РЕШЕНИЕ № 287 София, 10.септември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1782 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд от 10.12.2009 г. по гр.д. № 48/2009, с което е отменено частично решението на Сливенския окръжен съд от 23.01.2009 г. по гр.д. № 559/2007, като са уважени частично предявените искове по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и е обезсилено същото решение по иска за отнемане на дялове в [фирма], С.. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за допустимостта на свидетелските показания за доказване на получаването на заем над 1.000 лева като доход на проверяваното лице, както и по материалноправния въпрос за правното значение на липсата на установен законен източник на средства за придобиване на имущество от контролирано лице. По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК (чл. 133, ал. 1, б. „в” ГПК отм.) не се допускат свидетелски показания за установяването на договори на по-голяма стойност от определена парично сума, която в течение на времето е варирала в различни рамки. От това правило законът допуска различни изключения. Установеното правило обаче има ограничен обхват. На първо място, то се отнася само до страните по договора и техните правоприемници. Възможността на третите лица да докажат съществуването на такъв договор не може да бъде ограничена, тъй като те може да не разполагат със съответните документи (писмени предложение и приемане), а процесуалната възможност да ги изискат от страните не гарантира правата им, дори и при най-добросъвестно поведение на страните по договора, тъй като документите може да са изгубени или унищожени, не е изключено също и документи да не са били съставяни, тъй като договорите с изискуема писмена форма за доказване са валидни и може да са изпълнени и без да сключени в писмена форма. На следващо място правилото не се отнася и за страните по договора и техните правоприемници, когато предмет на делото не са правните последици от сключването, изменяването, изпълнението и прекратяването на договора. Ако съществуването на договора има значение за други отношения между същите страни или за отношения на някоя от страните с трето лице, ограничението за доказване със свидетелски показания също не важи както за страна по договора, така и за третото лице. В производството по иск за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност проверяваното лице може да доказва получаването на заеми, независимо от техния размер, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. със свидетелски показания. За да приеме, че е получен заем, съдът следва да обсъди всички обстоятелства по делото, в т.ч. доказателствата за погасяването му, както и има ли причина заемодателят да подари заетата сума или опрости задължението за връщането й, в случай че заемът не е погасяван продължително време. Що се отнася до значението на получения заем като доход на проверяваното лице, ако е прието, че за придобиването на имуществения обект е ползван заем, погасяването му се отчита при изследването на начина на придобиване на следващия във времето значим имуществен обект. По повдигнатия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) на отнемане подлежи имущество, за което в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобиването е свързано с престъпната дейност. Придобиването на имуществото няма как да е свързано с престъпната дейност, ако законният източник на доходите е установен. Установяването на законен източник на дохода изключва по несъмнен начин връзката с престъпната дейност. Проверяваното лице обаче не е длъжно да посочи и докаже източниците на своите доходи, получаването им може да е морално укоримо или да поставя в неудобно положение проверяваното или трети лица (получаване на доходи като държанка, жиголо, от частни разследвания и др. под. – незаконен е само този доход, извличането на който е изрично забранено със закон). Като не посочи или посочи доходите си, без да посочва и доказва източника им, проверяваното лице се излага на риска, те да бъдат преценявани с оглед на конкретните обстоятелства по делото, при което е възможно да бъде направено основателно предположение за свързаност с престъпната дейност. В закона не е уредена презумпция, че наличието на доход от неустановен източник е доход, за който може да се направи основателно предположение, че е свързан с престъпната дейност. Такава презумпция е уредена в чл. 17, ал. 5 ЗОПДИППД (отм.), но тя е оборима и се отнася само за недекларирани (укрити) имущества. Само за укритото (недекларираното) имущество се предполага до доказване на противното, че е придобито от престъпната дейност. Обоснованото предположение, което е законовото основание за отнемане на имуществото може да се формира при неустановеност на източниците на доходи и с оглед вида и характера на престъплението, за което проверяваното лице е осъдено – доколко от такава престъпна дейност е възможно да се извлече доход. Когато се претендира отнемане на имущество от контролирано лице, съгласно чл. 6 ЗОПДИППД (отм.) се предполага, че придобиването е финансирано със средства, предоставени от контролиращия. Контролираното лице може да се брани, като докаже, че е разполагало със средства от своята дейност и те са вложени в придобиване на имуществото. Обстоятелството че контролираното лице не е разполагало със свои средства и е придобило имущество със средства на контролиращия не е основание, само по себе си, за отнемане на имуществото. Имуществото подлежи на отнемане от контролираното лице, ако по отношение на контролиращия може да се направи основателно предположение, че придобиването на средствата, с които той е финансирал придобиването са свързани с неговата престъпна дейност. Ако законният източник на предоставените от контролиращия средства е установен, придобитото чрез контролирано лице имущество не подлежи на отнемане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира частично основателни жалбите на С. С. С. и [фирма], С. поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 13.12.2005 г. ответникът е осъден с влязла в сила присъда за квалифицирана контрабанда (престъпление в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД), през проверявания период от 31.01.1982 до 31.12.2007 г. осъденото лице и съпругата му са реализирали доход от законни източници (в това число доказани заети средства), който не е достатъчен да покрие необходимите им средства за издръжка, но е придобил всички дялове в [фирма], С., заедно със съпругата си – жилище и гараж на [улица] в С., жилище в ж.к. Д. в С. и лек автомобил О. К., а чрез контролираното от него търговско дружество [фирма], С. – имот в[жк]в С. и товарен автомобил П. – имущество на значителна стойност. При тези обстоятелства може да се направи основателно предположение, че придобитото е от престъпна контрабандна дейност, поради което това имущество е отнето, но тъй като дружеството се е разпоредило с имота в[жк]в С., е отнета получената цена. Към 2003 г., когато ответникът като едноличен търговец е придобил офисът магазина и гаража (прехвърлени по-късно на търговското дружество като елементи от търговското предприятие на едноличния търговец), доходите му от законни източници (в това число доказани заети средства) са надхвърляли необходимите средства за живот на ответника и семейството му, поради което исковете за отнемане на това имущество са отхвърлени като неоснователни. Касаторът-ищец К. обжалва решението в частта, в която е отхвърлен иска за отнемане на офиса, магазина и гаража от ответника [фирма], С.; касаторът-ответник С. С. С. обжалва решението в частта, в която е уважен иска за отнемане на 100 дяла (на обща стойност 5.000 лева) в [фирма], С.; касаторите-ответници С. С. С. и Х. Г. С. обжалват решението в частта, в която е уважен иска за отнемане на двете жилища и автомобила съпружеска имуществена общност; а касаторът-ответник [фирма], С. обжалва решението в частта, в която е уважен иска за отнемане на товарен автомобил „П.” и 270.000 лева равностойността на недвижим имот в[жк], С.. Въззивното решение е влязло в сила в частта, в която е обезсилено първоинстанционното решение по иска за отнемане от С. С. С. на 50 дяла на обща стойност 2.500 лева в [фирма], С.. Правилно въззивният съд е приел, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда за престъпление в приложното поле на ЗОПДИППД (отм.), както и че в проверявания период той и останалите ответници са имали доходи и са придобили имущество в съответните размери. Също правилно съдът е приел, че в отделни периоди от време доходите на ответника от законни източници са надхвърляли необходимите средства за живот на него и семейството му. Получаването на заем, разходването на заетата сума и връщането или опрощаването на заема може да се доказват с всички допустими по ГПК доказателствени средства в т.ч. свидетелски показания. Правилно въззивният съд е приел, че първият заем от 1.200.000 (неденоминирани) лева е отпуснат от св. Ч. през 1995 г., за покупката на жилище и подпомагане на ответника в издръжката на децата му. Също правилно съдът е приел, че получените средства са разходвани от ответника по предназначение – с тях през 1995 г. той е закупил жилище, чието отнемане не се претендира, поради което този заем няма отношение към доходите на ответника след 1996 г. С оглед на това е правилен изводът на съда, че ответникът и съпругата му не са разполагали с доходи от законен източник за закупуването на жилището през 1997 г., на лекия автомобил през 1999 г., както и на жилището през 2005 г., дори да се приспаднат значителна част от разходите за нощувки и храна при пътуванията в Турция. Правилен е изводът на съда, че приносът на съпругата на ответника е оборен. В случая не се оборва презумпцията за наличието на принос в придобиването на цялото имущество съпружеска имуществена общност, който се предполага да е равен, а конкретният принос на съпругата със средства от законен източник или труд за придобиването на определен имуществен обект (такъв принос би бил налице напр. ако жилището е строено по стопански начин и съпругата е участвала с личен труд при извършването на строително-монтажните работи или като е приготвяла храна за работниците и близките и съседите, които са се включили да помагат при строежа). Правилно съдът е приел, че е доказано по несъмнен начин и получаването в Република Турция на втория заем от 89.000 евро от св. Т. през 2002 г., която сума е внесена по надлежния ред в България на 25.12.2002 г. Без значение е, по какъв начин ответникът се е задължил да върне сумата – чрез запис на заповед или по друг начин и дали и колко време записът на заповед е бил в негово държане преди да бъде предаден на заемодателя. С оглед на това е правилен и извода на съда, че ответникът като едноличен търговец е разполагал със средства от законен източник за придобиването на офиса, магазина и гаража през 2003 г. за 67.880 лева, но не е разполагал със средства в размер на 121.414,68 лева от такъв източник през следващата 2004 г., за да закупи урегулирания поземлен имот, предназначен на газстанция и бензиностанция в[жк], които (имоти) в последствие е прехвърлил като елементи от търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на създаденото през 2005 г. и контролираното от него [фирма], С.. Както е посочено по-горе през 2005 г. ответникът и съпругата му не са разполагали със сумата 70.000 лева от законен източник за закупуването на жилище в съпружеска имуществена общност и за извършването на подобрения в него за 14.685 лева, но ответникът сам е разполагал (от банкови кредити, чието връщане е предстояло) със сумата 5.000 лева за учредяването на [фирма], С., което дружество той е финансирал допълнително с поемането на търговското предприятие на едноличния търговец. Без значение е дали дружеството е разполагало със средства да заплати и дали е заплатило цената на търговското предприятие на ответника като едноличен търговец, тъй като то е контролирано от него. През следващата 2006 г. дружеството е разполагало със средства (от банкови кредити, чието връщане е предстояло) в размер на 8.250 лева, за да закупи товарен автомобил „П.”. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че основателното предположение за наличието на връзка между придобиването на имущество и престъпната дейност на ответника се предлога, когато не е установен законен източник на неговите доходи (такава презумпция е установена само за недекларираното имущество съгласно чл. 17, ал. 5 ЗОПДИППД отм.), но по същество правилно е приел, че такова обосновано предложение съществува по отношение на придобитите от ответника и съпругата му жилище през 1997 г., лек автомобил през 1999 г. и жилище през 2005 г., както и по отношение на придобития от ответника като едноличен търговец през 2004 г. урегулирания поземлен имот, предназначен на газстанция и бензиностанция в[жк], прехвърлен като елемент от търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на създаденото през 2005 г. и контролираното от него [фирма], С. и продаден от дружеството на трето добросъвестно лице за сумата 270.000 лева. Ответникът лично и чрез останалите ответници е придобил в проверявания период имущество на значителна стойност, за посочената част от което (също на значителна стойност) не може да бъдат установени източниците на доход. Той е осъден с влязла в сила присъда за квалифицирана контрабанда (престъпление в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД) и е извършвал многобройни пътувания в чужбина в периода 1997 – 2006 г. Такова обосновано предложение не може да се направи по отношение на придобитите през 2005 г. от ответника дялове от [фирма], С. нито по отношение на придобития през 2006 г. от дружеството товарен автомобил „П.”. Видно от изложеното обжалваното решение е неправилно в частта, в която е уважен иска за отнемане на 100 дяла в [фирма], С. от С. С. С. и в частта, в която е уважен иска за отнемане на товарен автомобил „П.” от [фирма], С., поради което следва да бъде отменено в тази част, а исковете – отхвърлени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. В останалата част решението е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по компенсация не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Бургаския апелативен съд от 10.12.2009 г. по гр.д. № 48/2009 в частта, в която са уважени исковете на К. , София за отнемане от С. С. С. на притежаваните от него 100 дяла в [фирма], С. и в частта, в която е уважен иска за отнемане от [фирма], С. на товарен автомобил „П.”, модел „Р. *,*Д”, ДК [рег.номер на МПС] , рама № *., двигател № *************, на основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). ОТХЪВРЛЯ исковете на К., София за отнемане от С. С. С. на притежаваните от него 100 дяла в [фирма], С. и за отнемане от [фирма], С. на товарен автомобил „П.”, модел „Р. *,* Д”, ДК [рег.номер на МПС] , рама № *., двигател № *************, на основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). СТАВЯ В СИЛА решението на Бургаския апелативен съд от 10.12.2009 г. по гр.д. № 48/2009 в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.