О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 150

София, 06.07.2022г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на I т.о., в закрито заседание на ……………… през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :

Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 2059 по описа на ВКС за 2020г.и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба, вх.№ 66397/20.08.2021г., подадена от адвокат П. В., представляващ ответниците по касация А. Д. С., Д. С. Д., Р. С. Д., М. С. Д. и Р. М. Д., с искане за „отмяна“ на определение № 60485/22.07.2021г. по т.д.№ 2059 по описа на ВКС за 2020г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокат П. В. на адвокатски възнаграждения за оказаната безплатна правна помощ на всеки от ответниците по касация за подаване на отговор на касационната жалба, определени на база уважената част на всеки от субективно съединените искове, в размерите по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Към молбата е приложен списък на претендираните да бъдат присъдени по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатски възнаграждения.
С писмен отговор Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ поддържа, че молбата с правно основание чл.248 ГПК е недопустима, тъй като до постановяване на определението, чието изменение в частта за разноските се иска, не е представен списък на разноските.Молбата се оспорва и по същество, с доводи за неправилно определяне на размерите на адвокатски възнаграждения по чл.38, ал.2 ЗА. Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ поддържа, че, тъй като предоставената безплатна правна помощ се изчерпва с подаване на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство, съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, възнаграждението е в размер 3/4 от размера по чл. 7, а, тъй като подаденият отговор на касационната жалба е общ за петимата ответници по касация, възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА следва да се определи на база общия обжалваем интерес от 567 000лв. или следва да е 9652.50лв.
Съставът на I т.о., въз основа на поддържаното в молбата и данните по делото, приема следното:
Производството по т.д.№ 2059 по описа на ВКС за 2020г. е образувано по касационна жалба и по частна касационна жалба, подадени от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, срещу решение № 24/09.03.2020г. по възз.т.д.№ 11/2020г. на Апелативен съд - Бургас.
Искане за присъждане на разноски е направено както в писмения отговор на касационната жалба, така и в писмения отговор на частната касационна жалба, подадени чрез адв.П.В., като пълномощник на ищците.Към отговора на частната касационна жалба е приложен договор за оказване на безплатна правна помощ, на осн. чл.38 ЗА, чийто предмет е само подаване на отговор по нея.
С постановеното по делото определение № 60485/22.07.2021г., с което въззивното решение в атакуваните части с касационната жалба не е допуснато до обжалване, не са присъдени разноски за подаване на отговор на касационната жалба, тъй като в него е прието, че към подадения от ищците съвместен писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК не са представени доказателства за реално направени разноски.
С определение № 111/11.05.2022г., с което въззивното решение в атакуваната част с частната касационнна жалба не е допуснато до обжалване, е присъдено, по реда на чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение на адв.П. В. в общ размер 250лв. за оказаната на петимата ищци безплатна правна помощ за подаване на отговор на частната касационна жалба.
Тъй като е постъпило след като съдът се е произнесъл за разноските за подаване на отговор на касационната жалба, сега разглежданото искане е за изменение на определението в частта за разноските.
Съгласно задължителните указания по приложението на разпоредбата на чл.80 ГПК, дадени в т.9 на Тълкувателно решение № 6/13г. по тълк.д.№ 6/12г. на ОСГТК на ВКС, процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, е представянето от страната на списък на разноските по чл.80 ГПК.
Случаите, в които разноските за адвокатско възнаграждение не са реално заплатени, а са дължими по реда на чл.38, ал.2 ГПК, не са отграничени и изключени от даденото тълкуване на чл.80 ГПК в т.9 на Тълкувателно решение № 6/13г. по тълк.д.№ 6/12г. на ОСГТК на ВКС, а адвокатското възнаграждение, независимо дали е реално заплатено или подлежи на присъждане по реда на чл.38 ЗА, е третирано от процесуалния закон като разноски в производството пред съда.Ето защо, процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските досежно възнаграждението по реда на чл.38 ЗА, е страната да е поискала от съда такова да й бъде присъдено в срока до приключване на съответното процесуално действие В този смисъл е формираната практика на ВКС с незадължителен характер, която се споделя :определение № 593/22.11.2017г. по ч.т.д.№ 1758/2017г.,I т.о., както и цитираните в него определение № 9/07.01.2016г. по ч.т.д.№ 3590/2015г., II т.о., определение № 195/06.06.2017г. по ч. гр.д.№ 1033/2017г., III г.о., определение № 321/26.09.2017г. по ч.гр.д.№ 3437/2017г., III г.о., определение № 97/03.04.2017г. по ч.гр.д.№ 860/2017г.Няма противоречие в съдебната практика, че списъкът по чл.80 ГПК не е задължително да бъде обективиран в отделен документ, изходящ от страната, а може да бъде част от съдържанието на друго изявление на страната по делото, стига в него претендираното вземане за разноски да бъде определено или определяемо по посочен от страната ясен начин/ по вид и размер/, изявлението да е адресирано до съда в срок до приключване на съответното процесуално действие.
Ето защо, отправянето на изявление от страната и адресирането му до съда в срок до приключване на съответното процесуално действие с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА е процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на искането за изменение на съдебния акт в частта за дължимото по чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.
Тъй като до момента на постановяване на определението, чието изменение в частта за разноските се иска, страната не е направила искане за присъждане по реда на чл.38 ЗА на адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба, а такова искане е направено за първи път в молбата по чл.248 ГПК и приложения към нея списък, молбата за изменение на определението в частта за разноските е недопустима и се оставя без разглеждане.
Мотивиран от това, съставът на I т.о.:

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без разглеждане молба, вх.№ 66397/20.08.2021г., с искане за изменение на определение № 60485/22.07.2021г. по т.д.№ 2059 по описа на ВКС за 2020г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение на адв.П. В. по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за осъществената безплатна правна помощ по отношение на А. Д. С., Д. С. Д., Р. С. Д., М. С. Д. и Р. М. Д. за подаване на отговор на касационната жалба.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му.

Председател:

Членове: