Р Е Ш Е Н И Е № 477 гр.София, 18 ноември 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1707/2013 г. Производството е образувано по искане на осъдения И. И. за отмяна на влязлата в сила присъда №7 от 07.03.2013г., обявена по нохд №174/2012г. на Районен съд /РС-Бяла Слатина, по реда на възобновяването. В депозираната саморъчно написана „жалба” се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, довели до осъждането на лице, при недоказаност на повдигнатото обвинение по несъмнен и убедителен начин. Поставя се акцент на обстоятелствата, че атакуваният съдебен акт почива на самопризнанията на осъдения И. И. и на изготвена при грубо дерогиране на процесуалния закон ДНК експертиза, сравнителният материал, за която е иззет в отсъствие на поемни лица и на упълномощен адвокат. Обръща се специално внимание и на пренебрегването от решаващия орган на допуснатата и изслушана по делото съдебномедицинска експертиза, неустановяваща следи от насилие по пострадалата Ц. Т.. В представени по делото допълнение към искането и писмени бележки от назначения служебен защитник на осъденото лице се декларират налични основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК и се излагат фрагментарни съображения за незаконен състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на 07.11.2013г. И. И. и процесуалният му представител пледират за упражняване на правомощията на ВКС по чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т. 2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане, по направените в искането доводи и възражения. Алтернативно се предлага намаляване на наложеното наказание. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №7 от 07.03.2013г., обявена по нохд №174/2012г., Белослатинският РС е признал И. Х. И. за виновен в това, че на 31.10.2011г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, се съвкупил с Ц. К. Т., принуждавайки я за това със сила, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.5, вр.ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и ”Б” от НК и чл.54 от същия закон му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същия съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, което е осъдено да заплати в полза на гражданския ищец Ц. Т. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди. С въззивно решение №93/30.07.2013г. Врачански окръжен съд /ОС/, в производство, инициирано по жалба на процесуалния представител на И. И. е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането на осъденото лице е допустимо за разглеждане в рамките на установения от Глава тридесет и трета /чл.419-426 от НПК/ нормативен регламент, но преценено в аспекта на визираните възражения за възобновяване на наказателното дело, сочи на неоснователност. Правото на осъдения И. на справедлив процес по чл.6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи не е накърнено при разглеждане на наказателното дело от първостепенния съд. Не е налице дерогиране на разпоредбата на чл.29, ал.1, т.7 от НПК. Визираното от служебния адвокат обстоятелство, че председателят на съдебния състав И. Ш. е бил инструментален свидетел в процедурата по сключване на брак на прокурора Ю. К., в предхождащ съдебната фаза на наказателния процес 15-годишен времеви период, не обосновава претендираното правоприлагане на чл.29, ал.1, т.7 от НПК. Очертаните отношения на сочат на близка родствена връзка по смисъла на пар.1, ал.1 от ДР на НПК и на същите процесуалният закон не придава правно значение в контекста на типичните основания за отвод по чл.29, ал.2 от НПК, при безспорното отсъствие на данни за заинтересованост и предубеденост от стриктно изпълняващите своите служебни функции длъжностни лица. В пределите на извънредния способ за съдебен контрол, ВКС не констатира и акцентираните от осъдения И. съществени процесуални нарушения, предпоставили постановяване на осъдителна присъда, при необезпеченост на обвинителната теза с нужния доказателствен интензитет. В обсега на възложената компетентност, съдебните инстанции са реализирали изискуемите се процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина в наказателния процес, като при всеобхватно събиране и прецизна проверка на допустимите, относими и необходими доказателства, и след задълбочен анализ на инкорпорираните фактически данни, са формирали своето вътрешно убеждение по релевантните за обвинението обстоятелства и обективирали изводите си по приложимото право. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез показанията на пострадалата Ц. Т. и на разпитаните свидетели В. С., Н. М., Ц. С., П. С., Ц. Д., Е. К., И. С., Д. Д., В. М. и В. Н.; приложената писмена документация /протокол за оглед на местопроизшествие (л.6 и 46 от д.п.), протокол за разпознаване на лица (л.24 от д.п.), протокол за доброволно предаване (л.5 от д.п.), протокол за изземване на биологичен материал (л.77 от д.п.), експертни справки (л.48 и л.107а-107б от д.п.), медицински удостоверения и епикризи (л.8-9 от д.п.; л.11, л.38, л.75 и л.112-116 от първоинстанционното с.п.)/; и назначените експертизи /съдебно-медицинска експертиза №275/2011г., съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, съдебно-медицинска морфологична експертиза на веществени доказателства, ДНК експертиза и комплексни психолого-психиатрични експертизи/ категорично установява, че вечерта на 31.10.2011г., в [населено място], осъденият И. И. насилствено се съвкупил с 73-годишната Ц. Т., като нанесъл два удара с ръце /шамари/ в лицето на изплашената възрастна жена, запушил устата на жертвата и въпреки демонстрираното от нея вербално несъгласие и оказана съпротива, свалил дрехите й в долната част на тялото . Несъстоятелни са доводите на осъденото лице, че първостепенният съд и въззивен състав тенденциозно са изградили фактическите положения за осъщественото на инкриминираната дата престъпно посегателство против половата неприкосновеност, доверявайки се на направеното самопризнание. Обясненията на И. И., дадени в досъдебната и съдебната фаза на производството, нямат характер на признание за извършено престъпление. Те съдържат изолирани и голословни твърдения, че в нощта на 31.10.2011г. ходил до своя позната /неизвестна по делото/, след което се прибрал вкъщи, и сочат на отричане да е посещавал дома на пострадалата и да я е изнасилвал. Волеизявленията на осъдения И. са коментирани с проявен юридически усет от съдебните инстанции, като в съответствие с амбивалентния им характер на доказателствен способ и средство за защита, с оглед особеностите на заявеното,и предвид очертаното по безспорен начин от останалите гласни и писмени доказателства, не са кредитирани за достоверни. Същите не кореспондират на непринудения, последователен и добросъвестен разказ на Ц. Т., описващ времето, мястото, механизма на осъществяване на неправомерното деяние и неговият извършител; и на свидетелските показания на В. С., Н. М., Ц. С., П. С., Ц. Д., възпроизвеждащи в изискуемата се корелация споделеното от жертвата за престъпния акт. Визираният доказателствен източник се опровергава безусловно и от събрания писмен доказателствен материал по наказателното дело, и от изготвените в хода на разследването съдебни експертни заключения. Видно от проведените научни изследвания по допуснатите и изслушани медицински и ДНК експертизи на веществени доказателства, един от намерените при огледа на местопроизшествието обекти /косми с различен произход и дължина/, по морфометрични признаци и биологични параметри показва пълно съвпадение с ДНК профила на И. И., като вероятността той да е оставен от друг индивид е 1 на 66 280 000 000 000. Мнението на вещите лица, че обективната по своите характеристики находка на човешки косъм от глава със запазени епителни клетки в областта на луковицата, върху чаршафа на леглото на Ц. Т., принадлежи на осъдения, изключва лансираната от него защитна версия, че на 31.10.2011г. не е бил в стаята на пострадалата, в дома й в [населено място] и го идентифицира като автор на инкриминираното престъпление. В разисквания смисъл противоречи на буквата и духа на закона възражението на осъдения И. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в негодност на сравнителния материал при изготвяне на назначената ДНК експертиза, поради факта, че същият е иззет принудително от него, в отсъствие на поемни лица и на адвокат. П. на л.77 от досъдебното производство писмен протокол от 03.12.2011г. удостоверява, че използваните при сравнителния анализ на експертите човешки косми са предоставени при стриктно спазване на установения в разпоредбите на чл.126 и чл.146 от НПК нормативен регламент При съблюдаване волята на И. И., те са отскубнати собственоръчно от главата му, в присъствието на поемните лица Ц. К. и Ц. Х., и на назначен специалист-технически помощник П. Д.. Доброволността на акта на предаване на биологичния материал и обстоятелството, че вземането на образци за изследване не е в обсега на изчерпателно изброените в чл.136 от НПК процесуално-следствени действия /способи за доказване в наказателното производство/, при осъществяването на които обвиняемият /подсъдим/ има право на професионална защита, предпоставя липса на необходимост от участие на процесуален представител. Логическа последица от изложеното е формираната позиция, че посочените косми са приобщени по делото по предвидения законов ред и представляват годна основа за целите на допуснатата и изслушана съдебна ДНК експертиза. Неоснователни са и релевираните оплаквания на осъдения И. за неправилна интерпретация на съдебномедицинската експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Р. Н., неустановяваща следи от насилие по пострадалата, останали след половото съвкупление. Компетентно и при съобразяване с правната природа на експертизата в наказателния процес, представляваща система от сложни, различни по своето естество проучвания и изследвания, при които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на делото чрез даване на основани върху доказателствените материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти, контролираните при извънредния способ за съдебна проверка инстанции са ценили медицинската експертиза. Действително отразеното в изложението на експерта не очертава наличие на обективни белези от извършена принуда при инкриминираното полово сношение, описани в инкорпорираната в хода на проведеното наказателно разследване и внимателно прегледана медицинска документация. Визираното обстоятелство, обсъдено във взаимовръзка с доказателствената съвкупност не разколебава интензитета на доказаност на повдигнатото срещу И. И. обвинение и не внася съмнения във фактическите положения от значение за правните изводи, сочещи на извършено престъпление против половата неприкосновеност и на неговото авторство. Според съдържимите се в медицинската експертиза разсъждения на вещото лице-съдебен лекар, нормално развитите полови органи позволяват при осъществяване на насилствен акт да не останат травматични изменения. Видими телесни повреди може да не се констатират и при нанасяне на удари с ръце по лицето и тялото на жертвата на посегателство. В коментирания аспект не следва да се игнорира и безспорно установеното чрез гласните доказателствени средства, че при реализиране на неправомерното си поведение против личността на Ц. Т., осъденият И. не е срещнал сериозен, деен и ефективен физически отпор-обстоятелство, дължащо се на възрастта на жената и изпитания силен страх. Последното намира подкрепа и в комплексната съдебнопсихологична и психиатрична експертиза по делото, очертаваща че пострадалата не е могла да преработи в съзнанието си по успешен начин изживения стрес и да компенсира с естествените психични механизми емоционалния си ступор, поради което не е оказала активна съпротива на нападението на И. И.. Това обяснява защо осъденото лице не е упражнило интензивна физическа принуда върху жертвата, която да е от естество да причини видими травматични увреждания, както в областта на лицето, така и по бедрата и половите органи, където неминуемо е въздействало в инкриминираната нощ. Правилно е приложен и материалният закон. Конкретиката в атакувания акт се субсумира от обективна и субективна страна от нормата на чл.152, ал.3, т.5, вр.ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а и ”б”НК. С инкриминираните неправомерни действия И. И. е осъществил полово съвкупление с 73-годишната Ц. Т., принуждавайки я чрез физическа сила /нанасяне на удари и запушване на устата/, което мотивирало жертвата да се съобрази с желаното от дееца. Определената, в съответствие с изискванията на чл.54 от НК санкция – ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода е справедлива, отмерена при съблюдаване обществената опасност на неправомерното посегателство, на личността на И. И. и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. При диференциране на наказателната отговорност съдебните инстанции са взели предвид индивидуализиращите инкриминирания акт време, място, начин на извършване /форма и интензитет на употребената принуда/ и настъпил вредоносен резултат, сочещ на драстично влошаване на психичното състояние на жертвата и дълбока емоционална травматизация; като са отчели отегчаващите я обстоятелства-извършване на инкриминираното престъпление след консумация на алкохол и чрез нахлуване в дома на самотна възрастна жена, със занижени способности за самоотбрана, през нощта. Коментирани са и значимите за личността на осъдения фактически данни, очертаващи лоша социална и трудова характеристика на И. И., и 16 предходни осъждания /3 от тях релевантни за правната квалификация на престъпното деяние по чл.152, ал.3, т.5 от НК - изнасилване при опасен рецидив/, които обосновават адекватни на репресивната, предупредителна и поправително-възпитателна функция на наказанието санкционни последици. Предложената аргументация мотивира неоснователност на искането на И. И. за възобновяване на нохд №174/2012г. на РС - Бяла Слатина и на внохд №176/2013г. на Врачански ОС, и отмяна или ревизия на обявения по тях и придобил юридически стабилитет съдебен акт, при условията на чл.425, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Х. И. за отмяна или изменение на влязлата в сила присъда №7/ 07.03.2013г., по нохд №174/2012г. на Белослатински РС, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.