е нарушен законът при индивидуализацията на наказанието на искателя. Ето защо, не може да бъде уважено искането на Р. за намаляване на наложеното му наказание. По изложените съображения, на основание чл. 425 – чл. 426 НПК, ВКС, трето наказателно отделение в настоящият състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. М. Р., ЕГН:[ЕИК], за възобновяване на производството по внохд №122/2013 год. на Окръжен съд гр.Добрич в частта, по отношение на този осъден, в която с въззивно решение №77 от 3.05.2013 год. е потвърдена присъда №11 от 28.02.2013 г., по нохд №.328/2012 год. на Балчишкия районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :