Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60457

гр. София, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3209 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 264424/25.06.2021 г., подадена от Община Крумовград, чрез адвокат Муса Сеидахмед, срещу решение № 260065 от 10.05.2021 г. по гр. д. № 62/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 20210/22.12.2020 г. по гр. д. № 304/2019 г. на Окръжен съд – Кърджали за отхвърляне на предявения от Община Крумовград срещу „БКС” ЕООД, гр. Крумовград иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗС, да бъде установено по отношение на ответника, че учреденото му право на строеж с договор за учредяване право на строеж от 27.11.2003 г. върху неизградените секции № 2 и № 3 от предвидения за изграждане жилищен блок № 1 с магазини, възлизащо на незастроена площ от 755.47 кв. м и на РЗП от 2 688.88 кв. м от недвижим имот - частна общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост № 5134/15.05.2012 г. (Акт за частна общинска собственост № 229/31.07.2001 г.), представляващ УПИ I, кв. 44 по действащия към 27.11.2003 г. ПУП на гр. Крумовград, с площ 4 800 кв. м, при граници: североизток – УПИ II - за трафопост и ул. "Димитър Благоев", северозапад - ул. "Васил Левски", югоизток - ул. "Славянска" и югозапад - ул. "Съединение", който имот понастоящем представлява ПИ с идентификатор 39970.504.1371 по КККР на Крумовград, одобрени със заповед № РД-18-96/30.12.2009 г. на изп. директор на АГКК и изменени със заповед за изменение на КККР № КД-14-09-69/8.04.2013 г. на началник на СГКК - Кърджали, целият с площ от 6 153 кв. м, при граници и съседи по КК: поземлени имоти с идентификатори: 39970.504.1159, 39970.504.1281, 39970.504.1264, 39970.504.1267, е погасено по давност в полза на ищеца, поради неупражняването му в законоустановения срок от ответника.
Въззивният съд е съобразил, че в исковата молба се твърди, че с договор от 27.11.2003 г. Община Крумовград е учредила на „БКС” ЕООД, гр. Крумовград право на строеж на жилищен блок № 1 с магазини, състоящ се от три секции със застроена площ от 1 430.47 кв. м и РЗП от 5 395.30 кв. м, върху недвижим имот - частна общинска собственост, като това обстоятелство не е спорно и се установява от представения препис от дого­вор за учредяване право на строеж от 27.11.2003 г. Твърди се, че е изградена само първа секция от блока, със застроена площ от 278 кв. м, и магазините към първа секция, със застроена площ от 397 кв. м. Това обстоя­телство също не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства: удосто­верения за въвеждане в експлоатация на отделни елементи от 2008 г. и от 2013 г. Ищецът счита, че след като секции две и три не са изградени, то правото на строеж за тях е погасено по давност, поради неговото неупражняване в петгодишен срок.
Апелативен съд – Пловдив е приел, че от текста на договора от 27.11.2003 г. е видно, че право на строеж е учредено за строителството на жилищен блок № 1, 42 апартамента, девет гаража, шестетажен, три секции, три самостоятелни магазина и пицария на първия етаж, със застроена площ от 1 430.47 кв. м и РЗП от 5 395.30 кв. м, за което е уговорена определена обща цена. Ето защо е направил извод, че предмет на договора не са отделни обекти, а общ комплекс от постройки, които според заключението на техническата експертиза и на тройната техническа експертиза са функционално свързани секции, като в архитектурно, градоустройствено и кадастрално отношение изг­радената първа секция представлява част от композиционно, обемно-планировъчно и пространствено решение и е функционална свързана с изградените магазини и неизгра­дените секции. Посочил е, че според техническата експертиза неизпълнената част от правото на строеж е със застроена площ от 755.47 кв. м, при такава за целия обект от 1 430.47 кв. м, а неизпълнената част от разгърнатата застроена площ е 2 688.88 кв. м, при такава за целия обект от 5 395.30 кв. м. При това положение около 50 % от обема на правото на строеж вече е реализирано.
Въззивният съд е приел, че няма учредено самостоятелно право за секции две и три, за да бъде същото предмет на преценка за изтичането на давностен срок. След като това е така и се касае за един общ комплекс, макар и състоящ се от различни елементи, трудно може да се приеме, че е налице неупражняване на учредено­то право на строеж за този многокомпонентен обект.
Същевременно съдът е изложил съждения, че обстоятелството, че цялостното реализиране не е извършено и че продължа­ва през сравнително дълъг период от време, не води до неговото автоматично погасяване поради изтичане на законовия давностен срок. Визирал е, че фактическото неизвършване на СМР се дължи на действия на ищеца, които трудно могат да бъдат приети за добросъвестни. На прак­тика същият е създавал (в качеството на административен орган) сериозни пречки за осъществяване правата на ответника, като не е отговорил на заявление вх. № 53-01- 01/25.03.2013 г. и на заявление вх. № 94-С-329/31.07.2019 г., свързани с издаване­то на визи за проектиране на другите елементи от общия комплекс. Такава пречка се явява и заповед № КО-158/16.04.2009 г. на кмета на община Крумовград за отнемане на процесното право на строеж, прогласена за нищожна със съдебно решение, постановено по адм. д. № 92/2009 г. по описа на Административен съд - Кърджали, влязло в сила на 10.11.2009 г.
Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Община Крумовград твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. трето ГПК.
Формулира следните въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Въззивният съд като инстанция по съществото на спора следва ли да обсъди всички оплаквания, релевирани с въззивната жалба;
2. Въззивният съд длъжен ли е да установи собствена фактическа обстановка по делото, като анализира приобщените по делото доказателства;
3. Въззивният съд длъжен ли е да изложи мотиви как правните действия, съответно кои правни действия, възпрепятстват упражняването на право на строеж;
4. Въззивният съд в случаите, когато учредител на правото на строеж е община, длъжен ли е да определи и разграничи правомощията на административните органи - кмет, гл. архитект и др.;
5. В случаите, когато учредител на правото на строеж е община и по делото се твърди, че общината създава пречки за упражняване на правото на строеж, административните актове, постановени от гл. архитект на общината, считат ли се за издадени от името на самата община и могат ли да ангажират правата на самата община;
6. В случаите, когато учредител на правото на строеж е община, правните действия на кмета на общината, като издаване на заповеди за отнемане на право на строеж след изтичане на давностния срок по чл. 67 ЗС, представляват ли недобросъвестно поведение на собственика на земята;
7. Въззивният съд длъжен ли е, при твърдения за погасено по давност право на строеж, съгласно чл. 67 ЗС, да изследва целия давностен срок, с оглед спирането и прекъсването му, или е достатъчно да приеме, че давностният срок не е изтекъл, без да сочи кога е започнал да тече същият, дали е бил спиран или прекъсван.
По първите два въпроса Община Крумовград се позовава и на противоречие на въззивното решение с цитирана практика на ВКС.
Жалбоподателят аргументира наличието на очевидна неправилност на въззивното решение, навеждайки доводи, че съдът, при извършване на преценката за създаване на пречки на „БКС“ ЕООД за упражняване на учреденото му право на строеж, не е успял да разграничи юридическото лице Община Крумовглрад от административните му органи, какъвто е гл. архитект на общината. От това прави извод, че Апелативен съд - Пловдив не се е съобразил с императивните норми на ЗУТ и ЗМСМА.
От ответника е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая въззивното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушаване на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Настоящият съд намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по седмия въпрос, визиран по-горе: Въззивният съд длъжен ли е, при твърдения за погасено по давност право на строеж, съгласно чл. 67 ЗС, да изследва целия давностен срок, с оглед спирането и прекъсването му, или е достатъчно да приеме, че давностният срок не е изтекъл, без да сочи кога е започнал да тече същият, дали е бил спиран или прекъсван.
При постановяване на решението си съдът евентуално ще вземе отношение и по останалите формулирани въпроси.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260065 от 10.05.2021 г. по гр. д. № 62/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на Община Крумовград да внесе в 1-седмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на 295 лв. и в същия срок да представи вносния документ по делото, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: