Р Е Ш Е Н И Е № 117 София, 28.10. 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1034/2019 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Червен бряг, представлявана от кмета Д. В., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 7 от 09.01.2019 г. по в.т.д. № 170/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на решение № 47 от 20.03.2018 г. по т.д. № 159/2017 г. на Окръжен съд – Плевен, общината е осъдена да заплати на ищцовото дружество „Иво Л-70” ЕООД, [населено място], сумата 17 328.43 лв. – необходими и полезни разноски за извършени строително-монтажни работи в общинска сграда – спортна зала в УПИ Iстр.кв.110 по плана на [населено място] бряг и пристройките към нея – склад и шах клуб, ведно със законната лихва от 06.10.2017 г. С определение № 62 от 07.02.2020 г. е допуснато касационно обжалване на атакуваното решение по въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди прието по делото заключение на вещо лице заедно с останалите доказателства по делото, както и да изложи мотиви за размера на обезщетението по чл.61, ал.1 ЗЗД в случай, че са извършени строително-монтажни работи извън предмета на договора за обществена поръчка. Касационният жалбоподател релевира оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди липса на съгласие за изпълнените от ищцовото дружество СМР, извън тези, договорени по реда на ЗОП, както и за липса на подпис на представител на общината при актуване на претендираните допълнителни работи. Сочи се необоснованост на извода за дадено от общината мълчаливо съгласие за извършване на допълнителни СМР, както и на изразеното от апелативния съд становище за наличието на функционална връзка между спортната зала и двете пристройки. Отделно от горните оплаквания, касаторът счита, че при определяне на обезщетението по чл.61, ал.1 ЗЗД не са изложени мотиви какво се включва в него, а дадените изчисления от СТЕ - за стойността на допълнителните дейности е определена на база договорени цени, което е налагало изслушване на допълнителна експертиза за определяне на разходите за материали и труд. Основанията за неправилност се поддържат и в представена по делото писмена защита, с искане за касиране на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново въззивно разглеждане. От ответника по касационната жалба „Иво Л-70” ЕООД, чрез процесуален пълномощник, е изразено становище за правилност на въззивното решение, обективирано в писмен отговор. Третото лице помагач – „Стандарт МНЛ” ООД не е заявило становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – Велико Търново е приел от фактическа страна следното: Наличие на сключен договор от 12.09.2013 г. между Община Червен бряг – възложител и „Иво Л-70“ ЕООД – изпълнител, след проведена процедура по чл.14, ал.4 ЗОП /отм./, с предмет: ремонт на Спортна зала в [населено място] бряг, на стойност 75 963.54 лв., съгл. Приложение № 1 /оферта/ към договора; Изпълнените по договора СМР са приети от общината и договорената стойност е заплатена изцяло; Позовавайки се на приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, съдът е счел, че макар двете едноетажни постройки от южната страна на спортната зала да не са предмет на обществената поръчка, одобреният архитектурен проект за основен ремонт, имащ за цел внедряване на мерки за енергийна ефективност и обновяване на залата, включва и тези постройки, което от своя страна сочи, че постигането на енергийна ефективност на спортната зала предпоставя извършване на СМР и в пристройките. Реално в последните са извършени СМР, изразяващи се в доставена и монтирана ПВЦ дограма, направа мозаечна мазилка, цокъл, топлоизолация 8 см и външна минерална мазилка. Тези СМР са извършени без противопоставяне на представителите на общината, които са посещавали обекта, и са в интерес на общината, чиято собственост са пристройките. Въззивният съдебен състав се е позовал на събраните гласни доказателства и е възприел СТЕ, според която: в спортната зала са изпълнени допълнителни СМР на стойност 9 626.10 лв; в пристройката – склад са извършени СМР на стойност 2 230.73 лв.; в сградата, предназначена за шах клуб, стойността на СМР е 5 471.60 лв. Изведен е извод, че тези допълнителни СМР са в интерес на общината и те са изпълнени без противопоставяне от страна на представители на общината, а предвид основанието на исковата претенция, не се касае за недопустимо заобикаляне на ЗОП /отм./ и не следва да се преценява дали е било допустимо осъществяване на допълнителни дейности извън предмета на договора. Решаващият състав е посочил, че отричането на възможността ищцовото дружество да получи необходимите и полезни разноски за изпълнените СМР би довело до неоснователно разместване на блага. По правните въпроси, обусловили допускане на касационно обжалване на въззивното решение: Задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото произтича пряко от разпоредбата на чл.202 ГПК. В константната практика на ВКС – така например, решение по т.д. № 475/2012 г., II т.о., решение по гр.д. № 7493/2013 г., II г.о., решение по гр.д. № 612/2018 г., III г.о. и др. по категоричен начин е застъпено становище, че решаващият съд не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, а то се преценява не само с оглед неговата яснота и обоснованост, но и съобразно всички доказателства по делото. Оценката на експертното становище във всички случаи следва да бъде мотивирана от съда. Разрешението в този смисъл съставлява и отговор на първия правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело. По въпроса, свързан със задължението на съда да мотивира своя съдебен акт при произнасяне по иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД във връзка с това, какво включва обезщетението в случаите, когато са извършени СМР, които не се обхващат от предмета на сключен между страните договор за строителство, в решение по т.д. № 475/2012 г., II т.о., а и в цитираната в него практика на ВКС, е прието, че в тази хипотеза ответникът дължи обезщетение само до размера на разходите на изпълнителя на извъндоговорените СМР /без търговска печалба/ - за материалите и труда, а не по уговорените в договора цени. Настоящият състав споделя изцяло посочената практика, като съответстваща на предвиденото в чл.61, ал.1 ЗЗД задължение на доминуса да заплати необходимите и полезни разноски на гестора, който е извършил чуждата работа, без противопоставяне на заинтересования. С оглед отговорите на правните въпроси, настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на въззивното решение е допуснато отклонение от дадените разрешения както при възприемането на техническата експертиза /основно и допълнително заключение/, без оценка за обосноваността й и без обсъждането й заедно с останалите доказателства по спора, така и при определяне на размера на претендираното от ищцовото дружество обезщетение за изпълнени СМР, извън договорените по реда на ЗОП. Видно от изготвените таблици от вещото лице П. В. е, че изпълнените СМР в двете пристройки към спортната зала, са остойностени по цени, залегнали в договора за обществена поръчка за отделните видове дейности /материали и труд/. Действително направените от ищцовото дружество разходи за изпълнение на извъндоговорените СМР – не само в пристройките, но и в самата спортна зала, не са изследвани от вещото лице. За определяне на съответстващо на чл.61, ал.1 ЗЗД обезщетение, решаващият състав е бил длъжен да допусне допълнителна експертиза за определяне на сторените от гестора разходи за материали и труд. Макар и в съобразителната част към въззивното решение да е отразено, че дадените от вещото лице стойности на допълнителните СМР съставляват необходими и полезни разноски, направени от изпълнителя, този извод е изцяло необоснован и противоречи на констатациите на експерта. От друга страна, изводът на апелативния съд относно необходимостта от извършване на допълнителни СМР в спортната зала, включително и за въвеждането на обекта в експлоатация, противоречи на извода за наличие на фактическия състав на чл.61, ал.1 ЗЗД, т.к. ако се касае за такива СМР, чието извършване е необходимо условие за функционалното единство на обекта и въвеждането му в експлоатация, то тогава правоотношенията следва да се разгледат на договорно основание. По изложените съображения, атакуваното въззивно решение е неправилно – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да се отмени в обжалваните от общината части. С оглед необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, изразяващи се в допускане на допълнителна експертиза /съгласно разясненията, даден в т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ за определяне на претендираното обезщетение по размер, делото следва да се върне за повторно разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Търново. При новото разглеждане на делото, съдът дължи произнасяне и по разноските за водене на делото във ВКС, на основание чл.294, ал.2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 7 от 09.01.2019 г. по в.т.д. № 170/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново в обжалваните от Община - Червен бряг части. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: