Р Е Ш Е Н И Е
№
452
С о ф и я, 27 октомври 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 16 о к т о м в р и 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ
ДЪРМОНСКИ
при
секретар Румяна Виденова
и
в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
наказателно дело № 470/2009 година.
Подадени са касационни жалби от повереника на частните обвинители и граждански ищци Д. И. и В. П. адв. Н. Д. от САК и от защитника на подсъдимия И. А. Д. от с. Яна, област София адв. Л. Ф. от САК, които имат за предмет решение № 186 от 16.05.2009 г. по ВНОХД № 247/2009 г., постановено от Софийския апелативен съд, което се оспорва в наказателната и гражданската му части с доводи по чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК.
Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в третоинстанционното производство от процесуалните представители на жалещите се страни, както и лично от частния обвинител и граждански ищец Д. И.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия и за частична основателност на тази на повереника на гражданските ищци.
Върховният касационен съд провери решението в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 11/20.01.2009 г. по НОХД № 2945/2008 г. на Софийски градски съд подсъдимият И. А. Д. от с. Яна, област София е осъден за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 НК, извършено на 26.04.2008 г. в София и при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК му е наложено наказание пробация с определяне на пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, 2 и 5 НК, а именно “задължителна регистрация по настоящ адрес”, “задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година за двете мерки и “поправителен труд при 15% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на Държавата” за срок от 8 месеца, като на основание чл.343г НК е лишен от правото му по чл.37 т.7 НК – право да управлява МПС за срок от 1 година от влизане на присъдата в законна сила.
Уважени са предявените от пострадалите В. Б. В. и Д. О. И., съответно майка и син на загиналата при ПТП М. К. И. от София, граждански искове, като подс. Д. е осъден да им заплати съответно 25 000 лв на първата и 20 000 лв на втория като обезщетения за причинените им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането на ищците до окончателното изплащане на сумите, като исковете в останалите им части до пълните предявени размери от по 200 000 лв са отхвърлени като неоснователни.
Присъдата е била обжалвана от повереника на частните обвинители и граждански ищци адв. Д от САК в наказателната й част с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, както и в гражданско-отхвърлителната й част с оплакване за заниженост на присъдените на пострадалите обезщетения с искане за изменяване в тези й части и завишаване както на размера на наказанието по чл.343г от НК, така и завишаване на размерите на присъдените на доверителите му обезщетения.
С въззивното решение Софийският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като е увеличил размера на наложеното на подсъдимия наказание по чл.37 т.7 от НК – лишаване от право да управлява МПС от 1 година на 2 години, както и размерите на присъдените на ищците обезщетения на по 40 000 лв за всеки един от тях, признал е подсъдимия за невинен и го е оправдал да е допуснал и нарушения на правилата за движение по чл.25 ал.1 от ЗДвП и по чл.67 ал.1 пр.1-во от ППЗДвП. Не е постановил диспозитив на решението си, с което да потвърди присъдата в останалите й части, но е завишил размера на дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважения размер на исковете с още 1000 лв.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв. Д е атакувал въззивното решение под условие в наказателно-осъдителната му част с доводи за допусната техническа грешка и искане за постановяване на допълнително решение, алтернативно за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила и искане за отмяна и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, както и в гражданско-отхвърлителната му част, считайки новоприсъдените обезщетения на доверителите му също за занижени и с искане те да бъдат завишени до справедлив размер.
От защитника на подсъдимия пред касационната инстанция се оспорва справедливостта на наложеното му наказание по чл.343г от НК, считайки го за неоснователно завишено, както и на размера на присъдените на ищците обезщетения с искане за промяна на въззивното решение и намаляване на размера както на това наказание, така и на обезщетенията на пострадалите до тези, определени от първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационните жалби са подадени в законния срок, от страни, имащи право на жалба и са допустими, като разгледайки ги по същество, приема следното :
По жалбата на повереника на частните обвинители и граждански ищци :
Жалбата визира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради липса на произнасяне на съда с изричен диспозитив относно осъждането на подс. Д. за допуснатото от него нарушение на правилата за движение по чл.68 ал.1 от ППЗДвП, за което на основание чл.343 ал.1 б.”в” от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му е наложил съответното наказание пробация с налагане на трите, посочени по-горе пробационни мерки, както и наказанието по чл.343г от НК – лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година. Не е съобразено обаче, че в тази й част първоинстанционната присъда не е била обжалвана от подсъдимия или протестирата от прокурора, като въззивният съд при служебната проверка на присъдата е констатирал само незаконосъобразното осъждане на Д. и за допуснати нарушения на чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.67 ал.1 пр.1-во от ППЗДвП и е постановил оправдаването му за тези нарушения, при условията на чл.314 ал.2 от НПК, което е по-благоприятно за него и доколкото точното прилагане на закона допуска такава намеса на съда и без инициатива на съответната с. в процеса. Не е имало и жалба против присъдата в гражданско-осъдителната й част, поради което и в тази й част следва да се приеме, че тя “условно” е била влязла в законна сила. С оглед на това не следва да се приема, че липсата на потвърдителен диспозитив на решението за тези части на атакуваната присъда се явява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на която и да е от страните в наказателния процес и затова възражението на повереника на частното обвинение и гражданските ищци следва да се остави без уважение. Ясно е за какво подс. Д. е признат за виновен и му е наложено съответно наказание, както и защо е прието да е налице деликт, последиците от който за пострадалите той е длъжен да репарира със заплащането на присъденото обезщетение. Не е констатирано от въззивния съд допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от рода на абсолютните, което да е налагало отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, поради което липсата на потвърдителен диспозитив не следва да се приема за такова нарушение и да доведе до отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото от тази инстанция. И така постановеният диспозитив, коригиращ частично постановеното от първоинстанционния е достатъчно ясен и пълен за изпълнение на наложеното наказание и за снабдяване на ищците с изпълнителен титул за присъдените им обезщетения, както и за разноските, включително тези в полза на Държавата. Ето защо това възражение следва да се остави без уважение.
Така както е формулирана касационната жалба от повереника на частните обвинители става ясно, че не се атакува въззивното решение в наказателната му част, с която подс. Д. е признат за невинен и оправдан да е допуснал и нарушения на чл.25 ал.1 ЗДвП и чл.67 ал.1 пр.2-ро ППЗДвП, поради което в тази му част решението не подлежи на касационен контрол, при липса на жалба в тази насока, тъй като ВКС не действа служебно при проверката на атакувания съдебен акт, а в рамките на заявените касационни основания.
Частично основателно е оплакването за заниженост на присъдените на ищците обезщетения. Съдът е съобразил част от обстоятелствата, относими към справедливостта на дължимото им се обезщетение, съгласно чл.52 ЗЗД, за причинените им болки и страдания от загубата на близкия им човек. Той не е отчел в достатъчна степен икономическата ситуация в страната и практиката на съдилищата при определяне на размера на претендираните обезщетения. Наистина, той е отстранил допуснатото от първоинстанционния съд известно разграничение в дължимото се на отделните ищци обезщетение, които основателно е изравнил по размер, но недостатъчно за постигане на принципа на справедливост. Ищцата В. П. е на възраст и с основание е разчитала на помощта на дъщеря си, която подкрепа нелепо й е била отнета с деянието на подсъдимия Д. Това определя загубата за нея като сериозна, стресираща и злепоставяща я в бъдещия й живот. Такава тя се явява и за сина й, другият ищец Д. И. Правилно е прието, че липсва каквото и да е съпричиняване на резултата от починалата. Затова, като се изходи от така изброените обстоятелства справедливият размер на дължимите се на ищците обезщетения следва да се приеме по 60 000 лв на всеки един, в каквато насока обжалваното решение следва да бъде изменено. Съобразно това изменение корекция следва да претърпи и размерът на дължимата се от подсъдимия държавна такса. Над така определените обезщетения претенциите се явяват неоснователни и следва да остане в сила отхвърлянето им.
По жалбата на защитника на подсъдимия Д:
Жалбата е неоснователна.
Защитникът не държи сметка за тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение, а неправилното навлизане в насрещната лента за движение е едно от най-грубите. Правилно е отчетено обстоятелството от миналото на този водач на МПС за допуснато друго грубо нарушение на правилата за движение, каквото е управляване на МПС след употреба на алкохол, прерастнало заради високата концентрация на алкохола в кръвта на водача в престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което е бил наказан по реда на чл.78а от НК в старата му редакция. Това правилно е мотивирало въззивния съд да завиши размера на кумулативно предвиденото наказание по чл.343г от НК от 1 година на 2 години, за да бъде изведен този недисциплиниран водач на МПС от движението и да му се даде възможност да преосмисли бъдещото си поведение зад волана, за да не се стигне отново до причиняване на такъв тежък както за ищците, така и за обществото ни резултат заради загубата на човешки живот – майка и дъщеря в разцвета на силите й. Няма основание за намаляване на размера на това наказание и жалбата в тази й част следва да бъде оставена без уважение.
Жалбата е неоснователна и в останалата й част. Посочено и по-горе в мотивите на настоящето решение, присъдените от първоинстанционния съд обезщетения на ищците за причинените им морални вреди от загубата на близкия им са били сериозно занижени и не са били съобразени с редицата обстоятелства, имащи отношение към справедливостта на така присъдените на пострадалите суми. Спазването на принципа за справедливостта изисква корекцията им и това следва да бъде сторено с изменяването на обжалваното решение в горната посока.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.2 т.5 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 186 от 16.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 247/2009 г. на Софийския апелативен съд, като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените на ищците В. Б. П. и Д. О. И. обезщетения за причинените им неимуществени вреди от престъплението от 40 000 лв (четиридесет хиляди лв) на по 60 000 лв (шестдесет хиляди лв) за всеки един от тях, както и размера на дължимата се от подс. Д. държавна такса с още 800 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :