Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр. София, 11.05.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ТОМА КОМОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 214/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.2 от НПК по касационен протест на ОП–гр. Разград и касационна жалба от гражданския ищец – Агенция за социално подпомагане – София срещу присъда от 11.12.2017 г. на Разградския окръжен съд (РОС), постановена по ВНОХД № 52/2017 г. по описа на същия съд. В протеста са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като към ВКС е отправено искане на основание чл.354 ал.3 т.2 и т.3 от НПК да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Към протеста е представено и допълнение в съответствие с правилата по чл.351 ал.4 от НПК. Според прокурора от Разградската окръжна прокуратура извършеният от въззивния съд доказателствен анализ е превратен и едностранчив. Доказателствата по делото не са оценени съобразно действителното им съдържание и в логическата им връзка, поради което възприетите фактическа обстановка и правни изводи разкриват надценяване на едни доказателства и подценяване на други. Според прокурора от ОП–Разград доказателствената дейност на окръжния съд е осъществена при допуснати съществени нарушения на основните принципи и правила на наказателния процес, регламентирани в чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 от НПК. Твърди се още в допълнението към протеста, че мотивите към атакуваната присъда не отговарят на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, тъй като при наличието на противоречиви доказателства съдът не е изложил мотиви въз основа на кои от тях приема за установени конкретни фактически обстоятелства и защо, както и защо отхвърля доказателствените източници, които ги опровергават. С подхода си при анализа и оценката на доказателствата прокурорът счита, че въззивната инстанция е ограничила процесуалните права на ОП–Разград като страна в процеса, тъй като я е лишил от възможността да узнае действителната воля на съда за постановената оправдателна присъда, за да може да изложи своите аргументи за нейната необоснованост. В допълнението към протеста се съдържа подробен анализ на доказателствената съвкупност, въз основа на който се обосновава извод, че при правилно установените фактически обстоятелства, свързани със снабдяването на подсъдимата Д. по неустановен начин и от неустановено лице с неистински официален документ (инкриминираното Експертно решение № *** от 04.10.2010 г.), на който бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ [фирма] [населено място] и използването му от подсъдимата пред надлежните органи за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, както и на месечни добавки за социална интеграция, съдът е приел деянията за несъставомерни от субективна страна по чл.212 ал.1 пр.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, игнорирайки осъществените от подсъдимата Д. действия, обективиращи умисъла й за извършване на престъплението „документна измама“. Така окръжният съд е допуснал нарушение и на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НПК като не е приложил закона, който е трябвало да бъде приложен. Въз основа на изложените доводи от прокурора при ОП–гр. Разград към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивната присъда на Разградския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В касационната жалба от Агенция за социално подпомагане – София, представлявана от изпълнителния директор Ц. В. и депозирана чрез старши юрисконсулт С. И. се релевира оплакване по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, като се отправя искане за изменение на атакуваната присъда на ОС–гр. Разград, уважаване на предявения граждански иск и присъждане на сумата от 1189,50 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на гражданския иск. Твърди се, че претендираната сума е отпусната на подсъдимата Д. като месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и диетично хранене въз основа на неистински официален документ – Експертно решение № *** от 04.10.2010 г., на който бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ [фирма] [населено място]. С оглед на това сумата по гражданския иск е получена от подсъдимата без правно основание и с намерения да я присвои, с което на гражданския ищец е причинена имуществена вреда, за която претендира да бъде обезщетен. В съдебно заседание на ВКС прокурорът от ВКП поддържа касационния протест по изложените в него съображения. Жалбоподателят граждански ищец, Агенция за социално подпомагане – С., редовно призован чрез старши юрисконсулт И., не изпраща процесуален представител и не взема отношение по протеста и жалбата. Гражданският ищец НОИ, редовно призован чрез ТП на НОИ – [населено място], не изпращат процесуален представител и не вземат отношение по протеста и жалбата на Агенция за социално подпомагане – С.. Подсъдимата М. Д. Д., редовно призована, не се явява. Явява се упълномощеният й защитник – адв.П., който изразява становище в подкрепа на постановената от ОС–гр. Разград присъда и моли същата да бъде оставена в сила, а протестът на Разградската ОП и жалбата на гражданския ищец Агенция за социално подпомагане – С., като неоснователни – да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 730 от 07.12.2016 г., постановена по НОХД № 652/2016 г., Разградският районен съд е признал подсъдимата М. Д. Д. за виновна в това, че в периода от 08.11.2010 г. до 30.01.2016 г. в [населено място], в [населено място] и в [населено място], действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № *** от 04.10.2010 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ [фирма] [населено място], представен на 08.11.2010 г. в [населено място] пред Н. Д. В. – служител на Районно управление „Социално осигуряване“ [населено място] (ТП на НОИ – Р.) и на 27.01.2011 г. в [населено място] пред Й. И. Й. – служител на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], е получила без правно основание чуждо движимо имущество: пари на обща стойност 4023,33 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ – [населено място] и пари на обща стойност 1189,50 лв., представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти, собственост на Агенция за социално подпомагане – [населено място] – всичко на обща стойност 5212,83 лв., с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл.212 ал.1 пр.2 вр.чл.26 ал.1 и чл.54 от НК й наложил наказание 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години на основание чл.66 ал.1 от НК. С присъдата си РС–гр. Разград осъдил подсъдимата М. Д. Д. да заплати на НОИ – [населено място] сумата от 4023,33 лв. /четири хиляди двадесет и три лева и 33 ст./, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2012 г. до окончателното й изплащане. Със същата присъда подсъдимата Д. е осъдена да заплати и на Агенция за социално подпомагане – С. сумата от 1189,50 лв. /хиляда сто осемдесет и девет лева и 50 ст./, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2016 г. до окончателното й изплащане. Разградският РС се произнесъл също по веществените доказателства, държавната такса върху уважените граждански искове и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимата М. Д. Д.. По жалба от подсъдимата Д. чрез защитника й – адв.П. срещу първоинстанционната присъда било образувано ВНОХД № 52/2017 г. по описа на Разградския окръжен съд, който с присъда от 11.12.2017 г. на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК отменил присъдата на Разградския РС и вместо това признал подсъдимата М. Д. Д. за невиновна в това, в периода от 08.11.2010 г. до 30.01.2016 г. в [населено място], в [населено място] и в [населено място], действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № *** от 04.10.2010 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ [фирма] [населено място], представен на 08.11.2010 г. в [населено място] пред Н. Д. В. – служител на Районно управление „Социално осигуряване“ [населено място] (ТП на НОИ – Р.) и на 27.01.2011 г. в [населено място] пред Й. И. Й. – служител на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], да е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща стойност 4023,33 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ – [населено място] и пари на обща стойност 1189,50 лв., представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти, собственост на Агенция за социално подпомагане – [населено място], всичко на обща стойност 5212,83 лв., с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.212 ал.1 пр.2 вр.чл.26 ал.1 от НК. С присъдата си Разградския ОС отхвърлил предявените от НОИ – С. и Агенция за социално подпомагане – С. граждански искове съответно за 4023,33 лв. и 1189,50 лв. срещу подсъдимата Д. като неоснователни. Касационният протест на ОП–гр. Разград и касационната жалба на гражданския ищец Агенция за социално подпомагане – С. са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни съответно по чл.349 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.253 т.1 от НПК и чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.4 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.1 вр.чл.319 ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.2 от НПК. Разгледани по същество, касационният протест и касационната жалба са неоснователни. Отправените срещу въззивната присъда възражения по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на Разградския ОС, въз основа на които са формирани изводите за несъставомерност на инкриминираното престъпление по чл.212 ал.1 пр.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, дало основание за оправдаване на подсъдимата Д.. В този именно смисъл са подробно изложените доводи в подкрепа на поддържаната от държавното обвинение теза за това, че участието на подсъдимата в процеса на освидетелстването й от ТЕЛК и предприетите фактически действия от нея по използване на инкриминираното Експертно решение (ЕР) чрез представянето му пред надлежните органи – териториалните структури на НОИ и Агенция за социално подпомагане за отпускане на полагащи се пенсии за инвалидност и месечни добавки за социална интеграция, сами по себе си са достатъчни за установяване по несъмнен начин наличието на умисъл у нея за получаване на чуждо движимо имущество (пари) без правно основание с намерение за присвояване. Несъгласието на прокурора с изводите на въззивната инстанция по същество е мотивирано със съществени процесуални нарушения, допуснати при анализа и оценката на доказателствата при постановяването на въззивния съдебен акт. Предвид отправените към настоящата инстанция искания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, представителите на прокуратурата на практика претендират ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Нееднократно ВКС е подчертавал в актовете си, че не разполага с такива правомощия, тъй като самият процесуален закон не ги допуска. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелно касационно основание за проверка на въззивните съдебни актове. ВКС следи за юридическата им правилност въз основа на фактическата обстановка, изложена в тях, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и тяхната пълнота. Изхождайки от тези принципни постановки ВКС обсъди възраженията на прокурора от ОП–гр. Разград единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че конкретно установената фактология на събитията не сочи на съзнание у подсъдимата за използване на неистински документ, а още по-малко – за това, че е имала намерение да присвои чужди пари без да има правно основание за това. Приетите за установени от Разградския окръжен съд фактически положения са изведени в резултат на конкретен анализ на доказателствените източници, касаещи субективното отношение на подсъдимата Д. спрямо инкриминираните й деяния (стр.6 – стр.7 от решението на РОС), който ги подкрепя изцяло. Основните доводи, изложени в касационния протест са насочени към обосноваване доказаността на престъплението на базата на неспазена процедура за освидетелстване на подсъдимата от ТЕЛК и отпускане на съответните пенсии и помощи за социална интеграция въз основа на неистински документ (ЕР на ТЕЛК) – обстоятелства, които не са оспорени по делото и също са приети като доказани по несъмнен начин от страна на въззивния съд (стр.4 – стр.6 от решението). В проверявания съдебен акт на първо място подробно е обсъдена законово регламентираната процедура при освидетелстване от ТЕЛК и участието на подсъдимата в нея. Правилно е прието, че за да стартира тази процедура е било необходимо сезиране на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), което подсъдимата Д. сторила подавайки молба-декларация вх.№ ***/09.07.2010 г. Въз основа на тази молба-декларация в Регионалната здравна инспекция (РЗИ) било оформено досие на М. Д. Д., съдържащо и приложените от нея документи – протокол на медицинска комисия към Хирургическо отделение към МБАЛ [фирма] № ***/24.05.2010 г. за изпращането й на ТЕЛК, изготвен от д-р Г. като председател и д-р М., епикризи, рентгенови снимки и други медицински документи. Съвкупността от документи в досието на подсъдимата Д. била оценена като достатъчна и същото било изпратено на ТЕЛК Р.. В рамките на този етап от процедурата прокурорът оспорва представената от подсъдимата Д. епикриза от Хирургическо отделение при МБАЛ [фирма] – Р., базирайки се на писмо, изготвено от името на изпълнителния директор на болницата – д-р К., но подписано неизвестно от кого (л.123 от ДП № 330 ЗМ-89/2016 г. по описа на ОДМВР – Разград), в което е отразено, че в информационната система на здравното заведение липсва информация за лицето М. Д. Д. за периода 2008 г. – 2010 г. Този отговор, некоректно интерпретиран в касационния протест като доказателство, че на името на подсъдимата не са били издавани каквито и да било медицински документи в този период, е обосновал и извода на прокурора, че към датата на издаване на ЕР на ТЕЛК е липсвала актуална информация за нейното здравословно състояние. В същото време извън вниманието на държавното обвинение е останал протокола на медицинската комисия към Хирургическо отделение към МБАЛ [фирма] за изпращане М. Д. Д. на ТЕЛК за определяне процент на инвалидност, който не е оспорен от авторите си – д-р Г. като председател и д-р М., които са подписали и оспорената епикриза, въз основа на която е изготвен обсъждания протокол. Не е оспорена истинността и на епикризата от нейните автори, нито съответствието на съдържанието на двата документа с действителното състояние на подсъдимата към момента на издаването им – 22.05.2010 г. за епикризата и 24.05.2010 г. за протокола. Липсата на следа от тези документи в информационната система на здравното заведение не може да бъде вменена във вина на подсъдимата Д.. На следващо място като доказателство за съзнателното заобикаляне на процедурата по освидетелстване от ТЕЛК от страна на подсъдимата, държавното обвинение сочи нарушената процедура, свързана с личното й явяване на преглед пред лекарската комисия. За да се яви пред комисията, представеният за освидетелстване пациент следвало да бъде поканен на определена дата за преглед, след който се изготвяло и експертното решение. От показанията на св.Ш. – председател на ТЕЛК Р. към инкриминирания период обаче е установено, че в случаи на забавяне призоваването за преглед в ТЕЛК на подали молба-декларация за освидетелстване пациенти, някои са посещавали комисията и тогава са им били извършвани или насрочвани прегледи. В този смисъл липсата на обратна разписка за покана на подсъдимата Д. за явяване на преглед пред ТЕЛК не може да служи като доказателство, че такъв не е бил изобщо насрочван. От друга страна, отново от показанията на св.Ш. става ясно, че срокът за разглеждане на молбата бил 3 месеца и той често бил следен от самите пациенти. Свидетелката Д., технически сътрудник също към инкриминирания период пояснява, че поради голямото натоварване на лекарите някои пациенти били забавяни по-продължителен период, но при явяването им за справка в ТЕЛК били поканвани за преглед и получавали своите експертни решения. Имало случаи на забавяне при подписване на решенията поради застъпване на много пациенти за преглед, но връчването им винаги ставало лично или на близък въз основа на личната карта на пациента. В изготвеното на името на подсъдимата Д. ЕР като председател на комисията била вписана д-р Р. Д., а като членове – д-р М. М., д-р В. М. и д-р Б. Б.. Разпитани като свидетели, всички тези членове на експертната комисия отричат да са подписвали това решение. Техните показания са потвърдени и от приетите по делото заключения на изготвените на досъдебното производство и в хода на въззивното съдебно следствие комплексни почеркови и технически експертизи, според които подписите на членовете на комисията не са положени от тях. С оглед този факт връченото на подсъдимата Д. ЕР № ***/04.10.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания – Р. е неистински документ. В така изготвеното решение бил записан № 0653 от дата 04.10.2010 г., но в журнала на ТЕЛК било записано с № *** от същата дата, тъй като под отразения в документа номер фигурирало ЕР на името на С. А. А. и то било от дата 12.04.2010 г. Наред с това името на подсъдимата не било вписано и във входящия журнал на ТЕЛК за освидетелствани лица. Така констатираните нередности в процедурата по освидетелстване на подсъдимата М. Д. са изтъкнати в протеста като доказателства за съзнание у същата за снабдяването й с неистински документ. Тук е необходимо да се подчертае, че от показанията на д-р Ш., депозирани пред първоинстанционния съд става ясно за наличието на сериозни проблеми в работата на ТЕЛК Р. в инкриминирания период, предвид които същият отправил сигнал за проверка до надлежните държавни органи. Нередностите в процеса на обработка досиетата на пациентите, извършване на освидетелстването им и издаването на експертни решения обаче се дължат на недобросъвестното поведение на служители на ТЕЛК Р. и не могат да бъдат вменявани във вина на представените за освидетелстване пациенти, включително и на подсъдимата Д., за която по делото не е налице нито един доказателствен източник, който да установява, че тези обстоятелства са й били известни. Нещо повече, тя е била с ясното съзнание, че констатираните й заболявания предпоставят освидетелстване от ТЕЛК и определяне процент инвалидност, който да й позволи получаване на пенсия и суми за социална интеграция. Какъв процент нетрудоспособност и за какъв период е следвало да й бъдат определени било от компетентност на лекарите от ТЕЛК, поради което и за тези обстоятелства не може да бъде държана отговорна. В подкрепа на този извод е приетата от въззивната инстанция съдебно-медицинска експертиза за заболяванията на подсъдимата Д., според заключението на която към датата на издаване на инкриминираното ЕР на ТЕЛК тя е страдала от отразените в него заболявания, които са прогресирали и довели до ендопротезиране през 2017 г. Предвид изложеното до тук следва изводът, че представяйки ЕР № *** от 04.10.2010 г. на ТЕЛК Р. пред териториалните структури на НОИ и Агенция за социално подпомагане, подсъдимата М. Д. Д. не е съзнавала, че документът е неистински, поради което извършените от нея деяния са несъставомерни от субективна страна. До този извод въззивният съд е стигнал след прецизен анализ на доказателствените материали, без да е допуснал твърдените в касационния протест и допълнението към него процесуални нарушения в доказателствената си дейност, поради което касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен и не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. При установената в съответствие с процесуалните правила фактология на събитията, законосъобразно, в съответствие с чл.304 от НПК въззивната инстанция е оправдала подсъдимата М. Д. Д. и така правилно е приложила материалния закон, поради което липсва и касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Предвид изхода на делото верен е изводът на окръжния съд и досежно липсата на основания за уважаване на предявените срещу подсъдимата Д. граждански искове, поради което не се налага допълнително обсъждане на жалбата на гражданския ищец Агенция за социално подпомагане – С.. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъдата от 11.12.2017 г., постановено по ВНОХД № 52/2017 г. по описа на Разградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.