Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр. София, 12.06.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор АТАНАС ГЕБРЕВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 384/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.423 ал.1 от НПК по искане на осъдения К. К. П. за възобновяване на НОХД № 1295/2016 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, отмяна на постановената по него присъда № 171 от 13.10.2016 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането за възобновяване осъденият П. е посочил, че съдебната фаза е била проведена задочно, поради което не е могъл да участва лично и да се защитава. Счита, че присъствието му в съдебно заседание ще осигури възможност да представи доказателства и така да постигне по-благоприятен резултат за себе си. В съдебно заседание на касационната инстанция искателят П., редовно призован, се явява лично и със служебно назначения му защитник адв.М., като и двамата поддържат искането за възобновяване на наказателното дело. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: Искането на осъдения П. за възобновяване на наказателното дело по реда на глава тридесет и трета от НПК е допустимо съгласно разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК, тъй като същото е постъпило в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда - искането за възобновяване е подадено на 07.03.2017 г., видно от щемпела на Затвора–гр. Бургас, а с оглед отсъствието на друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдения за влезлия в сила съдебен акт на Бургаския РС по НОХД № 1295/2016 г., ВКС прие за начало на визирания в чл.423 ал.1 от НПК период датата, от която е зачетено началото на изтърпяване на наложеното със същия наказание „лишаване от свобода“ – 04.11.2016 г. По същество искането на осъдения К. П. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е неоснователно. Съдебното производство по НОХД № 1295/2016 г. по описа на РС – гр. Бургас е било образувано по внесен от РП Бургас обвинителен акт по обвинението на К. К. П. за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК. С присъда № 171 от 13.10.2016 г. първоинстанционният съд е признал искателя за виновен в това, че на 04.08.2015 г. около 11.40 ч. в [населено място], в кафе-аператив „Ф.“, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи -1 бр. мобилен телефон марка „А.“ ведно с 1 бр. протектор и 1 бр. силиконов калъф за мобилен телефон „А.“, всичко на обща стойност 315 /триста и петнадесет/ лева, от владението на Г. В. С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му наложил наказание 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор. Макар съдебната фаза на процеса изцяло да е протекла в отсъствието на искателя П., в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Съгласно цитираната разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254 ал.4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В обсъждания казус осъждането на искателя в негово отсъствие се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение, което недвусмислено може да бъде окачествено като „укриване” – напускането на обитавания от него адрес в [населено място],[жк], [улица] без да уведоми надлежния орган, след като е знаел за предявеното срещу него обвинение в хода на досъдебното производство и е бил уведомен за процесуалните му задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице. Горният извод следва от събраните по делото доказателства, които установяват следното: Наказателното производство е било образувано срещу неизвестен извършител по реда на чл.212 ал.1 от НПК с постановление на районен прокурор на РП–Бургас от 31.08.2015 г. С постановление от 17.11.2015 г. искателят е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б“б“ от НК, като на същата дата е бил и разпитан в това му качество, за което бил съставен протокол за разпит на обвиняем /л.31 от д.п./. Саморъчно поставените подписи от П. върху всяка страница от тези документни установяват личното му участие в посочените процесуални действия. На л.70 и л.71 от д.п. са приложени саморъчно попълнени и подписани от него декларации – и двете с дата 05.08.2015 г., а на л.66 – л.69 от д.п. се намират подписани от осъдения П. протокол за личен обиск на основание чл.80 от ЗМВР от 05.08.2015 г. и разписка към него от 06.08.2015 г., разписка към заповед за задържане от 06.08.2015 г., протокол за доброволно предаване от 23.11.2015 г. и заверено от него копие на касов бон от същата дата. След внасяне на делото с обвинителен акт в съда, същото било насрочено за 21.04.2016 г., като призовки за искателя били изпратени и на двата посочени от него адреса – настоящ в [населено място],[жк], [улица] постоянен в [населено място], [улица]. Призовка била изпратена и на адреса му в [населено място], [община], където живеят и родителите му, но от кмета на [населено място] постъпил отговор, че К. К. П. е напуснал този адрес, а баща му К. И. П. отказал да получи призовката. Поради неявяването на искателя в съдебното заседание на посочената дата, делото било отложено, като съдът разпоредил призовките да се връчат по реда на чл.178 ал.2 от НПК. Независимо от предприетите действия от органите на МВР, осъденият П. не бил намерен на установените по делото адреси, в резултат на което съдебните заседания по НОХД № 1295/2016 г. на 26.05.2016 г. и 30 06.2016 г. били отложени. Въз основа на разпоредените от съда мерки за издирването му, с телеграма № 30602/20.07.2016 г. на ГД „Национална полиция“-МВР и КИЛ № 3388р-8711/20.07.2016 г. по описа на Пето РУ при ОД МВР–Бургас, искателят П. бил обявен за общодържавно издирване. От справка в ИИС на МВР – „Граничен контрол“ било установено, че на 22.04.2016 г. същият напуснал пределите на страната през ГКПП „И.“ с лек автомобил с гръцка регистрация, като последващи пътувания през границата на РБългария не са били регистрирани. При получаване на горната информация, в съдебното заседание на 15.09.2016 г. РС – [населено място] приел, че са налице предпоставките по чл.269 ал.3 т.1 и т.4 б.“а“ от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия и дал ход на същото с участие на служебно назначеният му защитник адв.П.. Поради неявяване на част от свидетелите, производството било отложено за 13.10.2016 г., за която дата били предприети отново действия за издирване на искателя и осигуряване явяването му, но при липсата на резултат от тях, съдебното производство завършило на посочената дата – 13.10.2016 г. с постановяване на присъдата по НОХД № 1295 /2016 г. по описа на Бургаския РС, с която К. К. П. бил признат за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му било наложено наказание 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. По делото не са постъпили протест и жалба, поради което, считано от 29.10.2016 г. присъдата на РС–гр. Бургас влязла в законна сила. Издирването на осъдения П. продължило и след това с оглед привеждането й в изпълнение. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че наказателното производство законосъобразно е протекло по реда на чл.269 ал.3 т.1 и т.4 б.”а” от НПК и не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК за неговото възобновяване. За основателността на искането не е достатъчно делото да е разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е още то да не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение /т.е. изобщо да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство/, както и че неучастието му при разглеждане на делото да не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липсата на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия казус осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, като е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице. Независимо от това, той напуснал известните по делото адреси без да уведоми както разследващия орган, така и прокурора. Това негово действие представлява „укриване“ по смисъла на чл.423 ал.1 изр.2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, действията на К. П. представляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство срещу него. Бургаският РС е предприел всички възможни мерки за установяване местонахождението на осъдения и едва след като проведеното общодържавно издирване не е дало резултат, е разгледал делото по реда на чл.269 ал.3 от НПК, като правото му на защита било гарантирано от участието на служебно назначения му защитник. С оглед горното ВКС прие, че искането на К. К. П. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е неоснователно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. К. П. за възобновяване на НОХД № 1295/2016 г. по описа на РС–гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.