Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 83_16_dec_290gpc_31(2)zs Р Е Ш Е Н И Е № 99 София, 13.05. 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 83 /2016 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 81 от 16.02.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 266 от 12.10.2015 г. по гр.д. № 329 /2012 г. на Ловешки окръжен съд, г.о., по извършване на съдебна делба единствено в частта, с която е уважен иск на В. И. Немска срещу И. И. И. и И. И. Б., правоприемници на починалата в хода на производството съделителка Н. И. И., с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за обезщетение за пропуснати ползи в размер на 7 110 лева, ведно със законната лихва върху тази сума. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос: дали отправянето на писмена покана е предпоставка за основателността на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС поради противоречие с решение № 119 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 3204 /2008 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието в съответствие с правилото на закона (чл.31,ал.2 ЗС) и установената практика, че отправянето на писмена покана е предпоставка за основателността на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС и с решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 2654 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието в съответствие с правилото на закона и установената съдебна практика, че ответникът – съсобственик дължи обезщетение от деня на писменото поискване, което може да се съдържа и в исковата молба. Касационно обжалване е допуснато и поради съмнение за допустимо произнасяне за периода от предявяване на претенциите в първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата на първоинстанционния съд - 09.05.2007 г. до датата на последното съдебно заседание по извършване на делбата от въззивния съд – (тя е 11.09.2015 г.). Ответникът по касация В. И. Немска оспорва основателността на жалбата. По правния въпрос и на основание чл.291 ГПК настоящият състав намира следното: Настоящият съдебен състав споделя разрешението в двете посочени решения на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, че отправянето на писмена покана е предпоставка за основателността на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС и че ответникът – съсобственик дължи обезщетение (за ползата, от която е лишил друг съсобственик) от деня на писменото поискване на обезщетение и че такова писмено поискване може да се съдържа и в исковата молба. Тази предпоставка се съдържа в самата разпоредба на чл.31,ал.2 ЗС, а разпоредбата е ясна. По основателността на касационната жалба и на основание чл.290 и сл. ГПК: В. съд е приел следното: Присъденото обезщетение е за пропуснати ползи от съделителката В. И. Немска (за ползите, от които е била лишена) от имотите, предмет на делбата – няколко овощни градини и ливади в землището на [населено място], [община]. Искът е уважен за периода от датата на завеждане на исковата молба за делба - 17.10.2001 г. (две хиляди и първа), посочена неправилно като 17.10.2011 г. до датата на последното съдебно заседание във фазата по извършване на делбата, която не е посочена в решението. Тя е 11.09.2015 г. При посочването на претенцията, с която е приел, че е сезиран, въззивният съд е констатирал, че В. Немска не е отправяла специална покана до сестра си Н. И. (стр.6 от мотивите, абзац трети, ред 4). За да уважи претенцията въззивният съд (л.11 от мотивите към решението) е приел за установено, че В. И. Немска не е ползвала съсобствените имоти, не е имала достъп до тях, а те са били използвани от съделителя И. И. и семейството му. Съдът е определил размера 7 110 лева съгласно приетото заключение на вещо лице за периода от 17.10.2001 г. до 07.07.2015 г. (стр.10 от мотивите към въззивното решение). Видно от мотивите му за правните му изводи въззивният съд не е обсъждал дали В. И. Немска е отправила писмена покана до съсобствениците си (с оглед уважаването на претенцията за период преди предявяването и) и не е изложил мотиви защо е присъдил обезщетение за периода след първото съдебно заседание по извършване на делбата на първоинстанционния съд, в което претенцията е приета за разглеждане – 09.05.2007 г. По проверката за допустимост: Производството е по реда на ГПК от 1952 г. (отм.) (исковата молба е подадена през 2001 г.) Срокът за предявяване на претенции по сметки в делбеното производство е първото заседание след допускане на делбата (чл.286 ГПК от 1952 г. (отм.), чл.346 ГПК). И в ГПК от 1952 г. (отменен), както и в ГПК от 2007 г. срокът е преклузивен, специален преклузивен срок в делбеното производство, което е особено исково производство. Претенцията по чл.31,ал.2 ЗС е такава претенция по сметки. Претенцията по чл.31,ал.2 ЗС следва да е изискуема към момента на предявяването и. Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС обезщетението за лишаване от ползване е за пропуснати ползи и е дължимо от момента на писменото поискване до момента на предявяването на претенцията (което е допустимо да бъде извършено до приключване на първото съдебно заседание по извършване на делбата). В случая претенцията с правно основание чл.31,ал.2 ЗС е предявена своевременно в първото съдебно заседание по извършване на делбата на 09.05.2007 г. (л.177 по делото на Тр. РС, т.І) за периода от датата на завеждане на исковата молба за делба - 17.10.2001 г. до датата на съдебното заседание 09.05.2007 г.. Допуснатото в съдебно заседание на 27.10.2008 г. (л.381,стр.2 по делото на Тр. РС, т.ІІ) увеличение на размера на приетата за разглеждане претенция на 10 000 лева е допустимо. Но въззивният съд се е произнесъл недопустимо по период на претенцията след първото съдебно заседание по извършване на делбата – 09.05.2007 г. до последното съдебно заседание на въззивната инстанция на 11.09.2015 г. по направено в същото съдебно заседание (л.225,стр.2 по делото на Л.) искане за увеличение на периода на претенцията. В тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено и производството да бъде прекратено. По основателността на претенцията за периода от 17.10.2001 г. до 09.05.2007 г. За този период от време претенцията е допустима. При предявяването и изрично е заявено, че В. Немска не е отправяла специална покана за обезщетение за лишаване от ползване до сестра си (ответницата). По-късно с писмена молба от 15.06.2007 г. от В. Немска са представени три документа - нотариални покани. Две са от В. Немска до Н. И. (л.192 и л.193 по делото на Тр.РС, т.І)), не са представени доказателства за връчването на първата, втората е връчена от В. Немска на Н. И. на 20.03.2006 г., видно от нотариалното удостоверяване върху нея, С поканите се иска предоставянето на ползване на имотите, евентуално - претендира се заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесните имоти. Не са представени доказателства за връчване на по-ранна покана. Третата нотариална покана е от Н. И. до В. Немска (л.193), с дата 07.03.2006 г., върху него не е отбелязано връчването и от нотариус, но тъй като е представена от В. Немска, следва да се приеме, че е получена от нея. Видно от съдържанието на документа, Н. И. отрича да лишава В. Немска от ползването на имотите и я кани да ги ползва съобразно правата си. Поради изложеното следва да се приеме, че най-ранната дата на писмено поискване от В. Немска до Н. И. е 07.03.2006 г.. От това следва, че претенцията е неоснователна за периода отпреди отправяне на писмено поискване за обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС - от 17.10.2001 г. до 07.03.2006 г.. По делото е установено, че земеделските имоти са разпръснати и отдалечени от населеното място (в.л. М. Й. пред първоинстанционния съд в с.з. на 25.06.2008 г., л. 282,стр.2 и особено ливадите (л.287,стр.2). От свидетелските показания се установява, че земеделските имоти не са заградени, обработвани са от семейството на Н. И., но не е безспорно установено, те да са отработвали целите имоти (над обема на правата и). Свидетелските показания се отнасят общо до продължителния период от време от смъртта на родителите на В. Немска и Н. И., до момента на даването на показанията. Свидетелите не са отговаряли на конкретни въпроси за периода от поканата на Н. И. до В. Немска през м. март 2006 г. да ползва имотите до датата на предявяването на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС. Освен това, според в.л. М Й., която е извършила оглед, част от дърветата са стари и вече не могат да плододават, по дърветата и по земята има неприбрани плодове от предишна година, а ливадите са много високо и много далече, за да отиде някой дотам, за да вземе сено, ливадите не са косени. От изложеното настоящият състав приема, че за периода от 07.03.2006 г.. до 09.05.2007 г. не е доказано, че семейството на Н. И. единствено е ползвало процесните имоти, или ги е ползвало в по-голям обем от правата на Н. И.. Също така В. Немска, чиято е доказателствената тежест, не твърди и не доказва, че след получаване на нотариалната покана от Н. И. от 07.03.2006 г.. е правила опити да ползва земеделските имоти, но е била препятствана от Н. И. или от семейството и. Поради това, поради оспорването на претенцията и при приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл.127,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.), следва да се приеме, че Н. И. не е препятствала достъпа на В. Немска до земеделските имоти и ползването им за периода от 07.03.2006 г.. до 09.05.2007 г.. От това следва да се приеме, че претенцията е неоснователна и за периода от 07.03.2006 г.. до 09.05.2007 г. Жалбоподателите претендират заплащане на направените по делото разноски за въззивната и касационната инстанция. Не са представили списък за разноски. Представили са доказателства за заплатени в касационната инстанция 172.20 лева държавни такси и 600 лева за процесуално представителство, не са представени доказателства за направени разноски във въззивното производство. Следва да бъдат присъдени общо 772.20 лева разноски за касационното производство. С оглед изхода от спора ответникът по касация няма право на разноски и такива не следва да и се присъждат. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 266 от 12.10.2015 г. по гр.д. № 329 /2012 г. на Ловешки окръжен съд, г.о., в частта по иска на В. И. Немска срещу И. И. И. и И. И. Б., правоприемници на починалата в хода на производството съделителка Н. И. И., с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за обезщетение за пропуснати ползи за периода от 09.05.2007 г. (датата на първото съдебно заседание по извършване на делбата) до 11.09.2015 г. (датата на последното съдебно заседание на въззивната инстанция), представляваща част от разгледаната претенция за периода от 21.10.2001 г. до 11.09.2015 г. в общ размер 7 110 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумата и прекратява производството по делото в тази част. ОТМЕНЯ въззивно решение № 266 от 12.10.2015 г. по гр.д. № 329 /2012 г. на Ловешки окръжен съд, г.о., в частта по иска на В. И. Немска срещу И. И. И. и И. И. Б., правоприемници на починалата в хода на производството съделителка Н. И. И., с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за обезщетение за пропуснати ползи за периода от 17.10.2001 г. до 09.05.2007 г., представляваща част от разгледаната претенция за периода от 21.10.2001 г. до 11.09.2015 г. в общ размер 7 110 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумата, и вместо това отхвърля иска в тази част. Осъжда В. И. Немска да заплати на И. И. И. и И. И. Б. сумата 772.20 лева (седемстотин седемдесет и два лева и 20 ст.) разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2