Р Е Ш Е Н И Е                                       №  238   София, 25 май  2009 година                                      В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 20 май две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 229/2009 година.     Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалби на подсъдимия С. Е. М., чрез неговите защитници – адвокати М. М. и И. И. , както и от Н. Д. Д. – частен обвинител и граждански ищец, против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 312/2008 г. Сочи се в първите, че е допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо, а в последната – че определеното по размер наказание - занижено. Съответно исканията са за отмяна на съдебния акт, оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че всички жалби са неоснователни и не следва да бъдат уважавани.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 18/12.02.2009 г., по внохд № 312/2008 г., Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло присъда № 3/10.01.2008 г., по нохд № 769/2005 г., на Окръжен съд Плевен, с която подс. С. Е. М. е бил признат за виновен, в извършено на 08.06.2002 г., в с. Д., обл. Плевен, като извършител в съучастие с други „неизвестни извършители”, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК и осъден на шест години лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим, зачетено предварителното задържане, извършено групиране по реда на чл. 25, вр. чл. 23 НК, уважен предявеният граждански иск за причинени имуществени вреди със законната лихва, присъдени направените разноски.   По довода за нарушение на материалния закон:   Възраженията по този довод в жалбите на подсъдимия, се свеждат до твърдения, че не е извършил престъплението за което е бил обвинен и осъден и че неправилно са били преценени събраните доказателства.   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно.   При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, изводите за виновността на подс. М. и правната квалификация на деянието, като престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, са напълно законосъобразни. Подс. С. М. , действувайки в съучастие като съизвършител в инкриминирания случай, е отнел чуждите движими вещи – пари 80 лв., от владението на Д. Д. Г. от с. с., като деянието е придружено с причиняване на средна телесна повреда и пострадалият е бил поставен в беззащитно състояние.становените данни от доказателствените източници, каквито са изцяло показанията на свидетелите Н, подробно описвайки възприетата лично от него фактическа обстановка при откриване на баща си – пострадалия Д. Г. и пресъздавайки думите на последния за развитието на инцидента, показанията на защитен свидетел, за това което разказал бащата на подсъдимия пред компания по този повод през лятото на 2002 г. и за големите подробности касаещи живота, трудовата дейност и имуществото на пострадалия, на св. Е, разпитан от въззивната инстанция и потвърдил показанията на Д. , от приложените писмени доказателства потвърждаващи тези показания, включително и протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, от заключението на ДНК експертизата по намерената угарка от цигара „Виктори”, иззета като веществено доказателство при огледа, че биологичния материал по нея принадлежи на подсъдимия, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен от обективна и субективна с. , съставът на посоченото престъпление. Твърденията на подсъдимия, са били преценени в съответствие с чл. 305, ал. 3 и 339, ал. 2 НПК и са изложени убедителни съображения, защо са отхвърлени в мотивите към съдебните актове. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая, вътрешната убеденост на съда е изградена на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни от гласните доказателствени средства, са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата на непосредствените възприятия при провеждане на съдебното следствие, относно вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства.   Посочените в касационната жалба възражения във връзка с направения довод, са идентични с поддържаните и пред въззивния съд. Същият в мотивите си, подробно се е занимал с авторството на деянието, с обективната и субективна с. на престъплението, за годността на вещественото доказателство и извършената ДНК експертиза и протокола за оглед на местопроизшествие, за получения инсулт и връзката му с упражненото насилие, посочил е точно доказателствата върху които се основават изводите му и е направил законосъобразно заключение, че възраженията са неоснователни и че съставът е осъществен от подсъдимия М. Изложените в тази връзка съображения са подробни, последователни, безпротиворечиви и подкрепени от доказателствата по делото. Правилно е било прието, че авторството на деянията е доказано по несъмнен начин и е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. Не може да бъде направен друг извод освен този, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Показанията на посочените свидетели, както и тези на Ц. , Н. и Н. , изцяло и в най – малки подробности кореспондират помежду си, с обективните находки отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, с данните от ДНК и СМЕ експертизи и останалите писмени доказателства. Поради това е правилен извода, че възраженията по този направен довод са неоснователни, който се споделя изцяло и от настоящата инстанция.   Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Осъдителна присъда може да се гради и само върху косвени доказателства, когато от техния анализ логически следва единственото заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В настоящият случай, съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно този подсъдим, като един от извършителите на деянието. В тази връзка са изпълнени и задължителните указания на ВКС, в отменителното решение № 462/01.12.2008 г., по н. д. 482/2008 г., на 3 н. о., относно копие на Заповед за полицейско задържане, забавянето на изследването на вещественото доказателство.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. М. е извършил това престъпление.   С оглед на изложеното, оплакването за допуснато нарушение на закона, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   От съдържанието на жалбите на защитниците, на подсъдимия, може да се направи извод за твърдяно неспазване правилата за оценка на доказателствата от въззивния съд и нарушения по чл. 313 и 314 НПК.   И това посочено касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. С. М. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Великотърновският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. М. , е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции с участие на з. и да дава обяснения по обвинението. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.   Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса. При това инстанциите, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. С. М. , съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, като е изложил съображения кои от тях кредитира, кои не и защо, от приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.   Направеното конкретно оплакване, че не са били обсъдени в задълбоченост доводите и възраженията на защитата, е неоснователно. Видно от мотивите на второинстанционният съд – л. 47 – 49, пространно са били обект на внимание и обсъждане възраженията за протокола за оглед на местопроизшествие, ДНК експертизата на намерената угарка, за връзката между инсулта и упражненото насилие, за показанията на защитения свидетел. По повод на подадената жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Затова направеното възражение е напълно неоснователно. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства.   По посочените съображения, съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд счита, че при постановяването на въззивното решение Великотърновският апелативен съд, не е допуснал нарушения, които да са касационно основание за отмяната му по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:   Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. Съобразно изложеното по-горе в мотивите за законосъобразността на съдебния акт в наказателната му част, напълно правилно е бил определен и размера на наложеното наказание. При условията на чл. 54 НК за неговата индивидуализация, точно са били отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, данните за деянието и личността на дееца. С оглед на тях, настоящата инстанция счита, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства за да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко и да се приложат разпоредбите на чл. 55 НК. Ето защо, наложеното по размер наказание – шест години лишаване от свобода е справедливо, съобразени с данните за деянието и дееца – многократно осъждан, с целите му по чл. 36 НК. По – голямо снизхождение няма да способства за осъществяване задачите на индивидуалната и генерална превенции.   С оглед на всичко изложено, касационните жалби на подс. С. М. , като изцяло неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.   По жалбата на частния обвинител и граждански ищец:   Твърдението в нея е за явна несправедливост на размера на наложеното наказание, поради неговата заниженост.   Жалбата е неоснователна. Както би посочено по – горе в мотивите, по повод на същото касационно основание релевирано от подс. М. , размера от шест години лишаване от свобода е напълно справедлив и съобразен с данните по делото за деянието и дееца, с принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК и целите му по чл. 36 НК. В тази връзка важат изцяло изложените съображения по този касационен довод, поради което не се налага да бъдат преповтаряни.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 18/ 12.02.2009 г., по внохд № 312/2008 г., на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:   Членове: