9 Р Е Ш Е Н И Е №.186 София, 11.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОНКА ЙОНКОВА при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 227/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. фонд срещу въззивно решение от 30.09.2009 г. по гр.д.№ 3406/2007 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 16.07.2007 г. по гр.д.№ 23275/2006 г. на Софийски районен съд, 67 с-в в частта, с която е уважен предявения от К. А. Д. срещу касатора като евентуален ответник иск по чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ / отм./ за сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 197.91 лв. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон – чл.8 от Наредба № 4 от 24.09.2003 г. за задължителното застраховане (отм.). Поддържа се становището, че сключената от чуждестранния водач застраховка е гранична, а не застраховка “Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и държателите на МПС за чужбина. Единствената законова възможност според касатора за български застраховател да застрахова автомобил с чуждестранна регистрация е т.наречената “гранична застраховка”, която според чл.8, ал.2 от цитираната Наредба има действие на територията на България, докато трае престоя на автомобила. Счита, че се касае до две различни застраховки „Гражданска отговорност”, за които се издава сертификат “Зелена карта”, на които според вида е отпечатано кои са държавите, в които е изключено покритието им. Ответницата по касация К. А. Д. не е изразила становище по касационната жалба. Ответникът по касация [фирма] оспорва основателността на касационната жалба, като претендира разноски по делото. С определение № 528 от 20.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 по въпроса за носителя на пасивната материалноправна легитимация по прекия иск на увреденото лице при ПТП, причинено по вина на водач на регистрирано в друга държава МПС, който има сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност” или сертификат „Зелена карта. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията по чл.293 ГПК, приема следното: Предмет на делото е пряк иск по чл.407, ал.1 /отм./ срещу [фирма], съединен при условията на евентуалност с иск по чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ /отм./ за неимуществени вреди, предявен от пострадало при ПТП лице, причинено на 23.10.2003 г. по вина на водача на лек автомобил "Ауди 80”" с холандска регистрация, притежаващ сертификат "зелена карта", издадена на 22.20.2003 г. от [фирма]. С обжалваното решение е прието, че между предпочитания ответник и виновният водач има сключена застраховка „зелена карта”, покриваща вреди, настъпили за трети лица при използване на МПС извън територията на България. Този извод е обоснован с факта на извършеното зачертаване на инициалите „BG” върху представеното самия застраховател заверено ксерокопие от международната карта за автомобилна застраховка, която е с идентично зачеркване с нулевият екземпляр /бланката/ на същата карта, издадена от Н. (Националното бюро на българските автомобилни застрахователи). В тази насока било и писмото на генералния секретар на Бюрото, удостоверяващо, че отпечатаните от тях сертификати „Зелена карта” по заявка на първия ответник са със зачертани инициали „BG”, не са валидни на българска територия. Поради неоснователност на иска срещу застрахователя е разгледан и евентуалният иск срещу Г. фонд, който е уважен по съображения, че след като между виновния водач и З. [фирма] няма застрахователен договор, то отговорността следва да бъде възложена на фонда на основание чл.88, ал.1, т.1, б.”б” от отменения ЗЗ. Релевираното от касатора възражение, че изключването на отговорността на застрахователя на територията на страната противоречи на нормативната уредба, е счетено за неоснователно по съображения, изведени от разпоредбата на чл.20 ЗЗД, както и с извършеното с чл.5 и чл.8 от Наредба № 4 от 24.09.2003 г. за задължителното застраховане (отм.) разграничение на териториалните граници, в които действа застраховката „Гражданска отговорност” и на субектите, които се ползват от нея. Касационната жалба е основателна. Съгласно действащата към момента на възникване на спорните правоотношения нормативна уредба задължителни са застраховките, посочени в чл.77, ал.1 ЗЗ (отм.), в т.ч. застраховка „Гражданска отговорност”, като в чл.78, т.2 от с.з. е посочено, че влизащите в страната водачи на моторни превозни средства, регистрирани в чужбина, са длъжни да имат валидна за територията на Република България застраховка „ГО”, когато такава им е издадена в чужбина. Според чл.80 от ЗЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахованите пред третите лица за причинените им вреди, свързани с притежанието и използването на моторно превозно средство, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство. С чл. 77, ал.4 (ДВ, бр. 8 от 2003 г. ) от същия закон Комисията за финансов надзор е овластена да определи с подзаковон нормативен акт общите условия, минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на задължителното застраховане по ал.1, т.1 и 2. На основата на тази законова делегация е издадена Наредба № 4 от 24.09.2003 г. за задължителното застраховане (ДВ, бр. 90 от 10.10.2003 г., отм., бр. 105 от 30.11.2004 г.)., с чл.8, ал.2 и 3 от която е вменено в задължение на водачите на моторни превозни средства, които при влизането си в страната нямат валидна за територията на Република България застраховка „гражданска отговорност”, да сключат такава на граничния пункт – ал.1, а ако застраховката на тези лица изтече по време на престоя им в страната, те са длъжни да сключат нова застраховка със срок до края на престоя си – ал.2. Тълкуването на ал. 3 на чл.8 от Наредба № 4 налага извода, че когато водачът на регистрираното в чужбина моторно превозно средство сключи на граничния пункт нова застраховка „Гражданска отговорност”, която е със срок до края на престоя му в страната, издадената гранична застраховка е валидна за посочения срок на територията на Република България. Наличието на сключена гранична застраховка „ГО” изключва отговорността на Г. фонд по чл.88, ал.1 ЗЗ (отм.), който покрива имуществените и неимуществените вреди, причинени на трети лица само в изрично предвидените в него хипотези, една от които е увреждането да е настъпило при управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” – чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ (отм.). Предвид изложените съображения, на материалноправния въпрос, по повод на който е допуснато касационното обжалване, следва да се отговори в следния смисъл: Пасивно легитимиран да отговаря по прекия иск на третото лице за вреди, причинени по вина на водач на регистрирано в друга държава МПС, е българският застраховател, член на Н., при който на граничния пункт е сключена нова застраховка „Гражданска отговорност” или е подновено действието на старата застраховка със срок до края на престоя си в страната. По същество на касационната жалба. Даденото разрешение на значимия за изхода на делото правен въпрос позволява да се направи извод, че постановеното от Софийски градски съд решение, с което поради отхвърляне на прекия иск по чл.407 (отм.) ТЗ срещу [фирма] е разгледан и уважен евентуалния иск по чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ (отм.) срещу Г. фонд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му. Правилно с обжалваното решение е прието, че чл.8 от Наредба № 4 за задължителното застраховане (отм.) очертава териториалните граници, в които действа задължителната застраховка „Гражданска отговорност” и субектите, които се ползват от нея. Визираното в ал.2 и 3 от Наредбата задължение за водачите на регистрирани в чужбина моторни превозни средства да сключат на граничния пункт нова или подновят действието на старата застраховка със срок до края на престоя си при български застраховател обосновава извод, че граничната застраховка има действие само за територията на Република България. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че сключената между делинквента и предпочитания ответник [фирма] застраховка е не граничната по чл.8, ал.2 от Наредба № 4, а застраховка „Гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС за чужбина” или така наречената застраховка „Зелена карта”, валидна за територията на страните-членки на Международното споразумение „Зелена карта” с изключение на Република България. Определянето на вида на застраховката само въз основа на буквалното й наименование в полицата и в Общите условия е извършено от въззивния съд в нарушение на чл.20 ЗЗД, според който при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Съгласно т.І, ал.2 от Общите условия към застраховката, на които изрично се е позовал решаващият съд, застраховани по нея могат да бъдат само собственици на моторни превозни средства, които са с постоянна или временна българска регистрация, които от своя страна съгласно т.VІІІ са длъжни в седемдневен срок от завръщането си в Република България да уведомят застрахователя за евентуално настъпило застрахователно събитие или за обстоятелства, които биха довели до предявяване на претенции за изплащане на застрахователно обезщетение по притежаваните от тях полици по застраховка „Зелена карта”. Същевременно процесната полица „Зелена карта” е сключена по отношение на моторно превозно средство, регистрирано в чужбина и управлявано от чуждестранен гражданин, като според специалната графа на международната карта към нея, териториалното действие на застраховката обхваща и територията на „BG”, чието поле в оригинала на полицата е останало незачертано. Посоченото несъответствие на субектите и териториалното действие на процесната полица с въведените с Общите условия изисквания налага да се приеме, че с нея е обективирано валидно застрахователно правоотношение по гранична застраховка „Гражданска отговорност”, която е и единствено възможната по закон за чуждестранно МПС – чл.8, ал.3 от Наредба № 4 от 24.09.2003 г. за задължителното застраховане на Комисията по финансов надзор. Като е приел противното и е разгледал и уважил евентуалния иск срещу Г. фонд, а както вече бе посочено, наличието на сключена гранична застраховка „ГО” изключва отговорността на Фонда по чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ (отм.), въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл.293 ГПК се постанови друго, с което предявеният срещу „Д. – Общо застраховане” като предпочитан ответник иск по чл.407 /отм./ ТЗ бъде уважен за сумата 7 000 лв., а акцесорния иск по чл.86 ЗЗД – за сумата 197.91 лв. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят направените в хода на делото деловодни разноски в размер на 2 103 лв., от които 1 950 лв. юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение от 30.09.2009 г. по гр.д.№ 3406/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която се оставя в сила решение от 16.07.2007 г. по гр.д.№ 23275/2006 г. на Софийски районен съд, 67 с-в, в частта с която е отхвърлен предявения от К. А. Д. срещу [фирма] иск по чл.407 (отм.) ТЗ за сумата 7 000 лв., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта, с която е уважен предявения срещу Г. фонд като евентуален ответник иск по чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ /отм./ за сумата 6 000 лв., както и иска по чл.86 ЗЗД за сумата 197.91 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ да заплати на К. А. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на 23.10.2003 г. ПТП с л.а. „Ауди 80” с рег.№ GR774, управляван от Е. С., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2003 г. до окончателното изплащане на главницата, както и обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане в размер на 197.91 лв. ОСТАВЯ без разглеждане предявените от К. А. Д. срещу Г. фонд при условията на евентуалност обективно съединени искове по чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Г. фонд разноски по делото в размер на 2 103 лв., от които 1 950 лв. юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: