1 Р Е Ш Е Н И Е № 429 София, 25 февруари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Тома Комов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1452/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител П. Д. Ц., срещу присъда № 95 от 30.09.2015г. на Видинския окръжен съд, постановена по в.н.ч.х.д. № 203/2015 г. Оплакванията на касатора са за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда. Наведени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на присъда № 95 от 30.09.2015г. постановена по в.н.ч.х.д. № 203/2015 г. и за връщане на делото за ново разглеждане от ОС – Видин. В съдебното заседание пред касационната инстанция частният тъжител и граждански ищец Ц. поддържа касационната си жалба. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че въззивният съд е установил правилна фактическа обстановка, изложени са подробни правни изводи, обсъдени са всички доводи и възражения на частния тъжител, а гражданският иск е отхвърлен законосъобразно. Твърди, че мнението, оценката и критиката на факти и обстоятелства не подлежат на възражения за истинност и не могат да бъдат средство за осъществяване на клевета. Подсъдимият в последната си дума пледира невиновност. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Пред РС-Враца е било образувано н.ч.х.д. № 719/ 13г. по подадена тъжба от П. Д. Ц. срещу Г. К. К.. С разпореждане № 1738 от 05.08.2015 г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство на основание чл. 43, т. 3 от НПК и е изпратил делото на ВКС с искане за определяне на друг равен по степен съд. С определение № 130 от 03.10.2013 г. ВКС е изпратил прекратеното от РС – Враца н.ч.х.д. № 719/2013 г. за образуване и разглеждане на РС – Видин. Пред Видинския районен съд е било образувано н.ч.х.д. №1408/13г., по което е постановена присъда № 138 от 26.02.2014 г., с която подсъдимият Г. К. К. е признат за виновен в това, че на 02.04.2013 г. в „протест“ подаден до Административен съд – Враца, е разгласил позорни обстоятелства по отношение на тъжителя П. Д. Ц., изпълняващ длъжността „ Сътрудник по охраната“ в Областно звено „Охрана“ – [населено място], като изнесъл в писмен вид , че „П. Д. Ц. напусна работното си място и под предлог, че не му говоря на вие започна да ме дърпа и бута и в нарушение на всякакви норми бях издърпан насила в едно помещение и ми написаха скалъпено предупреждение“ - престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, във вр. чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен за това, че на 02.04.2013 г. в „протест“ подаден до Административен съд – Враца, К. разгласил позорни обстоятелства по отношение на тъжителя П. Д. Ц., изпълняващ длъжността „ Сътрудник по охраната“ в Областно звено „Охрана“ – [населено място], като заявил в писмен вид , че„Ако има някой , който да е недоволен от това, то това съм аз от отношението на служителите в сградата, където се очаква от нас да получим правосъдие , а не да се сблъскваме със служители с неуравновесено положение , комплекс за малоценност и видими психологически проблеми“ – престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Подсъдимият Г. К. К. е осъден да заплати на гражданския ищец П. Д. Ц. сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за нанесени на последния неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, като в разликата до пълния му размер от 4000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По въззивна жалба на подсъдимия пред ОС – Видин е било образувано в.н.ч.х.д. № 107/2014 г., по което с решение № 68 от 12.06.2014 г. присъда № 138 от 26.02.2014 г. постановена по н.ч.х.д. № 1408/2013 г. по описа на РС – Видин е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, с присъда № 643 от 16.12.2014г. по н.ч.х.д. № 696/2014 г., Видинският районен съд е признал подсъдимия Г. К. К. за виновен в това, че на 02.04.2013 г. в „протест“ подаден до Административен съд – Враца, приписал престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК по отношение на тъжителя П. Д. Ц., изпълняващ длъжността „ Сътрудник по охраната“ в Областно звено „Охрана“ – [населено място], като изнесъл в писмен вид , че „П. Д. Ц. напусна работното си място и под предлог, че не му говоря на вие започна да ме дърпа и бута и в нарушение на всякакви норми бях издърпан насила в едно помещение и ми написаха скалъпено предупреждение“ - престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, във вр. чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК Подсъдимият е признат за виновен в това, че това, че на 02.04.2013 г. в „протест“ подаден до Административен съд – Враца, К. разгласил позорни обстоятелства по отношение на тъжителя П. Д. Ц., изпълняващ длъжността „ Сътрудник по охраната“ в Областно звено „Охрана“ – [населено място], като заявил в писмен вид , че„Ако има някой , който да е недоволен от това, то това съм аз от отношението на служителите в сградата, където се очаква от нас да получим правосъдие , а не да се сблъскваме със служители с неуравновесено положение , комплекс за малоценност и видими психологически проблеми“ – престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Със същата присъда Г. К. К. е осъден да заплати на гражданския ищец П. Д. Ц. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за нанесени на последния неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, като в разликата до пълния му размер от 4000 лв. е отхвърлен, като неоснователен. По въззивна жалба на подсъдимия Г. К. К. е образувано в.н.ч.х.д № 19/2015 г., по което с решение № 25 от 15.04.2015 г. първоинстанционната присъда на РС – Видин е отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, с присъда № 275 от 29.06.2015 г. постановена по н.ч.х.д. № 351/2015 г. по описа на РС – Видин, подсъдимият Г. К. К. е признат за виновен в това, че на 02.04.2013 г. в „протест“ подаден до Административен съд – Враца, е разгласил позорни обстоятелства по отношение на тъжителя П. Д. Ц., изпълняващ длъжността „Сътрудник по охраната“ в Областно звено „Охрана“ – [населено място], като изнесъл в писмен вид , че „П. Д. Ц. напусна работното си място и под предлог, че не му говоря на вие започна да ме дърпа и бута и в нарушение на всякакви норми бях издърпан насила в едно помещение и ми написаха скалъпено предупреждение“ - престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 02.04.2013 г. в „протест“ подаден до Административен съд – Враца, К. разгласил позорни обстоятелства по отношение на тъжителя П. Д. Ц., изпълняващ длъжността „ Сътрудник по охраната“ в Областно звено „Охрана“ – [населено място], като заявил в писмен вид , че„Ако има някой , който да е недоволен от това, то това съм аз от отношението на служителите в сградата, където се очаква от нас да получим правосъдие , а не да се сблъскваме със служители с неуравновесено положение , комплекс за малоценност и видими психологически проблеми“ – престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Осъден е да заплати на П. Д. Ц. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК неимуществени вреди ведно със законната лихва. По жалба на подсъдимия е образувано в.н.ч.х.д. № 203/2015 по описа на ОС – Видин. При третото разглеждане на делото с присъда № 95 от 30.09.2015 г. ОС – Видин е отменил изцяло присъда № 275 от 29.06.2015 г. и е признал подсъдимия Г. К. К. за невинен в това, че на 02.04.2013 г. в „протест“ подаден до Административен съд – Враца, е разгласил позорни обстоятелства по отношение на тъжителя П. Д. Ц., изпълняващ длъжността „ Сътрудник по охраната“ в Областно звено „Охрана“ – [населено място], като изнесъл в писмен вид , че „П. Д. Ц. напусна работното си място и под предлог, че не му говоря на вие започна да ме дърпа и бута и в нарушение на всякакви норми бях издърпан насила в едно помещение и ми написаха скалъпено предупреждение“ - престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Предявеният от П. Д. Ц. граждански иск за причинените му неимуществени вреди в размер на 4000 лв. , ведно със законната лихва от 02.04.2013 г. до заплащане на съответната сума е отхвърлен като неоснователен. Със същата присъда П. Д. Ц. е осъден да заплати на Г. К. К. сумата от 1400 лв. за направените по делото разноски. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. На първо място следва да бъде разгледано оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Последното е мотивирано изключително подробно и се свързва с изграждане на вътрешното убеждение на съда в нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК – без да са изследвани всички факти и обстоятелства по делото. Наведеното оплакване не може да бъде възприето за основателно. Решаващите две инстанции са изградили вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. Въз основа на вярна оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели фактически констатации, които не са спорни по делото. Независимо от това, въззивната инстанция е достигнала до различни правни изводи, като подробно и аналитично е обосновала защо не приема тезата на първоинстанционния съд, че инкриминираният в тъжбата израз - „П. Д. Ц....под предлог, че не му говоря на вие започна да ме дърпа и бута и в нарушение на всякакви норми бях издърпан насила в едно помещение и ми написаха скалъпено предупреждение“ има клеветнически характер. Възражението, че въззивният съд не е обсъдил подробно имат ли твърденията в „протеста“, за извършени обективни действия („дърпа“ и „бута“), клеветнически характер, нe води до изводи за допуснато процесуално нарушение, свързващо се с липсата но мотиви. Правилен е възприетият от съд подход да обсъди в цялост цитирания по-горе израз, не отделни фрази и съждения, извадени от общия контекст. Следователно ОС - Видин не търпи упрек в тази насока, тъй като процесът на формиране на вътрешното му убеждение е проследим и то е изградено въз основа на всички факти и обстоятелства по делото. Не се констатира наличие и на другия релевиран от жалбоподателя касационен довод – чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – неправилно приложение на материалния закон. Това възражение се претендира като последица от твърдяните процесуални нарушения при анализа на правнозначимите факти по делото. Тъй като при проверката на атакуваната присъда на ВОС, такива не се установиха, настоящият състав намира, че окръжният съд е приложил закона правилно, като е преценил, че горепосоченият израз, написан от подсъдимия в подаден „протест“ до АС – Враца, няма клеветнически характер, тъй като в жалбата липсват твърдения за факти и обстоятелства, които да са позорящи за честта и достойнството на тъжителя. Съставът на престъплението „клевета” може да бъде осъществен при две различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление, за което от субективна страна знае, че не е извършено. Както в съдебната практика, така и доктрината се приема, че предмет на престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. Съотнасянето на тези принципни разбирания по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти сочи, че в инкриминирания с тъжбата израз липсват конкретни твърдения за позорящи факти и обстоятелства, описанието на физически действия по дърпане и бутане, не обективира елементите от състава на престъплението “клевета”. Въззивният съд е достигнал до законосъобразен извод, че в случая инкриминираният израз е функция на правото на свободно изразяване на гражданите във връзка с правото на подаване на жалба. В допълнение следва да се отбележи, че твърденията за факти (че тъжителят Ц. е дърпал и бутал подс. К.) не са от естеството да накърнят доброто име и положителна обществена оценка за пострадалия в обществото, тъй като не са непосредствено свързани с личността и не биха могли да засегнат пряко посочените неимуществени блага, както неоснователно се твърди в жалбата. Подобни изрази не са от характер да предизвикат еднозначна негативна обществена оценка и посредством употребата им не би могло да бъде осъществено изпълнителното деяние на престъплението клевета - „разгласяване на неистинско позорно обстоятелство“, тъй като същите нямат позорящ характер. На следващо място престъплението “клевета” е умишлено. За да е осъществено от субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че разгласява позорящо за пострадалото лице обстоятелство. Интелектуалният момент съдържа представа, че изнесената информация за проявата на пострадалия е от естеството да накърни неговата репутация, добро име и положителна обществена оценка, като във волево отношение деецът пряко цели или допуска настъпването на общественоопастния резултат, но се отнася безразлично към него. В разглеждания случай умисълът за извършване на престъплението е изключен поради липса на волеви момент - от действията на подсъдимия, по които се съди за наличието на умисъл, може да се направи извод, че той е целял да получи от Административен съд – Враца защита на засегнати свои субективни права във връзка със съставения протокол, а не да засегне пряко или косвено доброто име и репутацията на тъжителя. По гражданския иск. Следва само да се отбележи, че при проверка на атакувания акт не се установиха нарушения на материалния и процесуалния закон при формиране на изводите на съда по отношение на основанията за отхвърляне на гражданския иск, който в наказателното производство принципно има акцесорен характер. Въззивният съд е стигнал до законосъобразен извод, че предявеният граждански иск е неоснователен, тъй като деянието не е противоправно и не съставлява деликт. Този извод е съответен и на изложеното в ТР № 1/2013 г. по ТД № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, в което е указано, че когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се установява описаното в частната тъжба деяние да е извършено противоправно или виновно, предявената гражданскоправна претенция следва да бъде отхвърлена. С оглед изложените съображения ВКС намери, че ОС-Видин законосъобразно е упражнил правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. чл.334, т.2 от НПК, като е отменил първоинстанционната осъдителна присъда на РС-Видин и е постановил нова, с която е оправдал подсъдимия Г. К. К. по повдигнатото с тъжбата обвинение по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Като последица от оправдаването на подсъдимия, въззивният съд законосъобразно е отменил първоинстанционната присъда и в гражданската й част, отхвърляйки като неоснователен предявения от частния тъжител и граждански ищец П. Ц. против подсъдимия К. граждански иск за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди. Предвид горното и на основание чл.354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 95 от 30.09.2015г., постановена по в.н.ч.х.д. № 203/15г., по описа на Окръжен съд –Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: