3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 414 София, 16 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1256 по описа за 2014 година. Осъденият И. В. Г. е направил искане за възобновяване на наказателно дело приключило с осъждането му за престъпление по чл.149 НК. Претендира се да са налице всички основания по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1 НПК и алтернативно се предлага оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане, намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и/или приложението на института на условното осъждане. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 493/13 г. Районния съд-гр.Чирпан осъдил подсъдимия Г., за деяние, извършено на 26.06.2013 г., на основание чл.149, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.54 НК на 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. С решение № 100 от 30.06.2014 г., постановено по внохд № 1111/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр.Стара Загора потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, но неоснователно. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК се възразява, че съдът по същество не е обсъдил внимателно обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д.. Така направеното възражение не намира опора в данните по делото. Обясненията на подс.Г. и показанията на св.Д. не са игнорирани от СЗОС, а по оценката им са изложени съображения на л.5 от мотивите на въззивното решение. Съдът е анализирал коментираните обяснения и показания не само с оглед на вътрешната им последователност, но и във връзка с останалите събрани по делото доказателства, произтичащи от други източници на такива, каквито са показанията на пострадалата, св.Р., Д., К.. Съобразени са и заключенията по психологично-психиатричните експертизи за св.С. Стоянова и подс.Г.. Като е установил, че обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д. са изолирани от останалите доказателства, решаващият съд е имал основание да не им даде вяра. При липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от СЗОС. В тези рамки законът правилно е приложен. По наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав са изложени детайлни съображения (л.4-5 от мотивите), които изцяло се възприемат от касационния съд, без да е необходимо преповтарянето им. Наложеното на осъдения наказание не е очевидно несъответно, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Най-напред трябва да се спомене, че правилно наказанието е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона – чл.54 НК. Данните по делото не указват да са налице предпоставките за приложение на института на смекчената наказателна отговорност. Определеното наказание по вид, размер (малко над минимума от предвиденото в закона) и начин на изтърпяване е съответно на степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец и способства постигането на целите на наказанието по чл.36 НК. Вярно е, че не са налице формалните пречки за приложението на чл.66 НК, но то правилно е отказано, щом решаващият съд е достигнал до извод, че най-вече за поправянето на Г. е наложително той ефективно да изтърпи наказанието лишаване от свобода. Към съображенията на СЗОС може да се добави, че инкриминираното престъпление е извършено от познат на семейството на пострадалото дете, в рамките на обичайни взаимоотношения, каквито са тези за предоставянето на вещ за послужване, които обстоятелства в своята съвкупност са злепоставили съществено интересите на пострадалата, както и бъдещото й поведение и отношение. Все в тази посока е и оценката на конкретните форми на посегателство върху половата неприкосновеност на малолетното дете, по които решаващият съд е взел отношение. Водим от горното и на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. В. Г. за възобновяване на внохд № 1111/14 г. на Окръжния съд – гр.Стара Загора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: