Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр.София , 04 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1977/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане, подадено от осъдения К. М. Д., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 74/2014г. на Районен съд - Тополовград. От съдържанието на искането се извежда позоваване на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се съображения за допуснато нарушение на материалния закон, като се твърди, че е налице неправилно приложение на материалния закон, понеже деянието не осъществява от обективна и субективна страна състав на престъплението кражба, а се касае до гражданско правен спор. Заявява се наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като наказателното производство е следвало да бъде прекратено от прокурора или от съдията-докладчик, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, както и че е допуснато нарушение на чл. 13 и чл. 107, ал. 3 от НПК. Иска се възобновяване на делото, като неправилно се иска отмяна на въззивното решение, доколкото такъв акт по делото не е постановяван. В условията на алтернативност се претендира за оправдаване на осъдения или за връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване, като посочва, че деянието, извършено от осъдения, е съставомерно и е ирелевантно изявлението на пострадалия за липсата на претенции към осъдения. Осъденият К. Д. не участва лично в производството. В писмена молба заявява, че поддържа искането за възобновяване. Върховният касационен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като от него се извеждат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С определение от 06.08.2014г. по нохд № 74/2014г. по описа на Районен съд – Тополовград е одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор при Районна прокуратура – Тополовград и адв. Б., по силата на което осъденият К. М. Д. се е признал за виновен в това, че на 21.03.2014г. в [населено място], на [улица], вх. Б, от избено помещение, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 155,50лв. от владението на собственика М. Я. А., без негово съгласие, са намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати на собственика им, поради което и на основание чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. В тежест на осъдения са възложени направените по делото разноски. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В случая, след внасяне в съда на обвинителен акт срещу К. М. Д. за извършено престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и образуване на съдебното производство, е постигнато споразумение за решаване на делото между прокурор от съответната районна прокуратура и упълномощения защитник на осъдения Д.. В принципен план, споразумението е една от предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури, която е въведена като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение и интересите на обвинения в извършване на престъпление от общ характер. Последният признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, приемайки да бъде наказан с наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото в съда, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина. В замяна обвиненото лице очаква по-благоприятно наказателноправно третиране. Необходима предпоставка за сключване на споразумение е привлеченото към наказателна отговорност лице да признае вината си в извършване на конкретното престъпление, за което е обвинен, като признанието следва да е направено доброволно, без волята на лицето да е опорочена чрез някаква форма на принуда, то да е направено съзнателно - лицето да разбира повдигнатото му обвинение и факта, че прави самопризнание. Тази предпоставка за решаване на делото със споразумение се удостоверява чрез вписване в съдебния протокол на изявлението на обвинения, че е съгласен с условията на споразумението и че се отказва от съдебно разглеждане на делото, като полага подпис под тези изявления. В настоящето производство описаната предпоставка за решаване на делото със споразумение, съставляваща задължително условие за редовността на споразумението, е била изпълнена. Отразените в протокола от съдебно заседание на 06.08.2014г. изявления на осъдения Д., че разбира условията и последиците на споразумението, както и че се отказва от разглеждане на делото по общия ред на контрадикторно производство, сочат на валидно и доброволно формирана воля у осъдения за признаване на вина по конкретно въздигнатото му обвинение и за декларирано желание за провеждане на тази диференцирана процедура. Следователно, осъденият е бил наясно, че се признава за виновен за конкретното престъпление, като е имал възможност да не се съгласява на споразумение, ако е считал, че не е извършил престъплението или че органите на досъдебното производство не са изпълнили задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. В особената процедура на решаване на делото със споразумение съществено изискване към сезирания съд е да провери дали споразумението не противоречи на закона и на морала – чл. 382, ал. 7 от НПК. След като в хода на съдебното следствие пред районния съд е било постигнато споразумение за решаване на делото, този съд е извършил дължимата проверка по чл. 387, ал. 7 от НПК. Положителният отговор, че споразумението между прокурора и защитника на осъдения Д. не противоречи на закона и на морала, е дал основание за неговото одобряване. Районният съд законосъобразно е одобрил постигнатото споразумение, защото не е налице противоречие с материалния закон, каквото се твърди в искането за възобновяване. Лишена е от основание тезата, че деянието, за което е постигнато споразумение, е неправилно квалифицирано като престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Това е така, понеже фактическите обстоятелства, обосноваващи обвинението, очертани с обвинителния акт, се субсумират под престъпния състав на кражба, квалифицирана поради начина на извършването й – чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. Сочените в искането обстоятелства, че между осъдения Д. и пострадалия А. са съществували неуредени отношения по повод на определена вещ и че това е бил поводът осъденият да изнесе други вещи от мазето на пострадалия, който не се е противопоставил на това, не са от характер да изключат съставомерността на деянието, извършено от Д.. Същият несъмнено е прекъснал фактическата власт на собственика А. върху инкриминираните движими вещи и е установил своя такава, без съгласието на владелеца и с намерение противозаконно да ги присвои. Без значение е съществуващия между осъдения и пострадалия спор за пари по повод закупена от осъдения Д. тенджера, която не работела, защото кражба е налице и тогава, когато отнемането на вещ се извършва с цел пострадалият да бъде принуден да изпълни свое задължение, или заради непогасено парично задължение на пострадалия към дееца (в този смисъл, Решение № 603/1999г. на ІІ НО., Решение № 18/1998г. на ІІ НО.) Поради това, доводите в искането, че се касае до гражданско правен спор и че извършеното от Д. не съставлява престъпление, са лишени от основание. Поведението на осъдения осъществява обективните и субективни признаци на квалифицираната кражба, като не може да бъде възприето оспорването на присвоителното намерение, понеже обективираните действия по изнасяне на вещите от мазето, оставянето на част от тях в помещение, ползвано от осъдения, несъмнено сочи на намерението му да се разпорежда с тези вещи като със свои. Не отговаря на данните по делото, че пострадалият и съпругата му не са се противопоставили на изнасянето на вещите, тъй като същите незабавно са сигнализирали полицията, а това поведение несъмнено сочи на липса на съгласие от собственика на отнетите вещи, като елемент от състава на престъплението. Преценката на предмета на деянието и неговата равностойност – 155,50лв., както и на начина на извършването му, не може да обоснове малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, което да даде основание да бъде изключен престъпния му характер. Конкретно извършеното деяние като начин на осъществяването му, както и предмета му и неговата стойност, сочат, че е налице засягане на правно защитения обект – отношенията, свързани със защитата на правото на собственост, което изключва извод за липса на обществена опасност и противоправност на деянието. Поради тези съображения не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК и не е налице основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за оправдаване на осъдения в рамките на установените факти. Предвид на посоченото, нито прокурорът, нито съдията - докладчик, са имали основание да прекратят наказателното производство. С оглед на изложеното, възраженията в искането за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт. Не може да бъде удовлетворена и претенцията за оправдаване в рамките на фактическите положения, поради това, че деянието, извършено от осъдения съставлява престъпление и обосновава ангажиране на наказателната му отговорност. Доводите в искането за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила също са лишени от основание. Както се посочи по-горе, съдът одобрява споразумението, ако то не противоречи на закона и морала, като тази преценка съдът извършва само в рамките на постигнатото съгласие между страните по споразумението относно въпросите, залегнали в чл. 381, ал. 5 от НПК, без да навлиза в анализ на доказателствата, от които се установяват фактите, приети в споразумението. При все това, относно посочените въпроси, които се решават със споразумението, е необходимо съответствие на тяхното решаване с доказателствения материал, като при одобряване на споразумението е необходимо съдът да направи извод, че доказателствената маса в достатъчна степен подкрепя предлаганото разрешаване на въпросите по чл. 381, ал. 5 от НПК. Поради характера на тази диференцирана процедура съдът не обективира по никакъв начин описаната преценка, защото в противен случай би се обезсмислила ролята на споразумението като способ за приключване на наказателното производство по този ред. Като е одобрил постигнатото споразумение между прокурора и защитника на осъдения Д., районният съд е направил описаната оценка, приемайки че страните не са се уговорили в разрез с доказателствата. Цитираната в искането извадка от показанията на свид. А., касаеща липсата на претенции от негова страна за търсене на наказателна отговорност от К. Д., не е от характер да дискредитира правилният извод за това, че на досъдебното производство са събрани доказателства, обосноваващи обвинението за квалифицирана кражба, а и изявлението на пострадалия е без значение, понеже се касае до престъпление от общ характер. Няма основание оплакването за неизпълнени задължения по чл. 13 и чл. 107, ал. 3 от НПК, защото въпросите за вината и отговорността на осъдения са решени въз основа на валидно събрани на досъдебното производство доказателства, които съставляват достатъчна доказателствена основа за решаване на тези въпроси. Поради това, претенцията за отмяна на атакувания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е лишена от основание. Постигнатото между страните споразумение за решаване на делото е одобрено, след като районният съд е изпълнил задължението си за неговата проверка по чл. 382, ал. 7 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. М. Д., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 74/2014г. по описа на Районен съд – Тополовград. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.