Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 386                                    гр. София, 28 октомври 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Петя Маринова         изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 392 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу решение на Софийски апелативен съд № 137 от 8.05.09 г, по ВНОХД № 152/09, с което е потвърдена присъда № 255 от 6.11.08, по НОХД № 743/06 на Благоевградски окръжен съд, с която посоченият подсъдим е признат за невиновен в това: на 2/3.08.2001 г, на Митница „Кулата”, чрез използване на официален документ с невярно съдържание за внос на 23 027 кг газьол за промишлени и комунални цели да е пренесъл през границата на страната / с влекач и полуремарке / стоки за търговски цели в големи размери: 26 027 кг бензин, на стойност 51 528, 25 лв, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 242, ал. 1, б. „б”, пр. 3 и б. „д”, пр. 1 НК. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Оспорва се правилността на извода, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние. Сочи се, че при наличието на доказателства за осъществяване на всеки от признаците на състава въззивният съд е приел, че обвинението не е доказано. Възразява се срещу възприетото становище за липса на достатъчно доказателства, че превозваното гориво е било различно от декларираното. Според прокуратурата, допуснатата нередовност при оформяне на документа, с който е взета проба от цистерната / подписът на митническия инспектор К. не е положен от него /, поражда съмнение в достоверността на резултата от изследването. Твърди се, че, след като от изпратените от Република Гърция документи е установен видът на декларираното там гориво / бензин / и поставените пломби са били с ненарушена цялост, от това следва, че именно такова гориво е внесено. Възразява се срещу извода, че подсъдимият не е знаел вида на превозваното гориво, че няма доказателства той да е подменил комплекта документи, при положение, че при натоварването на стоката получава пълния набор от документи, а полагайки своя подпис на международната товарителница / CMR /, удостоверява превоза на стока от определен вид, количество, качество и цена. С протеста се иска да бъде отменено атакуваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.   В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП не поддържа протеста. Защитата пледира за оставяне в сила на атакуваното въззивно решение. Подсъдимият не взема лично участие в касационното производство.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е неоснователен.   ВКС намери, че основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е извършил подробен анализ на доказателствените източници, като е спазил процесуалните изисквания, гарантиращи правилността на формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. САС е споделил доказателствените изводи на първата инстанция и същевременно сам е подложил на оценка доказателствената съвкупност, в контекста на чл. 303, ал. 1 и 2 НПК. Правилни са разсъжденията, касаещи липсата на достатъчно и убедителни доказателства, че подсъдимият е лицето, представило пред гръцките митнически власти документите за превозвания товар. В тази насока са съобразени показанията на св. Ц, че гръцки митничар придружава товара, документите се намират у него, той ги представя пред съответната Митница, след което ги предава на водача. Верен е изводът, че по делото няма доказателства подсъдимият да е лицето, подменило документите на територията на Република България. След като такъв факт не е доказан, приемането му за установен, каквото е виждането на прокурора, означава съдебният акт да почива на предположение, което е недопустимо, съгласно чл. 303, ал. 1 НПК. Пълният набор от документи, касаещи осъществения износ на гориво, не могат да бъдат представени от гръцка страна, тъй като вече не се съхраняват, а при това положение, няма обективни данни за мястото, откъдето е натоварено горивото, нито за действителния изпращач, доколкото в приложените международни товарителници / CMR / фигурират различни лица в това качество / „Егеон ойл” АД, гр. С., и „Елита стар”, Солун /. Следва да се има предвид, че в правен смисъл превозвач на стоката е не подсъдимият, а ЕТ”Валентино-91”-Валентин Н. , който му е възложил да извърши превоза / подсъдимият работи по трудов договор при този едноличен търговец /. Съгласно чл. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR /, в сила за Република България от 18.01.1978, договорът за превоз се установява с товарителница, но нейната липса или нередовност не засягат съществуването или действието на договора. Товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача, и следва да съдържа определени данни. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача / чл. 5 и 6 от Конвенцията /. Договорът за международен автомобилен превоз е неформален консенсуален договор. За неговото сключване не е необходимо спазването на определена форма, а е достатъчно наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите. Товарителницата е само доказателствено средство за сключения договор, но не и условие за неговата действителност / чл. 9 от Конвенцията /. Правнорелевантен относно субектите по превозното правоотношение е действително сключеният договор, а не посочените страни по товарителницата / Решение № 1382/95, по гр. д. № 1221/94, V ГО ВС /. Изложеното има отношение към отбелязването на името на подсъдимия в приложените по делото международни товарителници CMR, от който факт прокуратурата извежда неговата отговорност за товара. Такова разбиране не може да бъде споделено, тъй като, съгласно чл. 3 от Конвенцията, отговорността за стоката принадлежи на превозвача, а не на наетите от него лица, за чиито действия той отговаря. При наличието на ненарушена цялост на пломбите и хронологичното проследяване на процеса от вземането на пробите до тяхното изследване в Специализираната лаборатория, за което са събрани убедителни гласни и писмени доказателства, допуснатата нередовност в протокола за вземане на проби не е довела до опорочаване на резултата. От друга страна, подсъдимият е обвинен за използване на пълния набор от документи за оформяне вноса на стоката, макар и не той да е лицето, пълномощник на получателя, имащо право да извърши посочените действия. Подписът на подсъдимия фигурира единствено на митническата декларация за транзитен внос, а останалите документи, за които се поддържа обвинението, са изготвени и използвани от П. Б. като пълномощник на получателя „Мултипак-97” ЕООД. Следователно, подсъдимият нито е разполагал с правото да изпълни митническите формалности по вноса на стоката, нито фактически е сторил това. САС е обсъдил и въпроса за субективната страна, позовавайки се на събраните гласни доказателства, че шофьорът няма информация точно какво гориво се товари. Следователно, при съществуващата по делото доказателствена съвкупност, не може да бъде направен извод за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние, а и в тази насока са доказателствените изводи на въззивната инстанция. Поради изложеното, ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ВКС не намери да е допуснато и маркираното в протеста нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Подсъдимият е оправдан на процесуално основание и приетите по делото факти не го обвързват с извършено престъпление, респективно, тези факти не покриват признаците на състав на престъпление, за да бъде обсъждан въпросът за правилното приложение на материалния закон.   По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,     Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 137 от 8.05.2009 г на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 152/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: