О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 16

гр. София, 10.01.2020 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 237 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД срещу решение № 1794 от 11.07.2018г. по в.т.д. № 5707 / 2017г. на Апелативен съд - София, с което след отмяна на решение № 1690 от 30.08.2017г. по т.д. № 6848 / 2016г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 422 ГПК, е отхвърлен предявеният от банката положителен установителен иск срещу „ЕСТЕЛ СИСТЕМС” ЕООД за сумата от 200 000 евро – част от главница по договор за банков инвестиционен кредит № 129 / 15.07.2004г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 75592/2015г. на Районен съд –София, като погасено по давност.
Касаторът твърди, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения, че договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, което не превръща договора в такъв за периодични платежи. С оглед на това се поддържа, че погасителната давност за вземанията за главница, произтичаща от договора за кредит, започва да тече от крайната дата за издължаване на кредита, освен ако същият не е направен предсрочно изискуем, в който случай погасителната давност започва да тече от датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Претендират се разноски за платени държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата и по делото, „ЕСТЕЛ СИСТЕМС” ЕООД, в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно се сочат доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна е установено за безспорно по делото, че на 15.07.2008г. между „Булбанк" АД - кредитор и „Нетплюс" ООД- кредитополучател или длъжник, и „Естел Системс" ЕООД, П. Н. и В. Г., в качеството им на трети лица - солидарни длъжници, е сключен договор за банков инвестиционен кредит № 129, с който банката е предоставила на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на 2 500 000 евро, срещу задължение на дружеството за връщане на главницата и плащане на договорни лихви в сроковете и размерите, посочени в договора. С чл.5 от договора, за обезпечаване погасяването на всички вземания на кредитора - предмет на договора до окончателното им събиране, кредитополучателят и солидарните длъжници са осигурили в полза на кредитора обезпеченията, конкретизирани в договора. С осем анекса към процесния договор за банков кредит, страните са променили падежите на задълженията на кредитополучателя „Нетплюс" ООД и други клаузи по кредита. На 21.03.2008 год. между страните е сключено и допълнително споразумение към договора за кредит, с което кредитополучателя и солидарните длъжници са признали размера на задълженията по договора за кредит към датата на сключване на споразумението и са определили нов падеж на задълженията, а именно 01.02.2011 год., като в §Б страните изрично са заявили, че за плащането на кредитното задължение от кредитополучателя, солидарно са се задължили и солидарните длъжници.
На 07.12.2015год. „Уникредит Булбанк" АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 200 000 евро-част от главница в размер на общо 573 988,85 евро, дължима за периода 13.01.2009 год. до 05.11.2015 год., по което на 06.01.2016 год. е издадена заповед по чл.417 ГПК. с която е кредитополучателят „Нетплюс" ООД и съдлъжникът „Естел системс" ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Уникредит Булбанк" АД сумата от 200 000 евро - незаплатена главница, ведно със законната лихва от 07.12.15 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 7823,32 лева - държавна такса. На 29.01.2016год. на „Естел Системс" ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение по образуваното изп. дело въз основа на изпълнителния лист към заповедта за изпълнение. На 11.02.2016 год. по ч.гр.д. № 75592/15год. на СРС е постъпило писменото възражение на „Естел системс" ЕООД срещу заповедта за изпълнение, за което „Уникредит Булбанк" АД е уведомена на 29.02.2016 год., като на 28.03.2016 год. банката е предявила настоящият установителен иск.
Въззивният състав, след като е анализирал съдържанието на уговорените в договора за кредит и анексите към него права и задължения на страните и подписването му от ответното дружество в качеството на солидарен длъжник, е приел за неправилен извода на СГС, че ответника по иска има качеството на поръчител, поради наличие на съгласие на страните по договора "Естел системс" ЕООД да встъпи в задълженията на кредитополучателя - първоначален длъжник, като стане носител на всички задължения по договора за кредит. Решаващият състав се е позовал на договореното между страните, че обемът и условията на задължението за връщане на предоставения кредит са еднакви за първоначалния длъжник и за встъпващите съдлъжници, между които и ответното дружество. Същевременно е съобразил, че получаването на заемната сума от едно лице му придава качеството на кредотополучател, а встъпването в дълга предполага наличието на вече възникнал дълг, по който се встъпва, като встъпилият в чуждия дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него, но изпълнява свой дълг. Кредиторът запазва претенцията си към стария длъжник, като се сдобива с още една претенция за дължимото спрямо встъпилото трето лице. Съдържанието на поетите от „Естел системс" ЕООД задължения е обосновало извода, че това дружество се е задължило солидарно заедно с дружеството - кредитополучател, да отговаря за една и съща престация към кредитора, който може да я поиска от всеки един от тях, което съгласие е изрично изразено в допълнителното споразумение № 1/21.03.2004год. към договор за банков кредит. Поетата от ответното дружество спрямо кредитора отговорност напълно съответства на отговорността на встъпилото в чужд дълг трето лице по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Апелативният съд е посочил, че за разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при уговорената солидарна задълженост солидарният длъжник дължи на свое основание, като отговорността му няма акцесорен характер. Аргументирал се е, че в случая източник на солидарността е конкретният договор, а не законът и разпоредбата на чл.147 ЗЗД, предвиждаща ограничение във времето, през което поръчителят остава задължен към кредитора след падежа на главното задължение, е неприложима. Въззивната инстанция се е позовала на даденото разрешение в решение № 654 от 08.01.2008г. на ВКС по т.д. № 320/07г.
За да постанови отменително - отхвърлителното си решение, апелативният състав е приел за основателно възражението на ответната страна, че предявеният на основание чл.422 ГПК иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Посочил е, че ответното дружество не оспорва съществуването на изискуемо вземане по процесния договор в претендирания размер, възникнало на предявеното основание, като съгласно чл.126, ал.2 ЗЗД, изискуемостта на едно от солидарните задължения не е предпоставка за изискуемостта на останалите, като за солидарния длъжник изискуемостта на вземането е настъпила на уговорения падеж. Посочва, че в чл.З, ал.2 от допълнителното споразумение от 23.03.2008 г. към договора за кредит е договорено, че погасяването на главницата по договора ще се извърши на 29 броя равни месечни вноски, всяка от които в размер на 31 890 евро, дължими на първо число на всеки месец, и една последна изравняваща вноска в размер на 32 022,86 евро, като първата вноска е дължима на 01.09.2008г., а последната на 01.02.2011г. С оглед на това, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 07.12.2015г., решаващият състав е заключил, че са погасени по давност всички вноски по споразумението, с падеж, настъпил в периода от 01.09.2008г. до 07.12.2010г. /5 години преди подаване на заявлението/ или общо 27 вноски в размер на 864 617.22 евро, която сума надхвърля претендираната от банката главница от 200 000 евро, включително и посочения в заявлението общ размер на неизплатената главницата от 573 988,85 евро. Направен е извод, че давността не е прекъсната, тъй като по делото няма данни, ищецът да се е присъединил към изп. дело № 200884404901091, като присъединяването му изп. дело № 20127810400744 /образувано след изтеклата погасителна давност/ е след погасяване по давност на всички вноски по споразумението, с падеж, настъпил в периода от 01.09.2008год. до 07.12.2010 год.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда, поради което са от значение за изхода на спора: „1/ Необходимо ли е да се присъединява с нарочна молба ипотекарен кредитор като взискател по изпълнително дело, по което принудителното изпълнение е насочено върху имот, който е ипотекиран в полза на същия кредитор?; 2/ Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания по погасителни вноски по договор за банков кредит?; 3/ Следва ли съдебното решение да съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето на такива доводи и възражения, като неоснователни?”. Касаторът се позова на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 - по всички въпроси, по чл.280, ал.1, т.3 - по втори въпрос и по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК. Цитира следната съдебна практика: решение № 584/17.07.2008г. по т.д.№ 227/2008г. на ВКС, решение № 261/12.07.2011г. по гр.д.№ 795/2010г. на ІV г.о на ВКС, решение № 28/05.04.2012г. по гр.д.№ 523/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 18/09.03.2008г. по т.д.№ 1512/2017г. на ВКС, решение № 20/23.07.2018г. по гр.д.№ 1377/2017г. на ВКС, решение № 68/16.07.2018г. по гр.д.№ 2751/2017г. на ВКС, решение № 72/25.06.2018г. по гр.д.№ 1934/2017г. на ВКС, решение № 41/13.03.2018г. по гр.д.№ 1712/2017г. на ВКС, решение № 202/21.12.2013г. по т.д.№ 866/2012г. на І т.о. на ВКС и решение № 76/12.06.2012г. по т.д.№ 377/2011г. на ІІ т.о. на ВКС.
Първи въпрос не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в мотивната част на обжалвания акт не се съдържат мотиви относно твърдението на ищеца за присъединяването му по право като ипотекарния кредитор като взискател в изпълнително дело, по което принудителното изпълнение е насочено върху имот, който е ипотекиран в полза на същия кредитор.
Настоящият състав на ВКС намира, че въпросът № 2, а именно: „Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит?”, е обуславящ за изхода на конкретното дело, по което е прието, че 5 годишният давностен срок тече от падежа на всяка от вноските за главницата по кредита, поради което спрямо този въпрос е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за съответствието му по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с даденото от ВКС разрешение с постановеното по реда на чл.290 ГПК след депозирането на касационната жалба решение 38/26.03.2019г. по т.д.№ 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС, в което е прието за приложима по отношение на задължението за главница общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Следва да се има предвид, че в цитираната от ответника по касацията практика на ВКС по гр.д. № 795/2010г. на IV г.о. и по гр.д. № 523/2011г. на III г.о., в постановените по реда на чл.290 ГПК по тези дела решения е даден отговор на въпроса, по който е допуснат касационния контрол, че погасителните вноски по договор за заем не представляват периодични плащания, поради което спрямо тях намира приложение 5-годишният давностен срок. Отговорът, даден по реда на чл.290 ГПК, обаче не обхваща въпроса относно началния момент, от който тече 5-годишният давностен срок - от момента на всяка вноска или от изтичането на крайния срок на договора. С решението по гр.д. № 6629/2013г. на IV г.о. на ВКС по реда на чл.290 ГПК също се дава отговор по друг въпрос - по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по предявения иск в рамките на изложените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и направеното искане и за последиците от неизпълнение на това задължение. Безспорно в казуалната част на това решение съдът е приел, че давностният срок тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането й е дължимо, но доколкото това разрешение не се обхваща от отговора на въпроса, по който е допуснат касационният контрол, същото може да бъде взето предвид едва в касационната фаза при даване на отговора на въпроса по настоящото дело с решението по чл.290 ГПК, ако даденото разрешение се счете за правилно.
Трети въпрос, „Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?” покрива, както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, въззивният състав не се е произнесъл по направеното от жалбоподателя още с исковата молба твърдение, от което се извежда прекъсване на течението на давностния срок, че банката е присъединен по право взискател по изпълнителните дела в качеството й на ипотекарен кредитор при насочено принудително изпълнение по тези дела срещу имот ответника по иска, предмет на ипотеката.
Предвид горното, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по два правни въпроса: 1/ по материалноправния въпрос : „Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит? и 2/ по процесуалноправния въпрос: „Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?”
С оглед допускането на решението до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съдът не обсъжда наведената в изложението предпоставка по чл.280, ал.2, пр. последно ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 7823,32 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1794 от 11.07.2018г. по в.т.д. № 5707 / 2017г. на Апелативен съд - София.
УКАЗВА на касатора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 7823,32 лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на II ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва на състава за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.