О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 498 София, 02.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 4413/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и туристически обекти“, [населено място], срещу решение № 257 от 14.07.2021 г. по в. гр. дело № 282/2021 г. на Окръжен съд – Перник. Касаторът не е доволен от въззивното решение в частта му, с която след отмяна на решение № 260303 от 16.03.2021 г. по гр. д. № 3800/2020 г. на Районен съд – Перник е осъден на основание чл. 222, ал. 1 КТ да заплати на ищцата Г. К. Д. сумата 3 065.20 лв., представляваща обезщетение в размер на пет брутни заплати за незапочване на работа в продължение на един месец след прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законна лихва. За да постанови решението в обжалваната му част, състав на Окръжен съд – Перник приема за установено, че ищцата е работила при ответното предприятие по силата на трудов договор от 20.04.2004 г. Правоотношението е прекратено със заповед на управителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ /спиране на работата за повече от 15 дни/, считано от 06.04.2020 г. Спорен между страните е въпросът за размера на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ с оглед разпоредбата на чл. 33 от действащия колективен трудов договор /КТД/ - „Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ, ако лицето не е започнало работа до един месец след съкращението, да се изплати допълнително обезщетение…“. При тълкуване на посочената разпоредба по реда на чл. 20 ЗЗД въззивният съд приема, че изразът „след съкращението“ е употребен с оглед началния момент, от който започва да тече едномесечният срок на оставане без работа, а не съставлява изброяване на основанията, на които е прекратено трудовото правоотношение и при които се дължи по-висок размер на обезщетението. Касае се за всички основания по чл. 222, ал. 1 КТ, доколкото разпоредбата на чл. 33 КТД изрично препраща към тях. При така изложените констатации и като е съобразил, че размерът на допълнителното обезщетение е обвързан с прослуженото време, а ищцата е работила при ответното предприятие повече от 15 години, съдът е определил същото в размер на пет брутни заплати. За да изчисли сумата, до размера на която претенцията е основателна, съдебният състав е изходил от наличието на сила на пресъдено нещо по отношение дължимото обезщетение за един месец, доколкото първоинстанционното решение не е било обжалвано в тази негова част и е влязло в сила. Касаторът поддържа наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а в изложение към жалбата се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК при формулирани въпроси относно тълкуването на договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и възможността с КТД да се договаря обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в по-висок размер от брутното трудово възнаграждение. Излага аргументи за противоречие с решение № 505 от 03.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о., доколкото намира, че при тълкуване клаузата на чл. 33 КТД не е съобразена действителната воля на страните. По отношение на втория въпрос сочи, че не е налице практика на ВКС, като поддържа, че с КТД може да се предвижда единствено по-дълъг срок, но не и увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. Ответницата по касация Г. К. Д., представлявана от адв. В. К., оспорва касационната жалба. Излага становище за липса на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира разноски пред настоящата инстанция. След преценка на изложените обстоятелства, Върховен касационен съд, III г. о., намира постъпилата касационна жалба за допустима като подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв. При проверка за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав приема, че такива не се обосновават поради следните съображения: Въпросът относно тълкуването на договорите по реда на чл. 20 ЗЗД обуславя решаващите изводи на съда, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. В цитираното от касатора решение е прието, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат, като е подчертан императива в трудовото право да не се накърняват установени в КТ по- благоприятни условия за работниците или служителите Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В решение № 60079 от 19.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 105/2020 г., I т. о., е посочено още, че уговорките в договора и използваните в тях понятия не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в смисъла, който следва от целия договор, като при определени от закона случаи използваните понятия може да се различават от законовата дефиниция и да са съобразени с обичая. Съдът е длъжен да изясни действителната воля на страните към момента на сключване на договора, поради което заявената от страните в производството интерпретация на съдържанието на договора не е задължителна за него. В случая съдебният състав,постановил обжалваното решение, е процедирал съобразно изложените указания по приложението на разпоредбата на чл.20 ЗЗД за да изясни обхвата на клаузата ,съобразявайки при тълкуването именно спецификата на колективния трудов договор и прилагайки на практика разясненията в решение № 505 от 03.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о Доводите на касатора по съществото си се свеждат до оплаквания за неправилност на формирания правен извод, обосновани със собствената му интерпретация на постигнатите уговорки.Касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК подлежат на проверка в производството по чл. 290 ГПК, а не в настоящата фаза по селекция на касационните жалби. Несъгласието на жалбоподателя с фактическите и правни изводи на съда не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Обосновката на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на втория от поставените въпроси: „Противоречи ли на чл.222,ал.1 КТ клауза от КТД,с което е договорен по висок размер на обезщетението от брутното трудово възнаграждение на работника за един месец ,през който той е останал без работа ..“ се свежда до твърдение за липса на съдебна практика и до становището, че след като с КТД може да се уговаря единствено по-дълъг срок на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, то недопустимо било да се уговаря работникът да получи обезщетение ,надхвърлящо едно БТВ. Подобна логика не държи сметка за ясното указание в нормата на чл. 222 , ал.1, изречение второ КТ , като игнорира целта на колективното договоране по действащото трудово право. Смесването на двете величини - брутното трудово възнаграждение като база при определяне размера на обезщетението, със срока при оставане без работа,който по изрична разпоредба на закона може да се договаря с КТД, лишава въпроса от ясно правно съдържание. Съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството или в обществените условия,а за развитието на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена. При явно несъстоятелни аргументи в посочения смисъл, бланкетното позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не удовлетворява изискването за точно и мотивирано изложение по смисъла на горецитираното тълкувателно решение. В правната литература, както и в установената съдебна практика на ВКС , колективният трудов договор се разглежда като правно средство за подобряване на условията на труда.Негова цел е установяването на по-благоприятни клаузи за работниците и служителите от установените в закона, изразяващо се най-често в увеличение на производствените разноски и по-точно издръжката на работната сила/„Трудово право“, § 109, т. 816, проф. Васил Мръчков/.По въпроса за целите и допустимото съдържание на колективните трудови договори е налице установена по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, съобразена във въззивното решение. Съгласно приетото в решение № 789 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 142/2010 г., IV г. о., обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение се определя въз основа на полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца,предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, доколкото не е предвидено друго.В решение № 237 от 09.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2010 г., IV г. о., изрично е прието, че клаузите в Колективния трудов договор, извън тези, които са по-неблагоприятни за работниците от установените в закона или в колективен трудов договор,с който работодателят е обвързан,са задължителни за страните по договора - чл. 20а ЗЗД вр. с чл. 50, ал. 2 КТ. В този смисъл и решение № 356 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 773/2011 г., IV г. о. в което е посочено, че когато между страните по трудовия договор е постигнато съгласие, е при извършено от работодателя уволнение на служителя се дължи обезщетение в размер на определен брой месечни възнаграждения, уговорката е валидна, тъй като не нарушава повелителни разпоредби на закона и доколкото уговорения срок за обезщетение не е по-кратък от предвидения в чл. 222 КТ или в Колективен трудов договор. Не е налице необходимост от изменение или осъвременяване на вече установената съдебна практика ,по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно изхода на делото на ответницата по касация следва да се присъдят сторените във връзка с настоящото производство разноски за адвокатска защита в размер на 500 лева, заплатени в брой съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 18.10.2021 г. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 257 от 14.07.2021 г. по в. гр. дело № 282/2021 г. на Окръжен съд – Перник. ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и туристически обекти“, [населено място], да заплати на Г. К. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.