Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
София, 26
февруари2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
наказателно отделение в съдебно заседание на ..осемнадесети февруари...... две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ
СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ
:ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на
прокурора ….АНТОНИЙ ЛАКОВ.............….изслуша докладваното от съдия Т.
Кънчева касационно дело № 693 по описа за 2008 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Т. Т. срещу решение № 209/ 07.10.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по внохд № 421/08 г., с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Възразява се и срещу размера на присъдените обезщетения. По същество се иска намаляване на наказанието или приложение на чл.66 НК, както и намаляване на обезщетенията.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и молят да бъде уважена.
Поверениците на частните обвинители и граждански ищци, както и прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразяват становище, че решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 НПК установи следното:
Въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд е второ по ред, след предходна отмяна на присъда на Пловдивския окръжен съд по нохд № 3053/06 г.
С атакуваното по настоящото производство решение, Пловдивския апелативен съд потвърдил присъда № 105/08.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с която подсъдимият Т е признат за виновен в това, че на 16.04.2006 г. при управление на л.а. “Нисан Съни”, в пияно състояние и в нарушение на правилата за движение по чл.5 ал.2 т.5, чл. 16 ал.1 и чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на В. М. М. и средни телесни повреди на А. Х. и М. Г. , поради което и на основание чл. 343 ал.3 пр.1 б. Б пр.1 и чл.55 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “общ” режим. На осн. чл.343г НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години. Осъдил подсъдимия да заплати на родителите на починалия- М. и М. М. по 50 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди и по 1000 лв. за имуществени вреди. Осъдил го да заплати на М. Г. 10 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди, а на А. Х. 15 хиляди лева за неимуществени вреди и 528 лв. за имуществени вреди.
По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения.
То се мотивира с довода, че съдът не е обсъдил заключението на тройната автотехническа експертиза, изслушана и приета по нохд № 3053/06 г., не е изследвал причината за навлизане на лекия автомобил в насрещната лента за движение, нито е изложил съображенията си, въз основа на които приема, че подсъдимият се е движил с несъобразена скорост.
Оплакванията са неоснователни. По същество с тях се оспорват фактите по делото, които подсъдимият е приел изцяло при проведеното в първата инстанция съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 НПК. С признанието си, направено на осн. чл.371 т.2 НПК, подсъдимият Т е признал изцяло всички съставомерни факти, отразени в обвинителния акт, а именно – скоростта му на движение от над 100 км.ч., невъзможността да преодолее безопасно десния завой, употребата на спирачки, навлизането на автомобила в насрещната лента за движение и последвалия челен удар с движещия се там лек автомобил. При процедура по чл.372 ал.4 и чл.373 ал.2 НПК първоинстанционният съд не може да допуска и събира доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия факти. Това не може да прави и въззивната инстанция, поради което за нея не е съществувало задължение да приобщава към доказателствата, съотв. да обсъжда експертизата по предходното първоинстанционно производство, което е протекло по общия процесуален ред. Подсъдимият не може да атакува фактите, които е признал, поради което оплакването за допуснато от Пловдивския апелативен съд нарушение по чл.13 и чл.14 НПК е неоснователно.
По оплакването за явна несправедливост на наказанието.
Върховният касационен съд не споделя възражението, че съдилищата незаконосъобразно са отказали приложението на института на условното осъждане.
При решаване на въпроса за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, съдът следва да се ръководи преди всичко от личните качества на дееца и въз основа на тях да прецени дали поправянето и превъзпитанието му е постижимо с приложението на чл.66 НК Следва да държи сметка и за възпитателното и предупредително въздействие на наказанието върху членовете на обществото, тъй като генералната превенция също е цел на наказателната санкция. Качествата на личността намират проявление и в конкретиката на престъпната дейност, поради което начинът на осъществяване на престъплението има значение за тази преценка.
Пловдивският апелативен съд е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието и при решаване на въпроса за начина на изтърпяването му. Правилно и в съответствие със закона е преценил, че фактите по делото- шофиране след употреба на алкохол, с висока скорост и по самонадеян начин, при груби нарушения на правилата за движение, довели до изключително тежкия съставомерен резултат сочат на извод за завишена степен на личната обществена опасност на дееца. Настоящият касационен състав изцяло споделя аргументите на контролирания съд, че поправянето и превъзпитанието на Т. , както и целите на генералната превенция не могат да се постигнат с института на условното осъждане.
По оплакването за явна несправедливост на присъдените обезщетения.
Оплакването не е мотивирано, поради което касационната инстанция е лишена от възможността да извърши проверка на решението в тази му част.
При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 209/ 07.10.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 421/08 г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: