Р Е Ш Е Н И Е
№ 650
гр. София, 22 февруари 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември 2011 г., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретаря Иванка ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ , изслуша докладваното от съдия В. ИМОВА наказателно дело № 2874/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл.346,т.1 НПК.
Образувано е по жалба от защитата на подсъдимия И. Г. Я. - адвокат Р. К. от АК гр.Бургас против въззивно решение № 167 от 25.10.2011 год. по внохд № 135/2011 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.Бургас, с което е изменена присъда № 54 от 04.05.2071 г. , постановена по нохд № 354/2010 год. на Ямболския окръжен съд като е намалено наложеното на подсъдимия И. Г. Я. наказание от единадесет години лишаване от свобода на десет години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 НК, вр. с чл. 115 НК, вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 НК и вр. с чл. 54 НК, а в останалата й част присъдата е потвърдена.
Изтъкват се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 - 3 НПК. Сочат се следните съществени процесуални нарушения : присъдата е постановена от незаконен състав, тъй като съдът е формулирал въпроси №6 и №8 от задачата на назначената СМЕ, взимайки в тях отношение за авторството на деянието; неправилно съдебното производство не е прекратено и делото - изпратено на прокурора, тъй като на съдебното следствие са установени данни за участието и на други лица в извършване на деянието; нарушено е правото на защита на подсъдимия с произнасяне по неизяснена фактическа обстановка относно деянието и авторството; не са допуснати доказателствата, на които защитата е основала доводите си като поисканите експертизи ( ДНК- експертиза за установяване идентичност на намерения труп в местността „Бакаджика” с изчезналия Г. Н., комплексна съдебно-психологически експертиза на свидетелите К. и З., съдебномедицинска –дентологична експертиза за идентифициране на трупа, намерен в процесната местност); не са изложени съображения защо съдилищата приемат за достоверни част от доказателствените източници , а останалите, които оневиняват подсъдимия не са кредитирани; няма отговор защо е приета за недостоверна тезата на подсъдимия, който разкрива , че не е бил на мястото и по времето на причиняване смъртта на Г. Н..
За нарушение на закона се изтъква липсата на доказателствена основа за квалифициране деянието като извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за пострадалия, и че следва да намери приложение закон за по-леко наказуемо престъпление с определяне на по-леко наказание на подсъдимия. За явна несправедливост на наказанието се сочи, че наказанието е завишено по размер и прекомерният престой в затвора ще окаже негативно въздействие върху личността на подсъдимия, т.е. няма да бъдат постигнати целите на наказанието по чл.36 НК.
Съгласно правомощията на ВКС по чл.354 НПК, в жалбата са отправени следните алтернативни искания : подсъдимият Г. Я. да бъде оправдан по обвинението или делото - върнато за ново разглеждане, или деянието да бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление и наказанието - намалено по размер. Иска се и намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди гражданските ищци И. И. Н. и Г. Г. Н..
В съдебно заседание подсъдимият Г. Я. се явява лично и със защитата си адвокат Р. К., както и с родителите си Л. Я. и Г. Я., които е упълномощил за свои защитници. Подсъдимият и защитата поддържат жалбата с доводите и исканията изложени в нея.
Частните обвинители и граждански ищци И. И. Н. и Г. Г. Н. се явяват лично и с повереника си - адвокат И. И.. В съдебно заседание оспорват основателността на жалбата с искане за оставяне в сила на въззивното решение като законосъобразно.
Прокурорът от ВКП дава заключение, че съдът не е дал убедителен отговор защо приема тезата на обвинението, че процесното МПС е стигнало за посоченото време от центъра на града до местността „Бакаджика”, при положение, че приетата скорост на движение от 140 км.ч. на лекия автомобил, с който се твърди , че се е придвижил подсъдимият и свидетелите е спорна при този терен, представляващ възвишение със завои. Иска връщане на делото за ново разглеждане.
В последната си дума подсъдимият И. Я. заявява , че иска да бъден съден от безпристрастен съд.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА , В РАМКИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ , прие следното:
Жалбата на защитата на подсъдимия И. Г. Я. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С присъда № 54 от 04.05.2011 г. постановена по нохд№ 354/2010 г.по описа на Ямболския окръжен съд, подсъдимият И. Г. Я. е признат за виновен , че на 21.05.2009 г. в местността "Бакаджик" край гр.Ямбол умишлено е умъртвил Г. И. Н. , чрез нанасяне на пет броя удари с нож, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, като към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и на основание чл. 116 ал. 1 т. 6 пр. 2 и 3 във вр. с чл. 115 вр. чл. 63 ал. 2 т. 1 и чл. 54 от НК е осъден на единадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор. На осн. чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 08.12.2009 г. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци И. И. Н. и Г. Г. Н. сумите от по 100 000 лв. за всеки един от тях, представляващи причинените им неимуществени вреди, и сумата от 780 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.05.2009 г., до окончателното изплащане на сумите, като исковете до пълния им размер са отхвърлени.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци И. и Г. Н. сумата от 1 400 лв. разноски по делото, а на държавата, общо 680 лв. за деловодни разноски и държавна такса 8 031 лв., дължима върху уважените размери на гражданските искове. По отношение на веществените доказателства съдът е разпоредил отнемане в полза на държавата следните вещи: сгъваем черен метален нож, послужил за извършване на престъплението, а останалите - да бъдат върнати на собствениците им, съответно - вещите без стойност да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.
Предмет на касационната жалба са оплаквания, защитени с доводи, които, съгласно чл. 339, ал. 2 НПК, са отхвърлени като неоснователни с аргументиран отговор в мотивите на атакуваното решение на въззивната инстанция.
Делото е разгледано и присъдата е постановена от законен състав. Няма място за спор, че нормата на чл. 29, ал. 2 от НПК гарантира на обвиненото лице право на разглеждане делото му от непредубеден, безпристрастен съд, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ. Очевидно е, че такъв съд не може да допусне в състава си участието на лица, които предварително са изградили убеждение по въпросите от предмета на доказване по чл. 102 НПК. Тази предубеденост, обаче, трябва да е обективирана и недвусмислена. ВКС споделя аргументите на въззивната инстанция, че съставът на първоинстанционният съд не е изразил предварително становище по въпросите от съдържанието на присъдата преди оттеглянето си на тайно съвещание, след приключване съдебното следствие, пренията и последната дума на подсъдимия. Съставът на Ямболският окръжен съд, решил делото като първа инстанция освен, че е формиран съобразно правилото на чл. 28, ал. 1,т. 3 НПК и е спазил забраните по чл.29, ал.1 НПК, не е действал при условията на предубеденост или заинтересованост от изхода на делото. ВКС споделя правилността на изводите на въззивната инстанция – Бургаският апелативен съд, който е приел, че отказът на състава на съда да се отведе съгласно чл. 29, ал. 2 НПК от разглеждане на делото е правилен и законосъобразен. Видно от съдържанието на определението, постановено от ЯОС в закрито заседание по делото от 05.01.2011 г. (спр. на лист 158 от нохд№354/10 год.) е, че задачата на съдебно-медицинска експретиза е била насочена за изясняване механизма на извършване деянието. Въпросите № 6 и № 8 от задачата на СМЕ са отнесени до броя на ударите с нож върху пострадалия Г. Н. и в какво положение са се намирали телата на участниците в инцидента на 21.05.2009 г. Вярно е, че съдът е посочил имената им в единия от въпросите, в това число е назовал и името на подсъдимия И. Я. . Въпреки недостатъчно прецизната лексика, използвана в определението, не може да се приеме, че съдът е направил предварителен извод за авторството на деянието, както твърди защитата. Със задачата , възложена на СМЕ-за съдът е насочил усилията си да се установи механизма на причиняване на уврежданията у пострадалия и техния характер , както и причината за смъртта на пострадалия. Това не би могло да се постигне ако не се изхожда от фактологията и данните за поведението на участниците в инцидента, установени от доказателствените източници. В тази връзка ВКС споделя аргументите на първостепенния съд , развити в протоколно определение от 10.02.2011 г., с което е оставено без уважение направеното искане за отвод на състава на съда. В случая съдът е бил длъжен да изследва всички версии и тези по делото за деянието и неговото авторство, както съгласно фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, в която е описано поведението на пострадалия и подсъдимия преди и по време на инцидента, така и да провери тезата на подсъдимия и доказателствената , които я подкрепят, че той не е присъствал на инцидента и не е бил в кръга на лицата, съпричастни към събитията на инкриминираната дата и място. Посочването от съда на конкретни имена на участниците в инцидента, чието поведение е предмет на изследване от доказателствената съвкупност е в рамките на проверката на различните версии на разследването - а не е извод за авторството на деянието.
В рамките на съдебното следствие съдът съгласно своята компетентност е изследвал възможните версии за деянието и участниците в него. Съдът е формирал вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване едва след цялостната оценка на доказателствената съвкупност, направена по реда на чл.107 и вр. с чл.13 и чл.14 НПК и не може да бъде упрекнат , че е имал предубеденост относно изхода от делото. Съдът е взел отношение относно деянието и авторството, по реда на чл.301 НПК, едва с присъдата, като в мотивите е направил анализ на доказателствените източници, които подкрепят или отхвърлят констатациите му по тези въпроси.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че поради „установяването на данни за участието и на други лица в извършване на деянието”,съдът е следвало да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на прокурора . В чл.288 НПК изчерпателно е указано в кои случаи съдът е длъжен да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на прокурора. Посочените в закона основания не са били налице в конкретния случай – нито е имало съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, нито е следвала промяна в подсъдността на делото - престъплението да подлежи на разглеждане от по-горен съд, от специализирания наказателен съд или от военен съд. Данните за поведението на свидетелите К. и З. на инкриминираните дата и място са оценени от съда в рамките на обвинението за инкриминираното с обвинителния акт деяние, който определя и пределите на предмета на доказване по делото в съдебната фаза. Процесуалната функция на съда по ръководство и решаване на делото в съдебната фаза изключва възможността за служебната му намеса в обвинението за включване на нови лица или престъпления , защото това би било изземване на компетентността на друг процесуален субект – прокурора - оправомощен от Конституцията, ЗСВ и НПК с функцията по повдигане и поддържане на обвинението в наказателния процес.
Съдилищата по фактите са предоставили на страните равна възможност да ангажират своите доказателства и да участват при събирането и проверката на доказателствата на противната страна, поради което не е налице ограничаване на правата на подсъдимия Я. по чл.55 НПК. Недопускането на част от поисканите от защитата доказателства е извършено с мотивирано определение. От съобразителната част на протоколно определение от 31.03.2011 год. по нохд№354/2010 год. на ЯОС става ясно, че по делото са събрани гласни и писмени доказателствени средства като протоколите за оглед на местопроизшествие и за оглед на труп, показанията на свидетелите К., З. и Н. – баща на пострадалия Г. Н., протокола за разпознаване на вещи от свид.Н., които изясняват несъмнено, че намереният в местността “Бакаджика” труп е на Г. Н.. Освен по дрехите и вещите, намерени заедно с трупа, свидетелят Н. е разпознал часовника , който е подарил на сина си Г. непосредствено преди инкриминираната дата . Съдът е отказал СПЕ-за на свидетелите К. и З. , тъй като липсват данни за подлагане на съмнение възможността им да възприемат и възпроизвеждат правилно фактите от действителността. Този извод следва да се сподели защото няма каквито и да било данни по делото, сочещи на психо-физически проблеми у свидетелите, които да налагат експертно обследване на тяхната психическа годност. От друга страна, със същото определение е удовлетворено искането на защитата за допускане на поисканите свидетели Д., В.Г., Г. Г., П.Г., Д.Д., С.Д., Е.Г. и Д.Г. за установяване местонахождението на подсъдимия на процесната дата, с което съдът е изпълнил задължението си съгласно чл. 107, ал. 2 и ал. 3 НПК да събира доказателства по почин на страните и да събира и проверява както доказателствата, които разобличават обвиняемия, така и доказателства, които го оневиняват.
Инстанционните съдилища са дали аргументиран отговор в констатациите си въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и защо са формирали вътрешното си убеждение по обстоятелствата от предмета на доказване. Направен е подробен анализ и е извършена проверка на обясненията на подсъдимия Я. с всички останали доказателствени източници.
Въззивната инстанция е изключила като доказателствено средство протокола за изготвяне на ВДС "Звукозапис на разговор в помещение", събрано чрез специално разузнавателно средство, поради факта, че това веществено доказателствено средство е изготвено в рамките на започнало досъдебно производство срещу Я. в качеството му на обвиняем, в което са отразени неговите извънсъдебни признания с подробности за начина на извършване на деянието, но без гаранции за упражняване на признатото му право да не дава обяснения по обвинението и на правото да твърди, каквото намери за уместно в своя защита. Въпреки това, отсъствието му от доказателствената съвкупност не е довело до доказателствена празнота относно авторството на деянието.
По делото са събрани многобройни доказателствени източници, които безпротиворечиво и в логическа връзка установяват авторството на деянието от подсъдимия Я.. Достоверността или ненадеждността на доказателствените източници са аргументирани в мотивите на съдебните актове , по реда на чл. 305, ал. 3 , респ., по реда на чл. 339, ал. 2 НПК . Съдилищата аргументирано не са приели за достоверни обясненията на подсъдимия Я., че не е бил на мястото и по времето на причиняването на смъртта на Г. Н.. Вън от това, показанията на свидетелите – очевидци К. и З. са проверявани много внимателно и са съпоставяни поотделно и съвкупно с останалите доказателствени средства. Тяхната детайлност до най-малките елементи от поведението на пострадалия и подсъдимия непосредствено преди и по време на деянието, последователността и непротиворечивостта им с останалия доказателствен материал, са отчетени от съдилищата по фактите. Те сочат за средството, местоположението и начина на нанасяне ударите от подсъдимия върху тялото на пострадалия и показанията им са проверени с обективните находки при огледа на местопроизшествие, при огледа на трупа и огледа и дрехите и вещите на пострадалия и с изводите на СМЕ за броя, мястото и начина на причиняването на телесните увреждания по тялото на Г.. Показанията на тези двама свидетели са ценени за достоверност и при съпоставянето им с установеното от свид.П. Т., който е установил появата на подс.Я. пред жилищния блок №10 в жк "Бенковски" на града, по времето, което сочат К. и З., което е след връщането им заедно с Я. от местността „Бакаджика”. Свидетелите са разпознали носеният от подсъдимия нож, с който е извършено деянието, което съвпада с вида на намерения и иззет като веществено доказателство нож в района, където е бил заровен трупа. Съдилищата са ценили показанията на напълно незаинтересованите свидетели Я. Т., П. Т. и Д. Б., които са потвърдили изнесеното от свидетелите К. и З. за времето – „около обяд” и мястото- „пред блок №10 в жк "Бенковски”, когато и където са видяли подс.Я. пред жилището на пострадалия - блок №10 в жк "Бенковски".Това време по логиката на тези доказателства е прието от съдилищата, че следва времето на засечените разговори по мобилния телефон на Я. в 12,17 ч. и този по мобилния телефон на пострадалия в 12,10 ч. в района на м.”Бакаджика”.Тези фактически данни са обективни и поради характера им основателно са оценени за изключващи достоверността на обяснението на подсъдимия относно твърдението му, че не е бил на мястото на деянието. Изграденото алиби от подсъдимия, че на въпросната дата 21.05.2009 г. в същия часови интервал между 12.00 и 13.30 часа се е намирал в заведението на своите родители, където с други техни приятели и познати – свидетелите Д., Г., Д. и Г. са празнували именния ден на майката на подсъдимия Я., е опровергано. Съдилищата са установили противоречия и са изключили като недостоверни тези показания или просто като такива , които не дават точна информация за фактите, които твърди подсъдимият. Липсва спомен у свид.Г. дали е бил в заведението.Свид.Д. не сочи дали е видяла подсъдимия , респ. свид.Г. в заведението. Показанията на свидетелите К. и З., потвърдени от писмените доказателства - разпечатките на телефонните разговори от мобилния телефон на подс.Я. и на проведените телефонни разговори от мобилния телефон на пострадалия Г. Н., са установили мястото и времето на присъствието на подсъдимия Я.. От тези писмени доказателства, които удостоверяват установени чрез технически средства обективни факти е прието, че на 21.05.2009 г. във времето на деянието и пострадалият и подсъдимият са се намирали на едно и също място. Установено е, че подс.Я. е получил обаждане по мобилния си телефон в 12.17 часа, в което време това обаждане е обслужвано от клетка №530-32 за местността "Бакаджика", край гр.Ямбол. Следователно, констатацията, че той се е намирал в тази местност е обективен факт, установен от допустимо и оценено като достоверно доказателствено средство- писмена разпечатката на проведените телефонни разговори. Същата разпечатка от проведените от пострадалия Г. Н. телефонни разговори е източник на доказателствения факт, че в около 12 -12.10 ч.той се е намирал в района на същата клетка №530-32, обслужваща м.”Бакаджика”. Следователно, изводът на съдилищата, че и подсъдимият и пострадалият са били по едно и също време в района на м.”Бакаджика” е въз основа на оценката и проверката не само на показанията на свидетелите Я. и З., но и на други достоверни доказателствени източници. Неоснователно е твърдението на защитата , подкрепено и от представителя на ВКП, че не е проверен довода на защитата, възможно ли е приетото по делото време за начало на тръгването от пробационната служба в гр.Ямбол, което е установено, че е в 11.25 часа , до оставянето на подсъдимия пред Математическата гимназия, където занятията започват в 13.30 ч., да е обективно достатъчно за посещението му до “Бакаджика” и обратно. По делото са събрани обективни и напълно безпристрастни доказателствени източници, установяващи едновременното присъствие на подсъдимия и на пострадалия за времето между 12.10 и 12.17 ч. на едно и също мястото, което е и мястото на умъртвяне на пострадалия, защото според заключението на СМЕ за броя , мястото и характера на ударите с нож по тялото му, пострадалият е могъл да живее около пет минути, след нанасянето им . Установеното по делото време от около два часа, в което подсъдимият е видян да се придвижва в колата на подс.К., заедно с пострадалия и свид. З. , до пробационната служба в града, а впоследствие е видян от свидетелите Я. Т., П. Т. и Д. Б. , че се намира в лекия автомобил на свид.К. пред дома на пострадалия и установеното, че след това е посетил и учебните занятия от 13,30 часа, е оценено от съдилищата като обективен факт, свидетелстващ за реалното преодоляване с процесния лек автомобил на разстоянието до местността край града и обратно .
За нарушение на закона се сочи неправилната квалификация на деянието като извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за пострадалия. Твърдението е в противоречие с установените по делото факти за начина на извършване деянието. Възраженията на защитата и искането за преквалификация на деянието в по-леко наказуем състав не намират подкрепа от установеното от фактическа страна.
Правилен е изводът на съдилищата , че подсъдимият Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 116 ал.1 т.6 пр. 2 и 3 във вр. с чл.115 от НК. Правилни са изводите за наличие на квалифициращите обстоятелства - извършване на убийството по начин особено мъчителен за убития и с особена жестокост. От заключението на СМЕ-за е установено , че смъртта на пострадалия е настъпила за около пет минути, през което време, след първия удар, той вече е съзнавал неизбежния си край. Изпитвал е болки и страдания, извън обичайните, след всеки следващ удар и не е могъл да се защити. Установено е, че пострадалият е усетил недостиг на въздух, получил е кръвотечение навън и навътре в гръдната кухина и е разбрал за тежкото си състояние, а с удара , с който са засегнати в дълбочина шийни прешлени е поразен и сегмент на гръбначния мозък, поради което е настъпило парализиране на крайниците, но пострадалият е бил в съзнание и е усещал ужаса от смъртта. Особената жестокост на подсъдимия Я. е обективирана в начина по който е извършил умъртвяването на пострадалия. Нанесени са общо пет броя силни удари с нож . Още първите удари в гърдите са били смъртоносни, защото са наранили жизнено важни части по тялото на пострадалия- лявата половина на гръдния кош, но въпреки тях подсъдимият е продължил целенасочено да нанася поредни, също такива смъртоносни удари в гръбначния стълб. Следователно съдържанието на вината е обективирано в действията на дееца и интелектуално и волево са осъзнати и искани престъпните последици. Изяснен е и мотивът за извършване на деянието- сдобиване с ключа от апартамента , където родителите на пострадалия Г. са държали пари в каса .
Наказанието не е завишено по размер. То е съобразено с тежестта на извършеното, с възрастта, личността и с конкретната обществена опасност на дееца, която е завишена. Правилно е приложен чл. 63, ал. 2, т. 1 НК. При превес на отегчаващите вината обстоятелства първостепенният съд е наложил първоначално наказание от единадесет години лишаване от свобода, имайки предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на деянието. Фактът на степента на непълнолетието на подсъдимия – ненавършени седемнадесет години, е осмислен още веднъж от въззивният съд, който е намалил определеното от първата инстанция наказание на подсъдимия Я. от единадесет, на десет години лишаване от свобода. При тези данни, последваща проява на снизходителност от последната инстанция е недопустима, защото е в разрез с принципа за справедливост на наказанието и с целите на наказанието.
Неоснователно се претендира намаляване на присъдените обезщетения за причинените от деянието неимуществени вреди. Претърпяните от ищците неимуществени вреди за болките и страданията от загубата на сина им, в размер на по 100 000 лв., за всеки един от тях и сумата от 780 лв. имуществени вреди, са съобразени с данните по делото и с правилата за отсъждането им по справедливост.
Воден от тези мотиви, ВКС в настоящият съдебен състав и съгласно чл. 354, ал. 1 ,т. 1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 167 от 25.10.2011 год. по внохд № 135/2011 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
|