6 Р Е Ш Е Н И Е № 512 София, 21 януари 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на осми ноември две хиляди и десета година и в състав: Председател: И. М.Недев Членове: Ивета Анадолска Даниела Атанасова при секретар Румяна Виденова ........................... и с участието на прокурора Николай Любенов .......... изслуша докладваното от съдията И. М. Недев ......................... наказателно дело № 532/2010 год. Производството е касационно по жалби от подсъдимите И. Х. Я. и С. М. В. против въззивно решение № 117/22.VІІ.2010г. по внохд 165/2010г. на АС-В.Т.. Първият поддържа, че решението противоречи на закона и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на закона по съображения, че той няма участие при осъществяване на престъплението. Иска решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане или след отмяна на решението да бъде оправдан. Защитата му поддържа първото искане с цел изясняване на противоречията между подзащитния и другата подсъдима. Тя и защитата й не конкретизират касационните основания, но от съдържанието на жалбата и писмената защита може да се направи извод, че се поддържат всички касационните основания по съображения, че тя няма никакво участие при осъществяване на престъплението. Подсъдимата В. и защитата й искат да се отмени решението и да бъде оправдана или да се измени, като наложеното й наказание се намали при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК – налице са многобройни смекчаващи обстоятелства, които правят и най-лекото наказание по чл.116 от НК несъразмерно тежко. Прокурорът е на становище жалбите да останат без уважение като неоснователни. След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: Подсъдимите И. Х. Я. и С. М. В. са признати виновни и осъдени, както следва: първият по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т. т. 2, 4 и 5, чл. 18, чл. 26, чл. 29, ал. 1, б. „а”, чл. 2 ал.2 и чл.55 от НК на 2 (две) години лишаване от свобода за това, че при опасен рецидив на 19.Х.2008г. в[населено място], обл.Плевен, сам и след предратилен сговор с другата подсъдима направил опит за квалифицирана кражба на чужди движими вещи на обща стойност 72000 неденоминирани лева.; по чл. 216, ал.1 във вр. с чл.26, чл. 55, ал. 1, т. 2 и чл. 2, ал. 2 от НК на глоба в размер на 200 лв. за това, че по същото време и на същото място противозаконно повредил чужда движима вещ – лек автомобил В. 2101 с ДК № Пл 2083г., собственост на О. Г., като му причинил щети на стойност 65 000 (неденоминирани) лева и по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. последно, т. 8, предл. ІІ-ро и т.11 (ДВ бр. 153/1998г.), чл. 20, ал.2, чл. 29 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на 14 (четиринадесет) години лишаване от свобода за това, че при опасен рецидив по същото време и на същото място в съучастие[населено място] извършил квалифицирано убийство на Сл.Г.С.. На основание чл.23 от НК му е наложено най- тежкото наказание – четиринадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Втората – по чл. 195, ал.1, т.т. 4 и 5 във вр. с чл. 18, ал.1, чл.55, ал.1, т.1 на 8 (осем) месеца лишаване от свобода за това, че на 19.Х.2008 в[населено място], П. обл. след предварителен сговор с И.Хр.Я. направила опит за квалифицирана кражба на чужди движими вещи на обща стойност 36000 неденоминирани лева от Сл.С. и по чл. 116, ал.1, т. 6, предл. последно, т. 8, предл. ІІ-ро, чл. 20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на 14 (четиринадесет) години лишаване от свобода за това, че по същото време и на същото място в съучастие[населено място] извършила квалифицирано убийство на Сл.Г.С.. На основание чл.23 от НК й е наложено най- тежкото наказание – четиринадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Доводите, наведени пред настоящата инстанция, са предмет и на въззивната проверка, като съображенията на жалбоподателите се повтарят почти буквално. Те са обсъдени внимателно и в съответствие с нормата на чл. 339 от НПК са посочени основанията, поради които не са възприети. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Посочени са фактите, които съдът е възприел за установени по несъмнен начин, както и въз основа на кои доказателства. При тези изводи няма нарушения на правилата на формалната логика и установената връзка между отделните обстоятелства. Не е налице „оговор”, както правилно приема въззивният съд, защото обясненията на подс.И. се потвърждават от веществените доказателства и от заключенията на съдебно-медицинските експертизи във връзка с механизма и причините за настъпване смъртта на пострадалия Сл.С.. С оглед обективно установените факти, съдът е възприел, че всеки от подсъдимите се стреми да избегне отговорността за извършеното тежко престъпление. При приетите за установени по несъмнен начин факти – конкретни деяния на всеки от подсъдимите и установената причинна връзка между тях и настъпилия съставомерен резултат, законът е приложен правилно. Между впрочем и подсъдимите не правят възражения по квалификацията на всяко от деянията. Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложените наказания. Те са определени при условията на чл.55 НК под минимума на санкцията. Липсва очевидно несъответствие между наложеното наказание за всяко от извършените от всеки от подсъдимите престъпление, като при определянето му са съобразени установената степен на обществена опасност на деянието, която рефлектира и на тази на личността на дееца, силно укоримите подбуди за извършване на престъплението, наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства. Спазена е и нормата на чл.2,ал.2 от НК. Няма нарушения и в гражданската част – обезщетението се дължи на основание чл.45 и сл. от ЗЗД солидарно от двамата деликвенти – подсъдимите Я. и В.. Определено е по справедливост при съобразяване с възможността претърпените неимуществени от престъплението по чл.116 НК да се обезщетят с плащане на сумата 50000лв. на гр.ищца П.Г.Х.. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 от НПК ВКС в настоящия състав Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 117/22.VІІ.2010г. по внохд 165/2010г. на АС-В.Т.. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: