2 Р Е Ш Е Н И Е № 205 гр. София, 17 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……..….Аврора Караджова………и в присъствието на прокурора……….……Николай ЛЮБЕНОВ…..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 492 по описа за 2012 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. В. К. – защитник на подсъдимия А. П., срещу въззивно решение № 402 от 11.11.2011 г., постановено по внохд № 776/11г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.2 и 3 от НПК, като се настоява за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Излагат се доводи, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и отказът на въззивния съд да уважи искането за назначаване на комплексни медико – автотехнически експертизи съществено е ограничил правата на подсъдимия. Твърди се, че наложеното на П. наказание е явно несправедливо, без да бъдат отчетени в достатъчна степен доказателствата за личността му; коректното поведение в процеса и изразеното съжаление за случилото се. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. К. със същите аргументи. Повереникът на частните обвинители Р. П., С. П. и С. П. – адв. Г. дава становище, че съдебните актове са правилни и законосъобразни, като събраните доказателства са анализирани и мотивите са изчерпателни. Представителят на ВКП пледира за оставянето без уважение на касационната жалба, като неоснователна. Счита, че изложените във въззивната жалба възражения са получили отговор в мотивите на атакувания съдебен акт. Отказът да бъде назначена разширена експертиза според прокурора не представлява процесуално нарушение, тъй като механизмът на произшествието бил изяснен в достатъчна степен от наличните по делото експертни заключения. Намира, че законът е приложен правилно и наложеното наказание е справедливо. В последната си дума подсъдимият А. П. настоява за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда на Софийски градски съд, НО – 9 с-в, № 132 от 03.05.2011г., постановена по нохд № 132/11г. подсъдимият А. Г. П. бил признат за виновен в това, че на 19.11.2009 г. около 20.50 ч., в [населено място], при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ”, модел ,,320 – И” с ДК № С 4114 МС по Околовръстен път с посока на движение от разклона за [населено място] към разклона за [населено място], на около 150 метра преди представителството на "Фолксваген", нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДП (Водач, който изпреварва е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея") и по непредпазливост причинил смъртта на Б. С. Д. и средна телесна повреда на С. П. П. - счупване на челюст, като деянието е извършено в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта 1,7 промила), поради което и на основание чл. 343, ал. 4. вр. ал. 3, предл. І, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1. б ”в”, вр. чл. 342. ал. 1, предл. 3, вр. чл. 54 НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, при първоначален общ режим на наложеното наказание, като на основание чл. 304 НПК бил признат за невинен и оправдан за нарушаването на правилата за движение. визирани в чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДП, чл. 20, ал. 2, и т.1 на чл. 42, ал. 2 ЗДП, а също и по повдигнатата с обвинителния акт правна квалификация по предложение 3 на чл. 343, ал. 3 НК. На основание чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 подсъдимият А. П. бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като било зачетено и приспаднато времето на лишаването от същото право по административен ред, считано от 19.11.2009г. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените по делото разноски. Срещу присъдата били подадени въззивни жалби от защитника на подсъдимия адв. К. с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност и от адв. Г. – повереник на частните обвинители и граждански ищци, с искане за увеличаване на наложеното наказание. С решение № 402 от 11.11.2011г., постановено по внохд № 776/11г., Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в, изменил присъдата, като увеличил размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” на четири години и шест месеца и я потвърдил в останалата част. Върховният касационен съд, като обсъди аргументите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Доводите за постановяване на атакуваните съдебни актове на инстанционните съдилища при неизяснена фактическа обстановка и нарушаване правото на защита на подсъдимия предвид отказа за назначаване на повторна медико - автотехническа експертиза не могат да бъдат споделени. В хода на производството пред първоинстанционния съд, по искане на защитника на подсъдимия е била назначена и изслушана петорна медико - автотехническа експертиза по всички поставени от него въпроси. С въззивната жалба, а и пред касационния съд се твърди, че не било установено мястото на удара между автомобила на подсъдимия и управлявания от пострадалия; че не били изследвани кинетичните енергии на двата автомобила при удара и че предвид разликата в заключенията на двете експертизи относно скоростта на движение на автомобила на подсъдимия било възможно ударът за пострадалия да е бил предотвратим. Относно мястото на инициалния удар между управлявания от подсъдимия автомобил БМВ и този на пострадалия – „Опел Кадет” и двете назначени по делото експертизи са категорични, че е настъпил изцяло в лентата за движение на л.а.”Опел”. Като основания за този извод са послужили данните от протокола за оглед на местопроизшествие (сочещи мястото, където са били намерени множество дребни стъкла, парчета пластмаса, части и разлята течност), изчисленията относно траекторията на движение и разположението на автомобилите след установяването им на място (също отразено в протокола за оглед на местопроизшествие). Правилно както първоинстанционният, така и въззивният съд не са кредитирали в тази част показанията на св. А., че ударът настъпил на осевата линия, като са приели, че субективните възприятия на този свидетел не съответстват на обективните находки. В тази насока не могат да бъдат споделени и възраженията за избирателно кредитиране на показанията на свидетеля П. А.. Твърденията на този свидетел за мястото на удара противоречат на обективно констатираните веществени следи от съприкосновението между двете превозни средства. Заявеното от него обаче относно движението на автомобила на подсъдимия преди произшествието, както и за траекторията на движение на товарния автомобил, не се опровергава от други доказателства, поради което основателно относно този факт съдилищата са приели съобщеното от свидетеля за достоверно. В мотивите към въззивното решение е направен обстоен анализ на обясненията на подсъдимия и показанията на св. А., като обосновано е отхвърлен заявеният от тях механизъм на произшествието – промяна на траекторията на движение на товарния автомобил, довел до удар в изпреварващия го л.а.БМВ и като последица навлизане на последния в платното за насрещно движение. От заключението на петорната КМАТЕ категорично се установява последователността на съприкосновението на управлявания от подсъдимия автомобил с останалите превозни средства, а именно - първоначален инициален удар с л.а.”Опел Кадет” в платното за насрещно движение с предна лява част и последващ втори удар при завъртането в товарния автомобил, попаднал в задната дясна част. Въпросът за кинетичните енергии на двата автомобила е ирелевантен при изясняване на правно значимите факти за конкретния случай. Ударът и за двете леки коли е настъпил с предните им леви части, в резултат на което е настъпило завъртане надясно за всеки от тях в посоката му на движение. При тази ротация е настъпил удар на задната дясна част на автомобила БМВ в изпреварвания товарен автомобил. В резултат на това се е променила отново посоката на въртене на този автомобил до окончателното му спиране в лявата лента, спрямо първоначалната му посока на движение. Кинетичните енергии, като са разяснили експертите пред първоинстанционния съд, биха били от значение само при реализиране на хипотеза на прав, изцяло челен удар, при което кинетичните енергии на двата автомобила биха се неутрализирали взаимно, като този с по- голяма скорост би върнал назад този с по – малка. В конкретната хипотеза се касае до инициален ексцентричен удар, довел до завъртане. Както във въззивната, така и в касационната жалба се развива довод, че не е даден отговор дали откъснатото предно ляво колело на автомобила БМВ, управляван от подсъдимия, би дало отражение върху начина на придвижването му върху платното по време на произшествието. Следва да се отбележи, че констатацията за откъснато предно ляво колело е била направена от експерта инж. И. при извършен оглед на 10.01.2010г., като откъснатото колело било намерено в купето на колата. По автомобила не било установено да са извършвани ремонтни възстановителни дейности. В протокола за оглед на местопроизшествие от 19.11.2009г. (л. 15 от ДП) е изрично отбелязано, че лекият автомобил БМВ е намерен силно деформиран на четирите си гуми. Извършено е също измерване на отстояние от предна лява гума до участък от настилката. Както от съдържанието на този протокол, така и от приложения към него фотоалбум е видно, че непосредствено след произшествието предно ляво колело не е било откъснато. Това сочи на първо място на необоснованост на експертното заключение, че колелото е откъснато в резултат на удара при ПТП, а на следващо очевидно обезсмисля назначаването на експертиза за изследване на този въпрос. Не отговаря на действителното положение и твърдението, че между двете заключения на автотехническите експертизи е налице разлика по отношение на въпроса дали за водача на лекия автомобил „Опел Кадет” – пострадалият Б. Д., ударът е бил предотвратим. В назначената на ДП експертиза е посочена скорост на движение на л.а. БМВ в порядъка на 70 – 80 км/ч, а в КМАТЕ, назначена от първостепенния съд, е приета такава от 80 - 90 км/ч. По отношение на предотвратимостта на удара и двете експертизи са били категорични, че при съответните скорости на движение, в момента, в който л.а.БМВ е навлязъл в лентата за насрещно движение, и е могъл да бъде възприет от водача на л.а.”Опел Кадет”, за последния ударът е бил непредотвратим. Не може да бъде възприето също твърдението в жалбата за липса на яснота относно повредите на л.а.БМВ. Както при първоначалния, така и при последващия оглед, в дясната част на автомобила е установено деформиране на заден десен панел отстрани и счупен заден десен стоп. Констатирано е също наличие на следа от отъркване с черен цвят по задния десен панел. Назначената морфологична експертиза е установила, че черното зацапване е следа от графит, който се използва при изработването на уплътнители за врати. Според разясненията на експертите от КМАТЕ е възможно и полепване на графит върху гуми на лек автомобил в зависимост от местопребиваването му. Твърденията в жалбата за наличие на деформации по цялата дясна част на л.а. БМВ и черна следа по цялата дясна част не намират опора в доказателствата по делото, поради което не биха могли да бъдат предмет на експертно изследване. С оглед всичко изложено касационната инстанция намира, че при събирането и оценката на доказателствения материал от двете съдебни инстанции не са били допуснати нарушения на установената процедура, поради което липсва порок при формирането на вътрешното съдийско убеждение относно фактите. При така установените фактически обстоятелства законът е бил приложен правилно. Определеното от първоинстанционния съд наказание е увеличено от въззивния съд по жалба на частните обвинители. За това в мотивите към въззивното решение са изложени подробни съображения. Отчетена е преди всичко проявената упоритост от подсъдимия при извършване на нарушения на правилата за движение, за което е бил санкциониран по административен ред – за шофиране с несъобразена скорост, с превишена скорост, за неправилно изпреварване, шофиране след употреба на алкохол. За последното последният е бил изправен на съд по чл.343б от НК и освободен от наказателна отговорност по чл.78 а от НК, като след постановяването на това съдебно решение отново бил санкциониран по административен ред за управление след употреба на алкохол. Обективно установените факти за поведението на подсъдимия П. като водач на моторно превозно средство до момента не сочат на претендираната в жалбата явна несправедливост на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 402 от 11.11.2011 г., постановено по внохд № 776/11г. на Софийски апелативен съд, НО 2 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: