РЕШЕНИЕ № 378 София, 15. октомври 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 864 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 28.02.2011 г. по гр.д. № 10120/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 24.06.2010 г. по гр.д. № 7282/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за извършването на подбора при съкращение и правното значение на последваща реорганизация. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че когато в едно организационно и икономически обособено поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение се провежда съкращение на щата, съгласно което се намалява броя на заемащите определена длъжност, поделението-работодател е длъжно да извърши подбор между всички изпълняващи такава или несъществено отличаваща се трудова функция. След извършването на подбора се прекратява трудовото правоотношение с лицата, които са получили най-ниска оценка според квалификацията и начина им на работа. Когато след извършването на подбора, но преди прекратяването на трудовите правоотношения е извършена реорганизация, при която няколко организационно и икономически обособено поделения-работодатели се сливат в едно ново, чийто щат включва щатовете на слелите се поделения, нововъзникналото поделение не извършва нов подбор, тъй като при него няма съкращение – неговото първо щатно разписание включва щатните разписания на всяко от слелите се поделения. Новото организационно и икономически обособено поделение-работодател може да прекрати трудовите правоотношения с лицата, които са получили най-ниска оценка според квалификацията и начина им на работа в поделенията, в които са работили или да промени щата си, като открие нови щатни бройки, за да запази тези работници или служители. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил като “старши специалист” в М. С. по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено поради съкращение на щата от 15.12.2009 г. с оспорваната заповед № 9945/16.12.2009, връчена на 17.12.2009 г., когато чрез реорганизация е създадена С. М., обхващаща и други закрити митници. Според съкращението от 15.12.2009 г. в М. С. от съществувалите 4 бройки “старши специалисти” в общата администрация и 5 бройки “старши специалисти” в специализираната администрация са останали само 2 бройки “старши специалисти” в общата администрация. При извършения подбор между осмината, заемали тази длъжност в М. С. ищецът е получил най-ниска оценка. Заповедта е незаконосъобразна, тъй като подборът е извършен между заемалите същата длъжност в прекратената М. С., а не между всички заемали същата длъжност в новосъздадената С. м., която има свое щатно разписание от 16.12.2009 г. с предвидени 11 щатни бройки “старши специалист”, включващи 2-те бройки от М. С. и тези от Р. “С.” и Р. “С.”. Правилно въззивният съд е приел, че е налице действително съкращение на щата, но неправилно е приел,че съкращението е в новосъздадената С. м.. Нейният първи щат включва последните щатове на М. С., Р. “С.” и Р. “С.”. Този щат не е променян. Също правилно въззивният съд е приел, че новосъздадената С. митница може да прекрати трудовите правоотношения със своите работници и служители въз основа на извършени съкращения в М. С., Р. “С.” и Р. “С.”, но неправилно е приел, че е възможно и необходимо извършването на нов подбор. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил като “старши специалист” в М. С. по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено поради съкращение на щата от 15.12.2009 г. с оспорваната заповед № 9945/16.12.2009, връчена на 17.12.2009 г., когато чрез реорганизация е създадена С. М., обхващаща и други закрити митници. Според съкращението от 15.12.2009 г. в М. С. от съществувалите 4 бройки “старши специалисти” в общата администрация и 5 бройки “старши специалисти” в специализираната администрация са останали само 2 бройки “старши специалисти” в общата администрация. При извършения подбор между осмината, заемали тази длъжност в М. С. ищецът е получил най-ниска оценка, която се основава на действителни негови качества. Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати с едностранно предизвестие трудовото правоотношение с ищеца, поради което предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. На ответника А. М., София следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото (в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение) в размер на 1.120,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 28.02.2011 г. по гр.д. № 10120/2010. ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. М. от София срещу А. М., София искове за признаване на уволнението му със заповед № 9945/16.12.2009 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА Д. К. М. от София да заплати на А. М., София сумата 1.120,00 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.