Р Е Ш Е Н И Е № 533 гр. София, 28 ноември 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1726 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдения Г. Б. Г., депозирано на 13.08.13 г, за възобновяване на НОХД № 476/12 по описа на Радомирски районен съд, по което е постановена присъда № 67 от 5.03.13 г, влязла в сила на 21.03.13 г, с която молителят е признат за виновен в това, че на 8.07.2012 г в [населено място], с цел да набави имотна облага за себе си, е укрил чужди движими вещи, на обща стойност 390 лв, за които предполагал, че са придобити от другиго чрез престъпление, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, както и глоба, в размер на 5 000 лв. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Сочи се, че правото на защита на осъдения е нарушено с провеждане на производството в негово отсъствие, че присъдата е постановена в противоречие с чл. 303, ал. 1 и 2 НПК, че са нарушени чл. 13 и 14 НПК, че доказателственият анализ е извършен в отклонение от процесуалните изисквания, че безкритично са възприети показанията на разпитаните по делото свидетели, че са игнорирани доказателствата, подкрепящи защитната теза, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъде възобновено наказателното производство и да бъдат пререшени въпросите, касаещи отговорността на молителя. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. Правото на защита на молителя не е нарушено с разглеждане на делото в негово отсъствие. Осъденият е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващ орган от 21.08.2012 г и му е била определена мярка за неотклонение „подписка”. Обвиняемият е съобщил като свой адрес този в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „”, ет. , ап. . Тогава му е разяснено, че поема задължение да не променя местоживеенето си без разрешение на компетентния орган. Делото е внесено с обвинителен акт в Радомирския районен съд на 24.09.2012 г и е насрочено в открито съдебно заседание за 7.11.2012 г, за когато подсъдимият е бил редовно призован / чрез майка си, живееща на известния по делото адрес /. Съдът е назначил служебен защитник на подсъдимия. Молителят не се е явил на 7.11.2012 г, без да посочи уважителни причини за неявяването си. Съдът е постановил принудителното му довеждане за съдебно заседание на 14.11.2012 г, което не е изпълнено по причина на това, че подсъдимият не е намерен на съобщения от него адрес. Последвало е изменение на мярката му за неотклонение в „задържане под стража”, а лицето е обявено за общодържавно издирване с телеграма № 44395/14.12.12. Във връзка с постъпили данни за друг адрес, молителят е призован от [населено място] , общ. Радомир, откъдето призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето не пребивава там. При поредно посещение на служители от ОЗ „Охрана”, Перник на известния адрес в [населено място], майката на подсъдимия е заявила, че синът й е уведомен по телефона за съдебно заседание, насрочено за 5.12.2012 г. На посочената дата обаче молителят отново не се е явил, без да посочи уважителни причини за това. На 5.03.2013 г подсъдимият не е присъствал в съдебното заседание, но съдът е констатирал, че местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено, което е обусловило разглеждане на делото, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК / с участието на служебен защитник /. При така проследената хронология на призоваване и издирване на подсъдимия е видно, че той е знаел за воденото срещу него наказателно производство, включително и за съдебната фаза, но се е укрил и по този начин е демонстрирал отказ от правото си на лично участие в процеса. Не е допуснато и нарушение на чл. 13 и 14 НПК. Събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина и липсва порок във вътрешното убеждение на съда по релевантните факти. Налице е доказателствена съвкупност, представляваща годна основа за осъждане на молителя. Гласните доказателства са последователни и еднозначни относно извършеното престъпление и участието на дееца в него, поради което неоснователно се твърди, че същите са анализирани едностранчиво. Инкриминираните вещи са иззети от осъдения / с протокол за претърсване и изземване, изготвен по реда на НПК /, установени са техните собственици / св. Н. и св. В. /, разпитан е св. М., на когото подсъдимият е разяснил престъпния произход на придобиване на процесното имущество, разпитан е св. Ц., служител на МВР, разкрил престъплението. Що се отнася до обясненията, дадени от молителя в качеството му на обвиняем, представляващи самопризнание, те не са приобщени по съответния процесуален ред, което е законосъобразно, тъй като обясненията не са депозирани в присъствието на защитник / отделен е въпросът, че са споменати в мотивите към присъдата, което е недопустимо, но игнорирането им от доказателствения материал, годен да послужи при формиране на вътрешното убеждение, не променя направените доказателствени изводи /. По делото липсват доказателства, оневиняващи подсъдимия, поради което и не е имало възможност такива да бъдат ценени. Мотивите към присъдата са изготвени в съответствие с процесуалните изисквания, тоест, в тях се съдържа отговор на въпросите по чл. 301 НПК. Не са допуснати и нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Възприетите факти от кръга на тези по чл. 102 НПК обуславят съставомерност на деянието по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, каквато е възприетата по делото правна квалификация. На подсъдимия е наложено минималното възможно наказание при хипотезата на чл. 54 НК, което е три години „лишаване от свобода” и глоба от 5 000 лв, тоест, наказанието е определено при превес на смекчаващите обстоятелства. По-нататъшно смекчаване на отговорността не би могло да има, тъй като липсват предпоставките на чл. 55 НК, а именно: не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително такова, а и предвиденото в закона най-леко наказание / с оглед завишената степен на обществена опасност на деянието и обремененото съдебно минало на дееца / не е несъразмерно тежко на извършеното / на молителя вече е налагано наказанието три години и шест месеца „лишаване от свобода”, за престъпление по чл. 124 НК, което не е изиграло необходимото поправително и превъзпитателно въздействие спрямо него /. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Б. Г. за възобновяване на НОХД № 476/12 по описа на Радомирски районен съд, по което е постановена присъда № 67 от 5.03.13 г, влязла в сила на 21.03.13 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: